Предимствата да работиш за някой друг

October 5th, 2015 | by | e-Емил

Oct
05

gty_open_plan_office_ll_130701_16x9_992Не познавам човек, който не иска да работи за себе си. Така на главата му няма да висят шефове със съмнителна компетентност, които да не му дават да се издигне. Обаче развиването на собствен бизнес е смело и рисковано начинание, поради което малцина са онези, на които реално им стиска да започнат. Докато при един стартъп има несигурност и много въпросителни, да работиш за някой друг е като че ли по-стабилният избор. На онези, които се смятат за нереализирани предприемачи, мога да кажа, че си има и някои предимства да не работиш за себе си. Именно тях ще засегна в днешната статия.

Когато работиш за някой друг, отпуската ти се плаща. Когато работиш за себе си, може да си взимаш неограничен брой почивни дни. Дотук добре, но в началото ще трябва да се справяш с всичко сам и това ти да отсъстваш ще значи фирмата да спре да работи. Можеш ли да си го позволиш именно на този начален етап? Ще мине време докато си стъпиш на краката и точно тогава трябва много да работиш, за да потръгнат нещата.

Да си служител в чужда фирма значи да може да разчиташ на заплата всеки месец. Това е един стабилен доход. Твоят стартъп не е сигурно, че ще се развива по план. Според една статистика само половината от стартиращите фирми успяват да се задържат на конкурентния пазар през първите 5 години.

Колкото и да не ти харесва работата от 9 до 5, имай предвид, че когато започнеш свой бизнес, ще трябва да се трудиш от сутрин до вечер, докато не потръгне. Отначало целият обем работа ще лежи на твоите плещи, а когато наемеш служители, някой пак ще трябва да наблюдава дали работят, и този някой си ти.

Всички знаем колко примамлива е идеята за собствен бизнес, но над нея трябва сериозно да се помисли и да се оцени дали си заслужава риска. Такова решение е съдбовно, затова и трябва да е добре обмислено.

1 Comment »

Какво искат служителите, за да са доволни?

September 3rd, 2015 | by | e-Емил

Sep
03

Love_my_jobСветът на служителите се ръководи от постоянни промени в нуждите и желанията им. Тяхната удовлетвореност от работата в днешно време се отнася до кариерно израстване, нематериална мотивация и възможност да се докажат. Обученията за повишаване на квалификацията също са сред факторите, които карат служителите да са по-доволни от работното си място.

Заплатата отстъпва място на нефинансовите мотиватори. Тук се причисляват кариерния ръст и възможността за развитие на професионалните отношения в офиса – има се предвид подобряване на комуникацията между мениджъра и подчинените му. Служителите искат да се учат от хора, които уважават и да получават уважение в замяна. Въпреки че професионализмът е важен, от значение е и да познавате екипа си на лично ниво, затова от време на време трябва да се инициират по-отпускащи разговори, които не се отнасят за работа.

Оставете служителите си да се развиват, предлагайки им обучения, и не пропускайте да оцените силните им страни. Ако с нужните инструменти им помогнете да израснат кариерно, те ще ви се отблагодарят с желанието да дадат своя принос за напредъка на компанията.

Служителите трябва да са наясно не само какви са техните лични цели в организацията, но и тези на колегите им. Това значи, че трябва да знаят каква е ролята на всеки за постигане на общите фирмени цели. Виждайки цялостната картинка и имайки желанието компанията да върви напред, служителите й ще са по-склонни да си помагат.

Докато работят, служителите получават нови знания неформално – наблюдавайки останалите, използвайки различни ресурси или учейки се от грешките си. Този случаен начин на обучение е ключов за развитието им, затова трябва да им дадете свободата сами да се се учат. Бъдете гъвкави в това отношение и им разрешавайте да разнообразяват графика си по този начин.

No Comments »

Офисът ти се мести, а с него и ти

August 31st, 2015 | by | e-Емил

Aug
31

Не знам доколко е приятно офисът на фирмата, където работиш, да се мести. Хората, който живеят близо до сегашния, няма да са много очаровани, за разлика от онези, които живеят до бъдещия. Е, поне офисът не се мести в друг град – тогава шокът щеше да е доста по-голям.

Най-вероятната причина да се сменя местоположението на един офис, е разрастване на фирмата и нуждата от по-голямо помещение или направо цяла сграда. Това всъщност е знак, че има развитие и че ще се сдобиете с нови колеги, което винаги е вълнуващо на фона на рутината.

office_removalsЕстествено че ще има и недоволни, и стресирани, и непукисти. Има хора, които по-бавно се адаптират, но не трябва да ги виним за това. Имал съм колега, който постоянно го местиха от отдел в отдел, в зависимост от това къде е нужен, понеже в този момент имаше недостиг на кадри, а той можеше да покрива всички длъжности. Караше по 2-3 месеца в различна стая с различни екипи. На него това не му правеше впечатление. Където го сложат – там. И обратния случай с една колежка, чийто отдел постоянно се разрастваше и целия екип 2-3 пъти беше местен в по-голяма стая, това в рамките на 1 година. Съответно по-малките екипи отиваха в по-малките помещения на рокаден принцип. Всеки път, като чуеше местене, тя просто изпадаше в паника. Докато успее да се адаптира, и хоп – пак в нова стая. Доста трагично го преживяваше.

