Непиещият кафе

Предполагам, че повечето от вас, които четете блога ми, обичате кафето. Аромат, вкус, послевкус – истинска наслада за сетивата, която има силата и да придава свежест във всеки нов ден. Е, аз пиша за този блажен момент, но истината е, че никога през живота си не съм изпивал чаша кафе.

Още от тийнейджърските си години не съм привърженик на кофеиновите напитки. Опитвал съм, разбира се, и то най-вече, защото съм воден от невероятния аромат. Но веднага щом допра устни и небцето ми усети този горчив вкус, всичко приключва. А да не ви казвам какво влияние оказва и на стомаха ми…

Единственият поносим за мен прием на кафе е през летните месеци и то под формата на фрапе – с много мляко и захар. Определено щом изпия една такава напитка, ми идват силите, тонизирам се и се енергизирам. Обаче и това си има своя негатив – не мога да заспя докъсно.

Осъзнал влиянието на кафето върху организма ми и неприятния вкус, прецених, че няма да се измъчвам да го пия. Все пак сутрин се събуждам без проблем и хапването на шоколадово или протеиново барче ми дава енергията, от която имам нужда.

Интересно е обаче как хората реагират, когато има кажа, че не само не пия, но и не обичам кафе. „Наистина ли?“, „Как живееш“, „Защо си го причиняваш?“ чул съм хиляди подобни възклицания и въпроси през живота си. И на всеки обяснявам за вкуса и негативното му действие върху тялото ми. Изненадата в отсрещния човек е огромна. Понякога дори усещам неразбиране и отхвърляне.

Но това съм аз. Няма, а и не искам, да се променя. Не желая и да се насилвам да правя неща само заради другите. Обичам удоволствията и ги намирам в разнообразни храни и напитки, въпреки че не консумирам най-желаната кофеинова течност в света.

Спечели битката със стреса

Стресът е един от основните бичове на 21 век. Забързаното ежедневие и напрегнатият начин на живот са благоприятна почва за неговото развитие. Увеличението на стреса се повиши и с обявяването на извънредното положение в страната. Затворени зад стените на домовете си, без право на разходки, събирания с приятели и с неясен поглед към бъдещето, масово хората изпаднаха в паника.

Реших в този материал да ви дам някои основни съвети за преборване на стреса в ситуацията на пандемия. В следващите редове ще откриете няколко здравословни начина, чрез които да обърнете ситуацията във ваша полза.

Първо си създайте график в ежедневието. Редица изследвания доказват, че хората са по-спокойни и се справят по-добре със задълженията си, когато имат изградена рутина и се движат по график. Затова планирайте деня си, като разпределите задачите си. Ако работите от вкъщи, опитайте да спазвате работното си време от офиса и не пренебрегвайте почивката.

Не се лишавайте от сън, но и не се поддавайте на изкушението да спите до късно. Лягайте си навреме и ставайте по-рано, за да не нарушите биологичния си ритъм. По този начин ще бъдете по-енергични и продуктивни.

Фактор е и редовното хранене. Закусвайте здравословно и не прекалявайте вечер с обилно меню. Научете някоя нова рецепта, с която да се развихрите в кухнята. Така вниманието ви ще бъде съсредоточено в нещо полезно, а и ще се почувствате по-добре.

Много специалисти се обединяват и около мнението, че топлите напитки също успокояват. Направете си любимия чай и изпийте чаша горещ шоколад, докато четете онази книга, за която все нямахте време. И като заговорихме за книги, знаете ли, че четенето се препоръчва за здрава психика? Спомнете си всички онези моменти, когато, потапяйки се в сюжета, забравяте за заобикалящия ви свят. Научно доказано е, че четенето подобрява съня и влияе върху положителната самооценка.

Отделете време и за тренировки. Има голям набор от такива, които съвсем спокойно могат да се практикуват от вкъщи. Освен че ще поддържате добра форма, ще сведете стреса до минимум.

И не на последно място – забавлявайте се! Преоткрийте семейните игри или си спретнете домашно караоке. Разговаряйте с приятели, смейте се, танцувайте на любимите си песни, рисувайте. Нека „хормоните на щастието“ ви изпълнят!

