Създаване на приятелства с повишена трудност, част 2

Надявам се да сте си прекарали празниците приятно! Както обещах ето още няколко начина да създадете нови приятелства, въпреки че сте на преклонната възраст от 18+.

4. Присъединете се към клубове и групи

Това е свързано с точка от предишната статия – намерението да заредите живота си със забава. Ако сте единствено склонни да прекарвате времето си в дейности, които ви изолират прекомерно, тогава ще е добре да положите усилие да се присъедините към няколко социални групи. Литературни клубове, спортни клубове, уроци по готвене, хоби клубове. Списъкът с опции е безкраен.

5. Когато намерите някого, когото харесвате, бъдете директни

Вече не сте в училище – при големите хора срамежливостта е напълно излишна. Когато намерите някой, с когото чувствате връзка, уведомете го директно за вашите намерения. Това може да бъде толкова буквално и нефилтрирано, колкото да кажете на някого: „Наистина ми хареса този разговор. Непременно трябва да повторим. Искаш ли да обядваме по-късно тази седмица?“

Най-малкото ще бъдат поласкани от жеста – а защо и да не приемат? А ако не го направят, няма проблем – има още много хора, с които можете да завържете прекрасни приятелства. Няма нужда да насилвате тези неща. Правилните хора ще влязат в живота ви, когато сте на една вълна с тях и сте честни със себе си.

6. Правете планове с новите си приятели

Сега като животът ви е изпълнен с моменти на отдих с различните групи, на които сте член, вие ще започнете да имате повече приятели, отколкото бихте могли да си представите.

Ако не можете да жонглирате 10-20 нови приятелства (напълно разбираемо), тогава друг вариант е да започнете да организирате вечери (или други групови срещи) с новия си социален кръг.

Вашите приятели ще се възползват от тези събирания и вие ще получите допълнителното предимство да бъдете гледани като човек, който свързва хора с подобни интереси – като някой, който носи повече стойност в живота им.

Надявам се да съм ви бил полезен. Ако някой от съветите ми ви помогне да създадете ново приятелство, не забравяйте да ми кажете!

Създаване на приятелства с повишена трудност, част 1

Колко често чувате въпроси от типа на: „Аз съм на еди-колко-си години … и нямам приятели. Как да се сприятелявам като възрастен?“

А колко често ви се е случвало да ги задавате?

В днешно време сме по-свързани по повърхностен начин, но ни липсват дълбоки връзки. И това са главно тези по-дълбоки връзки, които наистина носят ползи за здравето и щастието, които идват от социалните връзки. Докато в училище социалния кръг е предварително изграден около нас, сега, когато не можем да се възползваме от подобна обстановка и не се чувстваме уверени с колегите си, как можем да създаваме нови приятелства?

Едно проучване показа, че липсата на приятели има подобно влияние върху здравето като пушенето на 15 цигари на ден. Всъщност социалните връзки са най-добрият показател за цялостното ни щастие, заедно с нивата на финансов успех.

Ако сте се борили с този проблем в миналото или се борите с него днес, следващите съвети биха могли буквално да добавят години към живота ви. Ще разделя и тази статия на две части, така че очаквайте продължение.

1. Задълбочете съществуващите си приятелства

Най-вероятно имате приятели, с които някога сте били по-близки, които все още живеят в един и същи град. Обновете тези приятелства, като се свържете с някои от тях. Обадете им се и им кажете, че ви липсват. Поканете ги на разходка или да ядат. Направете всичко, което преди сте били свикнали да правите заедно, и оставете връзката да процъфти отново.

Очевидно правете това само ако наистина се радвате на тяхната компания, а не само защото имате някаква отминала социална връзка. Ако старите ви приятели са имали токсично влияние върху вас, тогава няма срам да оставите отношенията ви да останат такива, каквито са и да търсите другаде нови социални връзки.

