За социалните маски

Днес искам да ви поговоря за една тема, по която не съм експерт, но смятам, че е интересен обект на размишление – социалните маски. В частност, какви са тези маски, защо ги носим и защо трябва да ги сваляме?

Според бащата на аналитичната психология, Карл Густав Юнг, всички ние носим няколко маски (персони) през целия си живот. Много от тях ще са ни необходими и можем да ги използваме в наша полза.

Носим маски, защото обществото го налага – има правила, които трябва да спазваме. В крайна сметка не можем да имаме същото отношение в работата, което имаме на парти с приятели, защото рискуваме да останем без работа. Някои от тези маски се слагат за удобство, а други слагаме несъзнателно.

Слагането на маската е вторична реакция, проокирана от срам, страх или инстинкт за самосъхранение. Слагаме маска, защото не можем да се преборим и прекарваме остатъка от живота си, без да се налага да се сблъскваме с болката си или да решаваме тази ситуация вътре в себе си.

Минали злоупотреби, насилие, отхвърляне, изоставяне, травмите в живота ни ни карат да си слагаме маските и да се преструваме, че всичко е наред, а вътрешно се нуждаем от помощ. Ние сме в капан в миналото, защото е било твърде травматично и отказваме да продължим, като по този начин ставаме жертва на самите себе си.

Следователно е очевидно, че трябва да свалим маските, за да можем да се свържем със себе си, да се опознаем по-добре и да можем да променим това, което ни дърпа назад в живота и във взаимоотношенията ни.

Това не означава да изкараме всичките си страхове и недостатъци на бях свят, а да разпознаем, че имаме недостатъци и да знаем как да се справим с тях, да бъдем свободни от маските, които ни затварят и да имаме здрави отношения.

Още 4 грешки, които допускаме при конфликти

Темата, която засегнах миналия път, е доста обширна, затова реших да я разделя на две части. Днес ще ви поговоря за още няколко грешки, които допускаме при спорове и конфликти, като продължавам директно от миналата публикация.

6. Да говориш, да говориш, да говориш … и да не слушаш

Да говорим, без да мислим, че другият има какво да каже, е много класическа грешка. Прекъсването на другия, без да ги оставяме да довършат или въобще да говорят, е друг вреден навик. Това са грешки, които не помагат за разрешаването на конфликта, а само го увеличават, защото водят до погрешни тълкувания и заключения, които не отчитат мнението на другият човек.

7. Манипулиране на другия с вина

Обвиняването на някой друг за случилото се и опитите да ги накарат да се чувстват отговорни е голяма грешка, дори и да е вярно. На първо място, защото не винаги разполагаме с пълната информация – понякога не знаем какво се е случило или защо, игнорирайки тази част от отговорността, която самите ние може да носим. Второ, защото това вкарва отсрещния в отбранителна позиция и го кара да се затвори в себе си, заслепен само от факта, че не се чувства изцяло отговорен и не признава случилото се. Отговорността е много трудно нещо за поемане.

8. Съсредоточаваме се върху „спечелването“ на спора

Много хора обичат да печелят. Самият конфликт няма значение, стига да се чувстват или знаят, че са победител в спора. За това те манипулират и усукват информация и търсят начини да излязат победители на всяка цена. Всичко това само усложнява проблема и вместо да реши конфликта, го прави по-голям. Това може да доведе до абсурдно съперничество, което не носи нищо положително в отношенията.

9. Вкарване на повече конфликт в разговора

Ако проблемът сам по себе си е труден за решаване, става практически невъзможно да се реши, когато се смеси с други проблеми. Повдигането на въпроса с минали грешки като начин за атакуване на позицията на отсрещния може да предаде усещане за нелоялност. Освен това другата страна може да изтълкува, че предпочитаме да направим лична атака, пред това да разрешим самия конфликт. Разрешаването на конфликта трябва да бъде приоритет.

Изглежда очевидно, но много пъти избираме да действаме по егоистичен и безотговорен начин. Не става въпрос за спечелване или загуба на конфликта, нито да посочиш кой е виновен.

Проблемът е, че много пъти сме принудени да действаме по тези начини, защото другата страна използва словесно насилие в разговора. Да бъдеш настойчив и да се опитваш да успокоиш нещата трябва да бъде основна предпоставка, преди да продължиш напред в такъв разговор. Само така можем успешно да разрешим конфликт.