Тренировки под карантина

Всеки иска да изглежда добре и да поддържа отлична физическа форма. За съжаление, в момента част от мерките за намаляване разпространението на коронавируса включват затварянето на фитнес зали, паркове и спортни площадки. Никой не знае докога точно ще продължи това извънредно положение.

Въпреки че спортните ни активности навън са ограничени, не бива да се отказваме от тренировките. Потърсих информация  по темата и подготвих тази статия, която, надявам се, ще ви помогне да останете във форма, макар и с тренировки под карантина.

От това, което прочетох, много професионални инструктори съветват да се започне с бягане на място. Този метод не отстъпва по ефективност на класическото бягане сред природата, особено ако го правите и с високо вдигнати колене. Препоръчително е да се направят няколко дълги серии бягане на място или да се използва като загрявка преди останалите упражнения.

Сред най-предпочитаните и интензивни тренировки в домашни условия попада и скачането на въже. Интересен факт е, че ако се изпълнява правилно, ще бъде по-ефективно и от бягането. Скачането на въже спомага за укрепването на сърцето, увеличаването на капацитета на белите дробове и изгарянето на калории.

Лицевите опори са класика в жанра и може да се правят на всяко място и по всяко време. При тях е важно качеството, а не количеството. В зависимост от изпълнението им, могат да активират повече горната, средната или долната част на гръдните мускули. С лицевите опори се подобрява плътността на костите, повишава се енергията и се укрепват коремните мускули.

За борбата с мазнините по корема се препоръчва и упражнението „планински катерач“. То е подходящо както за мъже, така и за жени. Заема се позата за лицеви опори, след което се започва „катерене“ с последователно вдигане на коленете едно след друго напред.

Упражнението „бърпи“ също заема челно място в списъка за тренировки от вкъщи и се препоръчва от професионални бодибилдъри. То е подходящо за хора, които целят да отслабнат. Състои се от правене на лицева опора, изправяне в цял ръст и подскачане. Не изисква никакви уреди или уроци, а резултатът е очевиден.

Важен момент при тренировките, дали на фитнес, или от вкъщи, се явява храната. Логично е, че ако тя е нездравословна, резултатите няма да са такива, каквито очаквате. Така че възползвайте се от времето, прекарано вкъщи, хранете се здравословно и поддържайте добра физическа форма.

Грижа за домашните любимци в изолация

Животът в изолация може да се окаже труден и за животните. Те също усещат случващото се и могат да изпитват чувства на тревожност, безпокойство и страх. Възползвайте се от времето, прекарано вкъщи, за да обърнете повече внимание на домашните си любимци. По този начин не само ще подсилите връзката си, но ще си гарантирате, че няма да скучаете.

Ето какво може да направите по време на карантината, за да осигурите спокойствие на любимата си животинка:

1. Запасете се с достатъчно храна и лекарства – купете храна за домашния си любимец за поне две седмици напред, както и най-необходимите лекарства. Избягвайте онлайн поръчките или ако правите такава, не чакайте в последния момент, тъй като може да има забавяне на доставката. Времето предразполага появата на бълхи и кърлежи, затова е хубаво да помислите за мерки срещу тях.
2. Създайте на любимеца си рутина – може и да не ви се вярва, но ветеринари споделят, че повтарянето на едни и същи действия всеки ден се харесват на домашните животни. Можете да структурирате план кога и как да поиграете с тях, кога да ги изведете на разходка или пък да им измислите някакво друго занимание.
3. Достатъчно дълги разходки – ако отглеждате куче, разхождайте го достатъчно дълго. По този начин ще се освободи от натрупаните калории и енергия. Ако пък си имате котка – използвайте специална играчка, с която да си играе или включете в действие добрия стар лазер, който да гони, докато не се измори.
4. Награда за добро поведение – ако любимците ви се държат добре и спазват новите правила вкъщи, можете да ги стимулирате с играчка или лакомство.
5. Осигурете спокойна среда – по време на изолация цялото семейство си е вкъщи, а домашните ви любимци може би не са свикнали с толкова осезаемо присъствие в дома. Това може да ги разтревожи или стресира, затова им осигурете някое тихо местенце, където да се чувстват спокойни и защитени.