На работното място мисля, че човек трябва да усеща стабилност, за да може да си върши качествено работата, а да не се тревожи за странични неща, свързани с нея. Това наложи и помещаването на целия ни офис в нова сграда, където да има място за новите хора при разрастване на екипи.

Аз лично съм нямал проблем с местенето на офиса, приех го спокойно, пък и сградата беше чисто нова. Обстановката вътре е приятна, въпреки по-строгите мерки за наблюдение на служителите. Но който си върши съвестно работата, това не го притеснява особено.

No Comments »

Спомени от миналото и напредъка на света

August 10th, 2015 | by | e-Емил

Aug
10

Колко много неща са се променили от времето, когато бях дете. Наистина в технологично отношение светът много е дръпнал за 20-30 години. Даже някъде бях чел, че в момента изживяваме бум в тази област, с което съм напълно съгласен. Добре е човечеството да се развива и ми е интересно докъде ще стигнем след още 20-30 години. Като погледна нещата от този ъгъл, ми става доста любопитно да видя напредъка с очите си 🙂

old-stuffНо нека сега си припомним онези неща от миналото, които вече са малко поостарели и забравени, с чувство на носталгия. Започвам с чакането да видиш как си излязъл на снимка. Тогава я нямаше и опцията да си оправиш червените очи. Звучи малко примитивно и ако трябва да го обяснявам на децата си някой ден, сигурно ще ме гледат много учудено. Днес хората рядко си изваждат снимки, най-вече за някой специален повод, като сватба например. Няма я тръпката да видиш дали си излязъл добре, но пък може да се снимаш хиляди пъти сам, докато се харесаш, без да ти свърши лентата.

Навремето интернетът идваше по модем, който беше свързан с домашния телефон. Тогава говоренето по телефона и ползването на нет си бяха две несъвместими неща. Докато майка ти говори с часове с приятелките си, твоята връзка с виртуалния свят замира. Големи премеждия, голямо нещо. Няма как да не спомена, че цялото семейство използваше един единствен телефон, и то домашен. Да, няма как да го разнасяш със себе си навсякъде, камо ли да ползваш wifi на него. Ех, живот, живот…

Преди GPS-a, използвахме добрите стари пътни карти. Разгръщането им беше лесно, но сгъването беше истински кошмар. Последното си беше много пипкава работа, която баща ми никак не владееше до съвършенство :).

Като се връщам назад ми става малко хумористично да ги обяснявам тези неща, а щом с мен е така, при условие че съм ги виждал с очите си, какво ли ще бъде за бъдещите поколения.

No Comments »

Пътят към Ню Делхи

July 26th, 2015 | by | e-Емил

Jul
26

Мненията за Индия като туристическа дестинация са противоречиви. Някои я мислят за примитивна и малко страшна страна, други за мистериозна и изпълнена с духовност. Вярно, че разделението на касти не изглежда добре в очите на модерния свят, но пък хората са успели да запазят традициите си във вековете. В крайна сметка светът също е разделен на бедни и богати, просто това не се прави толкова открито.

Auto-rickshawНю Делхи е официалната столица на Индия и натам ще се запътим днес. Пристигайки, трябва да намерите транспорт до хотела или мястото, където ще отседнете. Хващате такси или авто рикша, но когато шофьорът забележи, че сте чужденец, което никак не е трудно, имайки предвид бялата ви кожа, ще се опита да ви вземе повече пари. Сходна ситуация с нашите таксита на летището, нали? За да избегнете това, настоятелно поискайте да включи апарата, а в краен случай го заплашете с полиция. В Ню Делхи, между другото, има и метро, което може “спокойно” да ползвате ;).

Ако имате намерение да попазарувате, то тогава посетете квартала Connaught Place – той е сравнително нов, което значи, че е по-чист от останалите. Там има познати марки дрехи и ресторанти за бързо хранене. Най-голямата атракция в Ню Делхи обаче винаги са били грандиозните дворци и храмове. Интересен на вид храм е този на бог Хануман – с тяло на човек и глава на маймуна. Вътре има статуи и на други божества. Храмът с формата на лотус също е забележителна гледка, името му е Lotus Mandir.