5 грешки, които допускаме при конфликти

Разрешаването на конфликт не е просто начин да достигнем консенсус. Ние също се учим от процеса и можем да създадем още по-силни отношения.

Добрата комуникация може да подобри отношенията и да помогне за увеличаване на интимността и доверието с хората, с които общуваме. Това също е ефективна стратегия за решаване на конфликти, защото ни учи как да се изразяваме уверено, да слушаме наистина и също така да управляваме емоциите си правилно.

В този смисъл, когато възникнат проблеми, разликата между добра и лоша комуникация е определяща. Повечето от нас не са квалифицирани професионалисти в сферата на психологията и това си личи по начина, по който възприемаме и подхождаме към конфликтите. Когато възникнат разногласия, проблеми и различия, е лесно да изпаднем в крайности. Точно в тези моменти най-много усещаме липсата на умението да комуникираме конструктивно.

Ние винаги сме склонни да виждаме конфликта като нещо отрицателно. В действителност забравяме колко обогатяващо може да бъде да разрешим тези ситуации, да се поучим от процеса и да постигнем дори в крайна сметка още по-дълбоки и трайни отношения с околните.

Ако искаме да постигнем тези положителни резултати – не просто да „спечелим“ спора – е необходимо да знаем най-често срещаните грешки, които обикновено правим, когато сме изправени пред конфликт.

1. Избягване или игнориране на проблема

Много хора са склонни да избягват конфронтация. Избягването на проблема обаче изобщо не помага за неговото разрешаване. Единственото, което прави, е да увеличава фрустрацията на другия.

Трябва да сме наясно, че нещата няма да се решат сами. Ако успеем да открием несъгласието или проблема възможно най-скоро и да предоставим решение, ще намалим стреса, негативните емоции и интензивността на конфликта.

2. Преминаване към самоотбрана

Една от основните грешки, когато става въпрос за разрешаване на конфликт, която обикновено правим, е да започнем да се отбраняваме срещу „атаката“ на другия. Фокусираме се изцяло върху нашата гледна точка. Отказваме да обърнем внимание на това, което казва другият.

Така изглежда, че в крайна сметка защитаваме себе си, не гледната си точка. По този начин губим обективността си и караме и другия също да премине към самозащита, което допринася за влошаването на проблема. Това отношение предполага отричане на каквато и да е отговорност почти несъзнателно. По този начин е почти невъзможно да се реши спора.

Ето защо е необходимо да бъдем по-съпричастни, да практикуваме активно слушане.

3. Прекалено обобщаване, вместо фокуса да остане върху конкретния случай

Обобщаването е голяма грешка, когато става въпрос за разрешаване на конфликт. Избягването на изрази като „винаги“ или „никога“ е жизненоважно за за един конструктивен разговор. По същия начин, ние също трябва да избягваме да говорим в множествено число или да включваме няколко души, когато участват само един или двама.

4. Прекалена стриктност в начина си на мислене

Много пъти настояваме, че нещата могат да се правят само по един определен начин и не приемаме чуждия подход. Много конфликти се пораждат просто защото ние настояваме другият да прави нещата или решава ситуации по същия начин, както ние.

5. Вярваме, че знаем какво мисли отсрещният

В много случаи е по-лесно да действаме според това, което мислим, че другият мисли – дори и да няма как да знаем със сигурност, че сме прави. Приемаме за даденост неща, които всъщност са просто в нашите глави. Това поражда недоразумения и още по-големи конфликти. Важно е да дадем на другия човек възможността да се изразява свободно, а не да действаме така, сякаш вече знаем какво става, освен всичко друго, защото тези впечатления често са породени от мисълта какво бихме направили на тяхно място.

Когато политиката ми е шоу

Ето, че се случи – един популярен телевизионен водещ в България приключи дългогодишната история на своето вечерно шоу и обяви, че ще се включи в политическия живот на страната. Или поне ще се опита да го направи.

Всички се сещате за името му, затова ще се въздържа да го напиша. Та този висок човек реши, че може да се включи в управлението на държавата и да го прави много по-добре, отколкото всички, които са го правили през последните години. И може би има много хора, които си го мислят, но… дали наистина има капацитета да го направи?