Упражнения за очи

Очите са нашият прозорец към света и към тях трябва да подхождаме с грижа и внимание. Сам се убедих в това, след като ненадейно започнах да страдам от проблеми със зрението. Работата ми, както на повечето хора, е свързана с постоянната употреба на компютър, и доскоро не се бях замислял как това влияе на зрението ми и как тормозя очите си.

Първият симптом, който получих, беше главоболие, а след него се появиха и спазми на мускулите на слепоочието. Отидох на очен лекар, който ме прегледа и посъветва преди да сложа очила, да опитам с очни упражнения. Обясни ми, че по този начин се подобрява работата на вътрешните мускули на очите, като в същото време се намалява стресът и напрежението, стимулира се влажността на очите и се тонизират клепачите.

Очните упражнения се явяват като естествена терапия, която помага при редица проблеми. Те могат да се изпълняват по всяко време и от всеки, който иска да укрепи здравето на очите си. Ето защо реших да споделя с вас основните неща, които научих от моя очен лекар и вече успешно прилагам.

Първо, раздвижете очите си – например опишете кръг с очи, движете ги хоризонтално и диагонално и в двете посоки. Поставете показалеца си близо до носа, след това започнете да го отдалечавате и приближавате, като през цялото време дръжте очите си фокусирани. Можете също да затворите очи и леко да масажирате горните клепачи с кръгови движения. По този начин ще почувствате моментално отпускане.

Ако също като мен прекарвате много от времето си на компютър, опитайте се по няколко пъти на ден да си давате кратки почивки, като гледате далеч от монитора – някоя картина в офиса или красива гледка навън. Това упражнение е особено подходящо при проблеми с късогледството.

Съществуват и няколко прости трика, които можете да използвате в ежедневието си при голяма натовареност на очите. Например мигайте често – така очите почиват. По няколко пъти на ден може да наплисквате очите си със студена вода за освежаване. Безотказно действат и разходките сред природата – далечният хоризонт, зелените цветове, сливането на земята и небето, освен че са наслада за очите, отпускат и напрежението в тях.

Създаване на приятелства с повишена трудност, част 2

Надявам се да сте си прекарали празниците приятно! Както обещах ето още няколко начина да създадете нови приятелства, въпреки че сте на преклонната възраст от 18+.

4. Присъединете се към клубове и групи

Това е свързано с точка от предишната статия – намерението да заредите живота си със забава. Ако сте единствено склонни да прекарвате времето си в дейности, които ви изолират прекомерно, тогава ще е добре да положите усилие да се присъедините към няколко социални групи. Литературни клубове, спортни клубове, уроци по готвене, хоби клубове. Списъкът с опции е безкраен.

5. Когато намерите някого, когото харесвате, бъдете директни

Вече не сте в училище – при големите хора срамежливостта е напълно излишна. Когато намерите някой, с когото чувствате връзка, уведомете го директно за вашите намерения. Това може да бъде толкова буквално и нефилтрирано, колкото да кажете на някого: „Наистина ми хареса този разговор. Непременно трябва да повторим. Искаш ли да обядваме по-късно тази седмица?“

Най-малкото ще бъдат поласкани от жеста – а защо и да не приемат? А ако не го направят, няма проблем – има още много хора, с които можете да завържете прекрасни приятелства. Няма нужда да насилвате тези неща. Правилните хора ще влязат в живота ви, когато сте на една вълна с тях и сте честни със себе си.

6. Правете планове с новите си приятели

Сега като животът ви е изпълнен с моменти на отдих с различните групи, на които сте член, вие ще започнете да имате повече приятели, отколкото бихте могли да си представите.

Ако не можете да жонглирате 10-20 нови приятелства (напълно разбираемо), тогава друг вариант е да започнете да организирате вечери (или други групови срещи) с новия си социален кръг.

