Въпросът за употребата на животни в научни изследвания е сложен и отразява морални, етични и научни аспекти. В настоящата реалност използването на животни в научни изследвания все още е необходимо за много проучвания в медицината, научната биология и други области.

Ето някои от основните причини за използването на животни в научни изследвания:

Разбиране на основни процеси: Животните се използват за изследване на основни биологични процеси, които са съществени за разбирането на човешкото здраве и болести. Това включва изследване на функциите на различни органи и системи в тялото.
Изследване на болести и развитие на лекарства: те се използват за изследване на болести и разработване на нови лекарства и терапии. Тестовете върху животни могат да помогнат да се определи ефективността и безопасността на новите лекарства, преди да се изпитат върху хора.
Тестване на безопасността: предлагат се за тестване на безопасността на различни продукти, като например козметични, хранителни добавки и домакински химикали.

Въпреки неотложната необходимост от използването на животни в научни изследвания, се полагат усилия да се намалят и да бъдат разработени алтернативи.

Важно е да се отбележи, че етичните стандарти и законодателството се различават в различните страни. В много държави, употребата на животни в научни изследвания е строго регулирана от закони и етични комисии, които имат за цел да гарантират най—малкото възможно страдание и на животните.

Улици. Всекидневно преминаваме през някоя от тях. В населеното място, в което сме, те са ни толкова познати, че чак са част от нас. Но замисляли ли сте се някога как, защо и на кого/ какво се кръщават улиците ни?

В България повечето от тях носят имена на известни личности, включително политици, писатели, поети, художници, музиканти, национални герои и други. Но как се определят тези имена и какви са критериите за избор?

Обикновено процесът на кръщаване на улица се извършва от общината, която е отговорна за управлението на града или селото. За да се избере името на улицата, общината може да проведе публично обсъждане или да консултира с експерти по история и култура. После се гласува с общинския съвет и готово.

Критериите за избор на име на улица включват множество фактори. Един от тях може да бъде наследството на личността в културата, обществото или историята на България. Например, бул. „Васил Левски“ в София е кръстена на името на българския национален герой, чието лобно място и паметник се намират на съответната локация.

Някои улици могат да бъдат кръстени на известни личности, които не са свързани с България, но имат международна репутация и значение. Например ул. „Уинстън Чърчил“, бул. „Жолио-Кюри“ и други.

Друг критерий може да бъде разположението на самата улица – „Крайречна“, „Панорама“ и др. Понякога имената на улиците могат да бъдат свързани с животински видове, растения или други природни обекти, които са характерни за мястото.

Не малко са и улиците, чието име е просто число. Тази практика е характерна за САЩ, но в България се прилага предимно за малките населени места. Въпреки че не малко са и числените улици в кв. „Факултета“ в София например.

Колко от вас са чували за цалашишкия бабек? Или само за бебек? Това е традиционно българско месо изделие, което се предлага под формата на фуска или суджук. Прави се от свинка кайма, премесена с червен и червен пипер и с други съставки, които цалапичени и други майстори на месото пазят в тайна. Бабекът се отличава с пикантен, сладостен и леко кисел вкус. Той е много любим на българите и се консумира като закуска, предястие или основно ястие в комбинация с яйца или пък чист.

Несъмнено месното изделие е деликатес и се предлага само в района на Пловдив, където основно се създава. Смята се, че в село Цалапица, чието име носи, се завихрят въздушни течения, които спомагат за изсъхването на месото. Счита се, че само там метерологичните условия позволяват придаването на специфичния му вкус. На всяка друга локация, бил различен. Но, разбира се, тайната още се крие в майсторлъка и рецептата.

За всички любители на цалапишкия бабек или за любопитните, вече за трета поредна година ще има фестивал в селото. Той ще бъде на 25 март и ще се съчетае с най-добрата му комбинация – виното. Ще има още много народни танци и изобщо пренасяне в една древна тракисйка обстановка.

Тъй като аз самият обичам да посещавам различни наши си фестивали като Празник на шарената сол в село Бъта или пък Коледния базар в село Чавдар, ще отида и там. Има още хиляди подобни празници, които не само ни събират като българи, но и ни карат да се чувстваме горди какви продукти произвеждаме.

Ще се радвам и вие да споделите фестивалите и събитията, които посещавате в България. А с някои от вас ще се радвам да се срещнем и в Цалапица!

Шок! Ужас! Скандал! Така се чувствам след изгледани два епизода на новия български сериал „Войната на буквите“. Той е по едноименият роман на Людмила Филипова и е заснет в Плиска. Замисълът му е да разкаже за мистиката около символиката на българските букви и връзката им с Боян Мага или известен още като княз Баян.

Честно да си призная, бях с големи надежди, че най-накрая ще се екранизира нещо любопитно и ново за историята на България. Темата, заглавието, актьорите – всичко ми изглеждаше добре подбрано. Но бях пропуснал една малка подробност, наречена сценарий.

Колкото и креативно да е сниман един сериал и актьорите да дават всичко от себе си за изграждането на персонаж, то няма как това да се случи без правилния подбор на думи. Надявам се ще ме разберете, че бях в потрес, когато чух думи като супер, гъза, купон. Някак не си представям, че древните, величествени българи са имали толкова модерни думи и че са се изразявали по по-примитивен начин. Особено щом поредицата и самото й заглавие насочват към силата на езика и буквите.

Именно тези причини ме принудиха да прекратя гледането на „Войната на буквите“ след втория епизод. За мен това е омаскаряване на историята ни и на книжовността ни. Даже не знам как националната телевизия, с която са в партньорство, са одобрили подобен блудкав и елементарен сценарий. Просто е недопустимо.

Ако сред вас има почитатели на това произведение, няма да моля да ме извинявате, а да уважите мнението ми. Все пак ще се радвам да чуя и вашите гледни точки, така че спокойно може да ги споделяте в коментари.