Никое пътешествие в чужда страна няма да е завършено, ако не опитате от прословутите ароматни индийски ястия. Едно от тях е Dum Aloo или картофи с къри. Ястието е пикантно, както може би вече сте предположили, и се приготвя из цяла Индия. Ако не сте свикнали обаче с такъв вид храна, не прекалявайте с яденето й и пийте много вода, докато я консумирате.

Виждате, че и Ню Делхи си има две лица и е малко олицетворение на цяла Индия. Той е една монета с две страни – чистота и безпорядък. Като се замислиш, така е с всеки град – има си модерна и по-стара част.

No Comments »

Таратор с кисело мляко Лакрима възвръща силите след плажа

July 19th, 2015 | by | e-Емил

Jul
19

Късен следобед. Мръсна жега цял ден…
…както се пее в една вече доста популярна песен на доста ексцентричен млад изпълнител. Точно така се чувствах  – уморен без да съм правил каквото и да е по някое време през деня на плажа. Хем лежиш и си почиваш, хем силите ти са изпити. Познатo усещане, нали?

Мъката идва от слънцето и от морето. Горещините, на които подлагаме организма си, оказват влияние. Тялото страда. Мускулите от друга страна се борят с вълните и теченията всеки път, когато влезем във водата. Резултатът е, че след това имаме странно усещане, като да сме местили камъни на дълги разстояния.

В Бургас винаги е било много хубаво. Плажната ивица е дълга и златиста. Жалко само, че местните рядко ходим на плаж. Отидем ли веднъж обаче – стоим по цял ден. Препоръчано средство за възвръщане на енергията е айран или таратор. В много крайплажни заведения го правят. Така че само се дотътряте от плажната кърпа до бара, изтупвате джапанките и поръчвате. Буквално преди няколко часа пих най-божествения таратор в чаша в живота ми. А може би бях капнал?! Не знам, но веднага ми дойдоха силите и сега (20:30 часа вечерта) ще се приготвям, за да изляза отново да пийнем по нещо друго с приятелите.

taratorВнимание: Обикновено по кръчметата, където предлагат айрани и таратори, не може много да се разчитана качеството на млякото и на водата, затова поначало гледам със съмнение на някои такива места. Но този път познавах мястото добре и бяха много отчаят. Поръчах. Гледам барманката отваря кофичка Лакрима висок процент, налива минерална вода Девин и пуска машината. Добавя краставици, малко сол и лед и след малко ми сервира плътен елексир на живота с наустоим млечнокисел вкус. Веднага се ободрих. Настроението ми се подобри на мига. Изобщо не предполагах, че киселото мляко на Лакрима  е толкова добро. Дори смятам да си го купувам и у дома.

Ако сте на морето и имате доверие в плажното заведение край вас, не му мислете, а потърсете лек срещу плажна умора. Ако нямате доверие – направете си сами и с много лед затворете живителната течност в термос. Запомнете го от мен – от един човек, който цял живот живее сред бриз и вълни – истината е в киселото мляко.

No Comments »

Отпусни се, стегни се

June 24th, 2015 | by | e-Емил

Jun
24

Замисляли ли сте се с коя фраза успокояваме хората у нас? Най-вероятно не. Е, аз пък съм мислил по този въпрос и ще ви разкажа до какъв извод стигнах. Типичната фраза, когато мъж е под стрес, е да ти кажат да се стегнеш. При американците и руснаците е друго – те в такива ситуации ти казват да се отпуснеш, съответно с “relax” и “расслабься”. Не че и ние не можем да кажем на някой да се отпусне, вместо “стегни се”, но така ни идва първосигнално отвътре. Това важи особено при мъжете, защото те не искат да виждат другаря си в момент на слабост, затова и първият им съвет е той да се стегне, т.е. да се вземе в ръце. Аз както ги тълкувам нещата, това ми звучи като да подтиснеш нещо, за да не занимаваш останалите с него особено когато е негативно. Като пък кажеш на някой да се успокои, все едно го приканваш да сподели, пък мъжете не обичат да си споделят. Те трябва да са корави, нали са силната половина, не могат да свалят гарда си при никакви обстоятелства. Който и да си, където и да си, аз пък ти казвам Relax!

No Comments »

Бъди по-добрата версия на себе си

June 15th, 2015 | by | e-Емил

Jun
15

self-improvement-quotesЗа да бъдеш по-добра версия на себе си, трябва да не искаш да спираш да се развиваш в интелектуален план. Не е важно с какво темпо си се устремил към самоусъвършенстване, важното е да вървиш напред, независимо дали с милиметри или с цяла крачка. Това обаче не значи да не бъдеш себе си, а да бъдеш едно по-добро Aз, което иска да се променя в положителна посока.

Не казвам обаче да обърнете фокуса изцяло към себе си, а да се интересувате от всичко, което се случва в глобален мащаб. Разширявайки знанията си за света, разширявате и общата си култура, а и сте в час с актуалните събития и може да се включите в разговор на всякакви теми. Такива събеседници останалите намират за интересни. Оттам може да завържете и полезни контакти. Все пак още един ерудиран човек в компанията не е излишен.