2. Напълнете живота си със забавления

Един от най-бързите начини да се научите да се сприятелявате като възрастен е да направите съзнателен избор да напълните живота си със забавление. Колкото повече давате приоритет на хобитата и почивката в живота си, толкова по-щастливи ще бъдете, толкова повече възможности ще имате да се запознаете с нови хора и толкова по-привлекателен ще бъдете като приятел на хората, които срещате, когато започнете да ги опознавате.

Като бърз пример, нека да кажем, че харесвате шаха, бадминтона, танците и рисуването. А сега си представете, че се присъединявате към шахматна група, танцова работилница и започвате да посещавате седмична арт вечер. Можем ли спокойно да предположим, че броят на възможностите за среща с нови приятели ще се увеличи значително? Абсолютно.

Нужна ли е смелост да излезете от зоната си на комфорт, да излезете и да направите тези забавни неща? Отново да. Но поне през това време ще се забавлявате. В най-лошия случай ще излезете, ще се забавлявате и няма да срещнете никого, с когото наистина можете да се свържете. Това пак звучи доста приятно. А в най-добрия случай ще се възползвате от това ново хоби, за да срещнете малък брой хора, които ще ви станат приятели за цял живот, дори ако в началото ви е трудно да общувате с непознати.

3. Интересувайте се от другите

Когато започнете да се срещате с нови потенциални приятели, уверете се, че проявявате интерес към тях. Всеки има нужда да се чувства видян и чут. Но ако насочите взаимодействията си само към хора, които правят първата стъпка и показват интерес към вас, ще ви е по-трудно да се сприятелявате – понякога трябва и вие да сте проактивни.

Попитайте ги да ви разкажат за себе си – не само за интересите им, а и за начина им на мислене. Научете какъв е техният свят. Разберете какво буди страстта у тях. Съсредоточете се върху техните страхове, радости и тревоги. И тогава им отговорете с честното си мнение. Кажете им какво ви интересува. Позволете си да сте това, което сте, без маски. Това обединява хоратаи изгражда трайна основа на приятелството.

Останалата част от тази статия – догодина 🙂

За социалните маски

Днес искам да ви поговоря за една тема, по която не съм експерт, но смятам, че е интересен обект на размишление – социалните маски. В частност, какви са тези маски, защо ги носим и защо трябва да ги сваляме?

Според бащата на аналитичната психология, Карл Густав Юнг, всички ние носим няколко маски (персони) през целия си живот. Много от тях ще са ни необходими и можем да ги използваме в наша полза.

Носим маски, защото обществото го налага – има правила, които трябва да спазваме. В крайна сметка не можем да имаме същото отношение в работата, което имаме на парти с приятели, защото рискуваме да останем без работа. Някои от тези маски се слагат за удобство, а други слагаме несъзнателно.

Слагането на маската е вторична реакция, проокирана от срам, страх или инстинкт за самосъхранение. Слагаме маска, защото не можем да се преборим и прекарваме остатъка от живота си, без да се налага да се сблъскваме с болката си или да решаваме тази ситуация вътре в себе си.

Минали злоупотреби, насилие, отхвърляне, изоставяне, травмите в живота ни ни карат да си слагаме маските и да се преструваме, че всичко е наред, а вътрешно се нуждаем от помощ. Ние сме в капан в миналото, защото е било твърде травматично и отказваме да продължим, като по този начин ставаме жертва на самите себе си.

Следователно е очевидно, че трябва да свалим маските, за да можем да се свържем със себе си, да се опознаем по-добре и да можем да променим това, което ни дърпа назад в живота и във взаимоотношенията ни.

Това не означава да изкараме всичките си страхове и недостатъци на бях свят, а да разпознаем, че имаме недостатъци и да знаем как да се справим с тях, да бъдем свободни от маските, които ни затварят и да имаме здрави отношения.

Още 4 грешки, които допускаме при конфликти

Темата, която засегнах миналия път, е доста обширна, затова реших да я разделя на две части. Днес ще ви поговоря за още няколко грешки, които допускаме при спорове и конфликти, като продължавам директно от миналата публикация.