Истината е, че аз не вярвам в това. Както и не вярвам, че този политически проект е продиктуван от някаква самосиндикална, патриотична причина. Истината за мен е, че този човек е телевизионен водещ. Неговата работа е да иронизира политическото поведение, да кани интересни гости, свързани с изкуството, културата, спорта и въобще обществения живот, но неговата работа никога не е била да прави политика.

А политика е сериозна наука, която (колкото и да им се иска на някои хора) не може да се върши от всички. Това наистина е игра, която трябва да се играе паралелно на няколко различни фронта. На първо място да успееш да привлечеш гласоподаватели, на второ място да успееш да задържиш рейтинга си достатъчно висок, което става с изпълнение на заложената програма. Следва лавирането между спонсорите и засегнатите интереси на магнатите, а също и на самата държава и останалите политически партии, които непрестанно те чакат да стъпиш накриво.

И ако тук нещата можеш да ги замажеш с няколко саркастично-хумористични появи по вечерните новини на националните медии, просто ей така, за да не забравиш какво е да те дават по телевизията, то политиката, която трябва да се води с Европейския съюз е на съвсем различно ниво.

Там селския манталитет и мачовско поведение няма да ти спечели симпатии, а интелектът… (поне преди беше) на мода.

За мен този нов политически проект е проект на управляващата в момента политическа партия и има за цел да съсредоточи вота на „патриотично“ настроените хора които сега размиват гласовете си между 4 различни националистически партии, които не могат да се разберат една друга, камоли с управляващата партия, с която са в коалиция. Следователно на управляващата партия в момента им трябва популярна личност, която да вземе този вот и с чиято партия свободно да може да сформира мнозинство в парламента, защото те са наясно, че самостоятелно няма да могат да направят правителство при следващи парламентарни избори.

Чисто и просто. Политическата партия на високия телевизионен водещ има всички възможности да стане 4-та политическа сила в страната и след промените за финансиране на партиите, тотално се унищожават възможностите на малките партии да влязат в управлението.

Ще поживеем и ще видим.

Защо някои хора са толкова популярни?

Истината е, че някои хора са родени да бъдат във светлите на прожекторите. Те наистина излъчват такава самоувереност, отиграват всичко с финес и хумор и най-важното е, че им личи, че се чувстват добре и се забавляват изключително много, когато правят това, което правят.

Същото е и с една актриса и комедиант, водеща на популярно телевизионно предаване, която успява да поддържа рейтинга си толкова висок вече много години, а гости са й били едни от най-популярните личности на американския шоубизнес в момента.

Каквото и да се случи по време на предаване и какъвто и гаф да стане, тя успява изключително добре да се справи с него и да извлече хумористичния елемент от това.

Освен това, в следващи предавания не само ще повтори смешката, която се е случила, ще се смее сама на себе си, но и ще разкаже най-подробно личните си преживявания след като е приключило предаването.

Това е ненадмината самоирония и откровеност, които се забелязват от зрителите, а това е ключът към успеха.

Почивката

С наближаването на летния сезон и хубавото майско време, все повече туристически агенции ни засипват с оферти за почивки на морето. В повечето случаи обаче не става въпрос за българското Черноморие, а за гръцките и турски плажове.

Защо и тази година се очаква да има опашки по граничните пунктове, а на нашето море да е пусто? Много лесно! Първо, плажовете в Гърция са дори по- близо за някои отколкото българските. Отделно в замяна на 2 евро, цял ден си седиш на шезлонга и чадъра, никой нищо не мже да ти каже и се любуваш на крстално чистата вода . Заведенията са с поносими цени, дори някой и по-приемливи от тези на Слънчев бряг , а гърците ти се усмихват вежливо и правят престоя ти още по-приятен. Никога няма да забравя, последния път, когато посетих Несебър. Тогава за една порця цаца, която беше точно една шепичка, а салатата беше половин домат и половин краставица платих близо 20 лева и чух сервитьорката да пита готвача с лек тон на пренебрежение: “ Това ли е за българите?“. Сякаш ние сме втора ръка хора в собствената си държава. Отгоре на всичко, за шезлонг и чадър платихме 30 лева, а бяхме наблъскани като сардини. Беше ужасно. Плажа беше целия с фасове, а навсякъде имаше налягали хора и човек го е страх да не настъпе някоя германка без да иска. В турските курорти не съм бил, но това, което чувам от мои близки приятели и роднини, хотела ти осигурява вичко, а плажовете били невероятни, ол инклузива няма нищо общо с нашия и спокойно можеш да си хапваш без да се тревожиш от последиците. С удоволствие си харчим парите в чужбина, а собствената ни държава гледа само да ни мине. Затова плажовете ни ще си стоят празни, а граничните пунктове ще се пръскат по шевовете.