Докато вървите напред към по-доброто ви усъвършенствано Aз не трябва да допускате високомерно поведение. Помнете, че тук не се състезавате с останалите, дори не и със себе си. Тук нищо не се случва на бегом, а съвсем естествено, защото това е нещото, което искате; така ви идва отвътре. От всеки човек има нещо, което може да научите, абсолютно всеки. Минали сте през различни житейски уроци и сте научили различни неща, затова дори и на скитника не трябва да се гледа с пренебрежение.

Истината е, че искаме или не, ние продължаваме да се учим. При някои това става с ясното съзнание, че го искат, а при други животът се намесва. Аз обаче предпочитам да не чакам, а да грабя от необятните знания с пълни шепи. А ти?

4 Comments »

Какво казва персоналът за работата в ресторанти Happy?

June 8th, 2015 | by | e-Емил

Jun
08

Наскоро минаха баловете и като гледам тези млади и безгрижни бъдещи студенти, се сещам за времето, когато аз бях на тяхно място. Няма да казвам преди колко години беше това, за да не ме помислите за човек с остарели разбирания 😉 Да, времената бързо се менят и за да си ти самият актуален, трябва да не изоставаш.

Но нека се върнем на темата за току-що излезлите от училище младежи. На тази крехка възраст те вече трябва да решат съдбата си, а именно с какво искат да се занимават до края на живота си. Лично аз смятам, че им е твърде рано за това. Има някои твърдения, че младите вече съзряват твърде рано и много бързо искат да пораснат, но дали в действителност са готови за реалността, която ги чака извън бащиното огнище?

Истинският въпрос е накъде ще поемеш след университета, защото никоя работа не е гарантирана. Когато аз бях студент, си спомням, че 3-те най-желани специалности бяха архитектура, финанси и КСТ (компютърни системи и технологии). Можете ли да се досетите защо? Ами защото там падаха големите пари или поне така си мислиха всички. По принцип това е вярно, но не всеки завършил ще намери реализация в тези професии, а и в един момент може да реши, че му се прави нещо друго.

624-400-hepiНаскоро срещнах една съученичка, която беше завършила финанси, но поради факта, че тогава всички университети направо бълваха такива висшисти, тя не е могла да си намери работа по специалността. Ето защо започнала работа в Хепи като нещо временно, но вече 2 години e там и сега заема някаква по-ръководна длъжност. Изреди ми сумати програми за бонуси в рамките на компанията, как я пращали на външни обучения, как ползвала отстъпки от фирми, с които Happy си партнира, как като доведеш приятел да роботи там, получаваш допълнително възнаграждение. Заплащането било щедро и винаги редовно. Аз направо се хванах за главата. Не съм и предполагал, че условията за служителите на Хепи са толкова добри.

Ето как един нереализиран финансист може да си докара заплата на такъв, работейки в ресторанти Happy. Бонусната система на заплащане у нас не е нещо непознато. Грижата за служителя и неговото израстването вътре в компанията обаче е. Това, според мен, е правилният подход, за да задържиш хората си.

No Comments »

Емоционалната интелигентност на работното място

May 31st, 2015 | by | e-Емил

May
31

Един добър служител трябва да притежава нещо повече от технически умения и знания, базирани на брой прочетени книги. Те също са важен фактор за постигане на успех, но и способността за общуване с околните по правилния начин оказва своята роля. Тя се нарича емоционална интелигентност.

Емоционалната интелигентност, от своя страна, изразява способността на човек да изразява, контролира и осъзнава собствените си емоции, както и да разпознава и да се съобразява с тези на другите. Хубавото е, че дори да не сте естествено добър в тази област, може да възпитате у себе си това умение.

success-eiАко трябва да погледнем малко по-философски на материята, ще стигнем до това, че за да бъдете емоционално интелигентни, трябва на първо място да разбирате себе си и това, което може да “подпали” емоциите ви и да доведе до ненужно избухване на работното място. Наблюдавайте как си взаимодействате с останалия свят и си направете изводи защо реагирате по определен начин. Когато го направите, може да минете на фаза управление на емоциите, т.е. непозволявайки такива неадекватни на средата, в която се намирате, да вземат превес.

Сега местим фокуса от вас върху околните. Тук трябва да наблюдавате и анализирате околните и техните чувства, за да може да отговорите на тях по релевантен начин. Това ви позволява да комуникирате по-ефективно и да избегнете конфликти, което, от своя страна, е важно за успешните бизнес отношения.

Ако искате да сте една крачка пред колегите си, научете се да бъдете емоционално интелигентни. С това си качество не само ще съумеете да контролирате собствените си емоции, но и да реагирате адекватно да тези на околните. Успех ли да ви убедя?

2 Comments »