6. Да говориш, да говориш, да говориш … и да не слушаш

Да говорим, без да мислим, че другият има какво да каже, е много класическа грешка. Прекъсването на другия, без да ги оставяме да довършат или въобще да говорят, е друг вреден навик. Това са грешки, които не помагат за разрешаването на конфликта, а само го увеличават, защото водят до погрешни тълкувания и заключения, които не отчитат мнението на другият човек.

7. Манипулиране на другия с вина

Обвиняването на някой друг за случилото се и опитите да ги накарат да се чувстват отговорни е голяма грешка, дори и да е вярно. На първо място, защото не винаги разполагаме с пълната информация – понякога не знаем какво се е случило или защо, игнорирайки тази част от отговорността, която самите ние може да носим. Второ, защото това вкарва отсрещния в отбранителна позиция и го кара да се затвори в себе си, заслепен само от факта, че не се чувства изцяло отговорен и не признава случилото се. Отговорността е много трудно нещо за поемане.

8. Съсредоточаваме се върху „спечелването“ на спора

Много хора обичат да печелят. Самият конфликт няма значение, стига да се чувстват или знаят, че са победител в спора. За това те манипулират и усукват информация и търсят начини да излязат победители на всяка цена. Всичко това само усложнява проблема и вместо да реши конфликта, го прави по-голям. Това може да доведе до абсурдно съперничество, което не носи нищо положително в отношенията.

9. Вкарване на повече конфликт в разговора

Ако проблемът сам по себе си е труден за решаване, става практически невъзможно да се реши, когато се смеси с други проблеми. Повдигането на въпроса с минали грешки като начин за атакуване на позицията на отсрещния може да предаде усещане за нелоялност. Освен това другата страна може да изтълкува, че предпочитаме да направим лична атака, пред това да разрешим самия конфликт. Разрешаването на конфликта трябва да бъде приоритет.

Изглежда очевидно, но много пъти избираме да действаме по егоистичен и безотговорен начин. Не става въпрос за спечелване или загуба на конфликта, нито да посочиш кой е виновен.

Проблемът е, че много пъти сме принудени да действаме по тези начини, защото другата страна използва словесно насилие в разговора. Да бъдеш настойчив и да се опитваш да успокоиш нещата трябва да бъде основна предпоставка, преди да продължиш напред в такъв разговор. Само така можем успешно да разрешим конфликт.

5 грешки, които допускаме при конфликти

Разрешаването на конфликт не е просто начин да достигнем консенсус. Ние също се учим от процеса и можем да създадем още по-силни отношения.

Добрата комуникация може да подобри отношенията и да помогне за увеличаване на интимността и доверието с хората, с които общуваме. Това също е ефективна стратегия за решаване на конфликти, защото ни учи как да се изразяваме уверено, да слушаме наистина и също така да управляваме емоциите си правилно.

В този смисъл, когато възникнат проблеми, разликата между добра и лоша комуникация е определяща. Повечето от нас не са квалифицирани професионалисти в сферата на психологията и това си личи по начина, по който възприемаме и подхождаме към конфликтите. Когато възникнат разногласия, проблеми и различия, е лесно да изпаднем в крайности. Точно в тези моменти най-много усещаме липсата на умението да комуникираме конструктивно.

Ние винаги сме склонни да виждаме конфликта като нещо отрицателно. В действителност забравяме колко обогатяващо може да бъде да разрешим тези ситуации, да се поучим от процеса и да постигнем дори в крайна сметка още по-дълбоки и трайни отношения с околните.

Ако искаме да постигнем тези положителни резултати – не просто да „спечелим“ спора – е необходимо да знаем най-често срещаните грешки, които обикновено правим, когато сме изправени пред конфликт.