Лично аз и тази година ще предпочета Гърция за своята лятна ваканция. Имаме си любими плажове, а храната там е дори с по-високо качество от тази тук. Докато не се оправят нещата с нашите морски курорти, все повече хора ще предпочитат съседките ни за почивка.

 

Нова мода

Раждането е най-прекрасния и най-невероятния процес, който протича в живота на един човек. Той е свързан с много емоции и с промените, които възникват в тялото на една жена.

Свикнали сме да свързваме раждането с много болка, сълзи и адреналин на макс. Казват, че изтощението, коет чувства майката при раждането се равнявало на изкачване на връх Ботев. Със сигурност една жена изживява взрив от емоции. Дали , когато родилката усети контракции или й изтекат водите й е до грим и прическа? Според мен не, но има такива дами, за които външния вид по време на раждането е от изключително значение. Дори се е превърнало в нова тенденция. А някои от дамите, дори разчитат на професионалисти. Може би заради снимките след раждането, все пак после се кчват куп фотоси в социалните мрежи. Честно да си призная, това за мен е меко казано абсурдно. Вичко в този Свят се превърна в пошлост и показнаост, дори този скъп и интимен момент, в който се запознаваш с най-скъпото ти създание, само и само да изглеждаш добре на снимките. Това за мен е изключително повърхностно мислене. Вярно е че някои жени го правят за да се разсеят от болките, но според мен това не би им помогнало. Не смятам, че една току що родила жена изглежда ужасно, според мен този процес й дава допълнителна красота, а и майката е толкова щастлива, че всичко е приключило благополучно и е толкова влюбена в малката си рожба, че няма как да не изглежда добре. Няма по-красива жена от влюбената, нали така?

Дано скоро и тази мода отмине, защото смятам, че това е толкова мил и интимен момент, че сякаш започва да се опорачава с подобни действия, разбирам, че това е част от работата за някои жени, но тя винаги може да почака.

Малките мечти

В наши дни, хората сме все по-разглезени от към техника, услуги и технологии. В това модерно общество ние искаме още и още. За какво всъщност, мечтае модерния човек на 21 век?

Докато едни мечтаят за скъпи коли, огромни имения, екскурзии до екзотични страни, други мечтаят да имат ток, храна и покрив над главата. Ако преди по време на социализма хората са били еднакво бедни, то в днешно време има толкова рязка промяна в слоевете. България си се превърна в Бананова република. До къде се разпростират мечтите на българите? Повечето хора живеят на кредити, в сремежа си да имат нормално същестествуване на средностатистическо семейство, други няма какво да сложат на трапезата си, а трети не знаят къде да похарчат парите си. Скоро се запознах с историята на едно момче, което на 6 години е било изоставено от родителите си и е било поверено на грижите на дом за сираци. От дом, на дом, така минава детството му, но не това е най-трудното. Най-тежкия момент идва, когато се налага да излезе от дома, да се справя сам в живота, без да има на кого да разчита. Без подкрепата на майка и баща, а за едно момче няма по-голяма упора от бащата. Въпреки, че в един етап от живота си, той се предава и прави опит за самоубийство, това всъщност го стимулира и му дава тласък да продължи напред. Започва да работи, каквото намери, помага на съседи, грижи се за една стара дама, която му дава и първя старт в новия му живот, тя го подкрепя сякаш е нейно собствено дете, с помощта и на съседи, момчето успява да си построи малка къщичка. Тя е 25 квадрата, но е напълно достатъчна за това момче с малки мечт и голямо сърце. За да изплати всяка тухла и всяко парче земя на своя дом, той работи много, не го е страх. Щастлив е че е успял да създаде своето местенце, сега обаче има мечта и тя е скоро да има ток. Сумата за пускането на партида е непосилна за него, но той работи и ще сбъдне и тази своя мечта. Когато го направи, идва ред и на най-голямата, а тя е да има свое семейство. Колко простички мечти, но някои хора нямат късмета и възможностите дори и тях да осъществят.