1. Избягване или игнориране на проблема

Много хора са склонни да избягват конфронтация. Избягването на проблема обаче изобщо не помага за неговото разрешаване. Единственото, което прави, е да увеличава фрустрацията на другия.

Трябва да сме наясно, че нещата няма да се решат сами. Ако успеем да открием несъгласието или проблема възможно най-скоро и да предоставим решение, ще намалим стреса, негативните емоции и интензивността на конфликта.

2. Преминаване към самоотбрана

Една от основните грешки, когато става въпрос за разрешаване на конфликт, която обикновено правим, е да започнем да се отбраняваме срещу „атаката“ на другия. Фокусираме се изцяло върху нашата гледна точка. Отказваме да обърнем внимание на това, което казва другият.

Така изглежда, че в крайна сметка защитаваме себе си, не гледната си точка. По този начин губим обективността си и караме и другия също да премине към самозащита, което допринася за влошаването на проблема. Това отношение предполага отричане на каквато и да е отговорност почти несъзнателно. По този начин е почти невъзможно да се реши спора.

Ето защо е необходимо да бъдем по-съпричастни, да практикуваме активно слушане.

3. Прекалено обобщаване, вместо фокуса да остане върху конкретния случай

Обобщаването е голяма грешка, когато става въпрос за разрешаване на конфликт. Избягването на изрази като „винаги“ или „никога“ е жизненоважно за за един конструктивен разговор. По същия начин, ние също трябва да избягваме да говорим в множествено число или да включваме няколко души, когато участват само един или двама.

4. Прекалена стриктност в начина си на мислене

Много пъти настояваме, че нещата могат да се правят само по един определен начин и не приемаме чуждия подход. Много конфликти се пораждат просто защото ние настояваме другият да прави нещата или решава ситуации по същия начин, както ние.

5. Вярваме, че знаем какво мисли отсрещният

В много случаи е по-лесно да действаме според това, което мислим, че другият мисли – дори и да няма как да знаем със сигурност, че сме прави. Приемаме за даденост неща, които всъщност са просто в нашите глави. Това поражда недоразумения и още по-големи конфликти. Важно е да дадем на другия човек възможността да се изразява свободно, а не да действаме така, сякаш вече знаем какво става, освен всичко друго, защото тези впечатления често са породени от мисълта какво бихме направили на тяхно място.

Когато политиката ми е шоу

Ето, че се случи – един популярен телевизионен водещ в България приключи дългогодишната история на своето вечерно шоу и обяви, че ще се включи в политическия живот на страната. Или поне ще се опита да го направи.

Всички се сещате за името му, затова ще се въздържа да го напиша. Та този висок човек реши, че може да се включи в управлението на държавата и да го прави много по-добре, отколкото всички, които са го правили през последните години. И може би има много хора, които си го мислят, но… дали наистина има капацитета да го направи?

Истината е, че аз не вярвам в това. Както и не вярвам, че този политически проект е продиктуван от някаква самосиндикална, патриотична причина. Истината за мен е, че този човек е телевизионен водещ. Неговата работа е да иронизира политическото поведение, да кани интересни гости, свързани с изкуството, културата, спорта и въобще обществения живот, но неговата работа никога не е била да прави политика.

А политика е сериозна наука, която (колкото и да им се иска на някои хора) не може да се върши от всички. Това наистина е игра, която трябва да се играе паралелно на няколко различни фронта. На първо място да успееш да привлечеш гласоподаватели, на второ място да успееш да задържиш рейтинга си достатъчно висок, което става с изпълнение на заложената програма. Следва лавирането между спонсорите и засегнатите интереси на магнатите, а също и на самата държава и останалите политически партии, които непрестанно те чакат да стъпиш накриво.

И ако тук нещата можеш да ги замажеш с няколко саркастично-хумористични появи по вечерните новини на националните медии, просто ей така, за да не забравиш какво е да те дават по телевизията, то политиката, която трябва да се води с Европейския съюз е на съвсем различно ниво.