Ангел ще сбъдне своите блянове, той е силно и работливо момче, поуката от неговата история е да ценим това, което имаме и да не се нахвърляме към недостижимото, а с труд и доброта да се радваме на малките неща в живота.

Търтеи , или лоши условия на труд за младите?

Според последните проучвания се оказва, че България е на трето място по безработни и не учащи младежи в Европа. Оказва се, че всеки пети нито учи, нито работи.

Дали наистина е вярно това и коя е причината това да се случва?  Лично аз не съм особено компетентен за да дам отговор на тези въпроси, но като един от младежите, които работят и учат това е меко казано срамота. Никой не те кара да работиш докато учиш, искаш да се концентрираш върху ученето, а след това, както се казва цял живот да работиш, но не. По-лесно е да си седя при мама и тате, те моите разходи колко са? Не е нормално в държава, в която се откриват нови, и нови заводи и предприятия, в държава, в която който не е искал да стане студент, той не е станал, да сме на трето място по нехранимайковци. Срамота е родителте ни да работят за по 600 – 700 лева ( не става въпрос за София, а за повечето градове в страната) и ние здрави, прави да лежим на техния гъб като паразити. Причината според мен не е в липсата на работа и малко пари, а в глезотията на младите. Веднага мога да се аргументирам. Мой много близък приятел си търси екип от търговци. В град Благоевград, кандидатурите са едва 60 броя, като нито се изисква опит в сферата на търговията, нито се изисква висше образование. От 60 човека той избира 10 кандидата и ги кани на интервю и всички потвърждават присъствието си. На самото интервю идват 6 човека, а останалите дори не отговарят на телефонте си. За какво говорим? И тук не става въпрос за заплата от 600 лева, работно облекло и копаене на канали в жегата. Тъй като той си търси екип в цяла България и положението е едно и също във всичките й крайща, дори и Северозапада.

Не може вечно да се живее по този начин, все ще дойде момент, в който ще се наложи да работят, въпроса е че и родителите са виновни с прекаленото предпазване на децата от реалността. Живеем в малка страна и живота е такъв, какъв е, приемете, че милото ви детенце трябва един ден да се стегне и да поеме по своя път.

ЕОС Матрикс – компания за пример в рамките на България.

Независимо, че дейността на компанията не е особено популярна за широката аудитория, ЕОС Матрикс е пример за успешна и развиваща се компания – безспорно във всяко отношение.

Каква е дейността ѝ?

Фирмата стартира дейността си през 2002 година. Фокусът й е изкупуване на вземания и международно събиране на вземания.

Каква е ползата от работата им?

Професионалният и индивидуален подход, персонализираните решения са ключови в успешната им работа. Високата компетентност и множеството успешно разрешени казуси ги правят най-довереният доставчик за събиране на вземания в страната.

Управител на фирмата е г-жа Райна Миткова-Тодорова, която има над 15 години опит в областта на международното бизнес развитие и стратегическото планиране в областта на софтуера, консултациите и управлението на вземания. В много от интервютата си тя споделя, че високото развитие се дължи не само на усърдната работа в сферата, но и на множеството допълнителни обучения и тренинги, които правят служителите висококвалифицирани кадри, които умеят да работят успешно в екип.

Друг важен аспект е непрестанната инвестиция в нови технологии. Бързината е важен фактор за развитието на ЕОС, затова е необходимо непрекъснато да усъвършенстват процесите си и да се забързва скоростта на работа. Пример за подобен тип технология е собствената разработка на ЕОС Матрикс – специализиран софтуер за събиране и управление на вземания. Друг пример е ИТ платформата, която оптимизира глобалните процеси по международно събиране на вземания и осигурява периодичен автоматизиран трансфер на казуси между всички партньори по света, в над 180 държави. Платформата осигурява директна и прозрачна комуникация в реално време и се нарича EOS Global Collection.

Освен това, компанията е част от немската ЕОС Груп – водещ международен доставчик на финансови услуги, с повече от 60 дъщерни компании.

Пожелавам на ЕОС Матрикс успех и още много покорени върхове през 2019 година.