Там селския манталитет и мачовско поведение няма да ти спечели симпатии, а интелектът… (поне преди беше) на мода.

За мен този нов политически проект е проект на управляващата в момента политическа партия и има за цел да съсредоточи вота на „патриотично“ настроените хора които сега размиват гласовете си между 4 различни националистически партии, които не могат да се разберат една друга, камоли с управляващата партия, с която са в коалиция. Следователно на управляващата партия в момента им трябва популярна личност, която да вземе този вот и с чиято партия свободно да може да сформира мнозинство в парламента, защото те са наясно, че самостоятелно няма да могат да направят правителство при следващи парламентарни избори.

Чисто и просто. Политическата партия на високия телевизионен водещ има всички възможности да стане 4-та политическа сила в страната и след промените за финансиране на партиите, тотално се унищожават възможностите на малките партии да влязат в управлението.

Ще поживеем и ще видим.

Защо някои хора са толкова популярни?

Истината е, че някои хора са родени да бъдат във светлите на прожекторите. Те наистина излъчват такава самоувереност, отиграват всичко с финес и хумор и най-важното е, че им личи, че се чувстват добре и се забавляват изключително много, когато правят това, което правят.

Същото е и с една актриса и комедиант, водеща на популярно телевизионно предаване, която успява да поддържа рейтинга си толкова висок вече много години, а гости са й били едни от най-популярните личности на американския шоубизнес в момента.

Каквото и да се случи по време на предаване и какъвто и гаф да стане, тя успява изключително добре да се справи с него и да извлече хумористичния елемент от това.

Освен това, в следващи предавания не само ще повтори смешката, която се е случила, ще се смее сама на себе си, но и ще разкаже най-подробно личните си преживявания след като е приключило предаването.

Това е ненадмината самоирония и откровеност, които се забелязват от зрителите, а това е ключът към успеха.

Почивката

С наближаването на летния сезон и хубавото майско време, все повече туристически агенции ни засипват с оферти за почивки на морето. В повечето случаи обаче не става въпрос за българското Черноморие, а за гръцките и турски плажове.

Защо и тази година се очаква да има опашки по граничните пунктове, а на нашето море да е пусто? Много лесно! Първо, плажовете в Гърция са дори по- близо за някои отколкото българските. Отделно в замяна на 2 евро, цял ден си седиш на шезлонга и чадъра, никой нищо не мже да ти каже и се любуваш на крстално чистата вода . Заведенията са с поносими цени, дори някой и по-приемливи от тези на Слънчев бряг , а гърците ти се усмихват вежливо и правят престоя ти още по-приятен. Никога няма да забравя, последния път, когато посетих Несебър. Тогава за една порця цаца, която беше точно една шепичка, а салатата беше половин домат и половин краставица платих близо 20 лева и чух сервитьорката да пита готвача с лек тон на пренебрежение: “ Това ли е за българите?“. Сякаш ние сме втора ръка хора в собствената си държава. Отгоре на всичко, за шезлонг и чадър платихме 30 лева, а бяхме наблъскани като сардини. Беше ужасно. Плажа беше целия с фасове, а навсякъде имаше налягали хора и човек го е страх да не настъпе някоя германка без да иска. В турските курорти не съм бил, но това, което чувам от мои близки приятели и роднини, хотела ти осигурява вичко, а плажовете били невероятни, ол инклузива няма нищо общо с нашия и спокойно можеш да си хапваш без да се тревожиш от последиците. С удоволствие си харчим парите в чужбина, а собствената ни държава гледа само да ни мине. Затова плажовете ни ще си стоят празни, а граничните пунктове ще се пръскат по шевовете.

Лично аз и тази година ще предпочета Гърция за своята лятна ваканция. Имаме си любими плажове, а храната там е дори с по-високо качество от тази тук. Докато не се оправят нещата с нашите морски курорти, все повече хора ще предпочитат съседките ни за почивка.

 

Нова мода

Раждането е най-прекрасния и най-невероятния процес, който протича в живота на един човек. Той е свързан с много емоции и с промените, които възникват в тялото на една жена.

Свикнали сме да свързваме раждането с много болка, сълзи и адреналин на макс. Казват, че изтощението, коет чувства майката при раждането се равнявало на изкачване на връх Ботев. Със сигурност една жена изживява взрив от емоции. Дали , когато родилката усети контракции или й изтекат водите й е до грим и прическа? Според мен не, но има такива дами, за които външния вид по време на раждането е от изключително значение. Дори се е превърнало в нова тенденция. А някои от дамите, дори разчитат на професионалисти. Може би заради снимките след раждането, все пак после се кчват куп фотоси в социалните мрежи. Честно да си призная, това за мен е меко казано абсурдно. Вичко в този Свят се превърна в пошлост и показнаост, дори този скъп и интимен момент, в който се запознаваш с най-скъпото ти създание, само и само да изглеждаш добре на снимките. Това за мен е изключително повърхностно мислене. Вярно е че някои жени го правят за да се разсеят от болките, но според мен това не би им помогнало. Не смятам, че една току що родила жена изглежда ужасно, според мен този процес й дава допълнителна красота, а и майката е толкова щастлива, че всичко е приключило благополучно и е толкова влюбена в малката си рожба, че няма как да не изглежда добре. Няма по-красива жена от влюбената, нали така?

Дано скоро и тази мода отмине, защото смятам, че това е толкова мил и интимен момент, че сякаш започва да се опорачава с подобни действия, разбирам, че това е част от работата за някои жени, но тя винаги може да почака.

Малките мечти

В наши дни, хората сме все по-разглезени от към техника, услуги и технологии. В това модерно общество ние искаме още и още. За какво всъщност, мечтае модерния човек на 21 век?

Докато едни мечтаят за скъпи коли, огромни имения, екскурзии до екзотични страни, други мечтаят да имат ток, храна и покрив над главата. Ако преди по време на социализма хората са били еднакво бедни, то в днешно време има толкова рязка промяна в слоевете. България си се превърна в Бананова република. До къде се разпростират мечтите на българите? Повечето хора живеят на кредити, в сремежа си да имат нормално същестествуване на средностатистическо семейство, други няма какво да сложат на трапезата си, а трети не знаят къде да похарчат парите си. Скоро се запознах с историята на едно момче, което на 6 години е било изоставено от родителите си и е било поверено на грижите на дом за сираци. От дом, на дом, така минава детството му, но не това е най-трудното. Най-тежкия момент идва, когато се налага да излезе от дома, да се справя сам в живота, без да има на кого да разчита. Без подкрепата на майка и баща, а за едно момче няма по-голяма упора от бащата. Въпреки, че в един етап от живота си, той се предава и прави опит за самоубийство, това всъщност го стимулира и му дава тласък да продължи напред. Започва да работи, каквото намери, помага на съседи, грижи се за една стара дама, която му дава и първя старт в новия му живот, тя го подкрепя сякаш е нейно собствено дете, с помощта и на съседи, момчето успява да си построи малка къщичка. Тя е 25 квадрата, но е напълно достатъчна за това момче с малки мечт и голямо сърце. За да изплати всяка тухла и всяко парче земя на своя дом, той работи много, не го е страх. Щастлив е че е успял да създаде своето местенце, сега обаче има мечта и тя е скоро да има ток. Сумата за пускането на партида е непосилна за него, но той работи и ще сбъдне и тази своя мечта. Когато го направи, идва ред и на най-голямата, а тя е да има свое семейство. Колко простички мечти, но някои хора нямат късмета и възможностите дори и тях да осъществят.

Ангел ще сбъдне своите блянове, той е силно и работливо момче, поуката от неговата история е да ценим това, което имаме и да не се нахвърляме към недостижимото, а с труд и доброта да се радваме на малките неща в живота.