Вашите приятели ще се възползват от тези събирания и вие ще получите допълнителното предимство да бъдете гледани като човек, който свързва хора с подобни интереси – като някой, който носи повече стойност в живота им.

Надявам се да съм ви бил полезен. Ако някой от съветите ми ви помогне да създадете ново приятелство, не забравяйте да ми кажете!

Създаване на приятелства с повишена трудност, част 1

Колко често чувате въпроси от типа на: „Аз съм на еди-колко-си години … и нямам приятели. Как да се сприятелявам като възрастен?“

А колко често ви се е случвало да ги задавате?

В днешно време сме по-свързани по повърхностен начин, но ни липсват дълбоки връзки. И това са главно тези по-дълбоки връзки, които наистина носят ползи за здравето и щастието, които идват от социалните връзки. Докато в училище социалния кръг е предварително изграден около нас, сега, когато не можем да се възползваме от подобна обстановка и не се чувстваме уверени с колегите си, как можем да създаваме нови приятелства?

Едно проучване показа, че липсата на приятели има подобно влияние върху здравето като пушенето на 15 цигари на ден. Всъщност социалните връзки са най-добрият показател за цялостното ни щастие, заедно с нивата на финансов успех.

Ако сте се борили с този проблем в миналото или се борите с него днес, следващите съвети биха могли буквално да добавят години към живота ви. Ще разделя и тази статия на две части, така че очаквайте продължение.

1. Задълбочете съществуващите си приятелства

Най-вероятно имате приятели, с които някога сте били по-близки, които все още живеят в един и същи град. Обновете тези приятелства, като се свържете с някои от тях. Обадете им се и им кажете, че ви липсват. Поканете ги на разходка или да ядат. Направете всичко, което преди сте били свикнали да правите заедно, и оставете връзката да процъфти отново.

Очевидно правете това само ако наистина се радвате на тяхната компания, а не само защото имате някаква отминала социална връзка. Ако старите ви приятели са имали токсично влияние върху вас, тогава няма срам да оставите отношенията ви да останат такива, каквито са и да търсите другаде нови социални връзки.

2. Напълнете живота си със забавления

Един от най-бързите начини да се научите да се сприятелявате като възрастен е да направите съзнателен избор да напълните живота си със забавление. Колкото повече давате приоритет на хобитата и почивката в живота си, толкова по-щастливи ще бъдете, толкова повече възможности ще имате да се запознаете с нови хора и толкова по-привлекателен ще бъдете като приятел на хората, които срещате, когато започнете да ги опознавате.

Като бърз пример, нека да кажем, че харесвате шаха, бадминтона, танците и рисуването. А сега си представете, че се присъединявате към шахматна група, танцова работилница и започвате да посещавате седмична арт вечер. Можем ли спокойно да предположим, че броят на възможностите за среща с нови приятели ще се увеличи значително? Абсолютно.

Нужна ли е смелост да излезете от зоната си на комфорт, да излезете и да направите тези забавни неща? Отново да. Но поне през това време ще се забавлявате. В най-лошия случай ще излезете, ще се забавлявате и няма да срещнете никого, с когото наистина можете да се свържете. Това пак звучи доста приятно. А в най-добрия случай ще се възползвате от това ново хоби, за да срещнете малък брой хора, които ще ви станат приятели за цял живот, дори ако в началото ви е трудно да общувате с непознати.

3. Интересувайте се от другите

Когато започнете да се срещате с нови потенциални приятели, уверете се, че проявявате интерес към тях. Всеки има нужда да се чувства видян и чут. Но ако насочите взаимодействията си само към хора, които правят първата стъпка и показват интерес към вас, ще ви е по-трудно да се сприятелявате – понякога трябва и вие да сте проактивни.

Попитайте ги да ви разкажат за себе си – не само за интересите им, а и за начина им на мислене. Научете какъв е техният свят. Разберете какво буди страстта у тях. Съсредоточете се върху техните страхове, радости и тревоги. И тогава им отговорете с честното си мнение. Кажете им какво ви интересува. Позволете си да сте това, което сте, без маски. Това обединява хоратаи изгражда трайна основа на приятелството.

Останалата част от тази статия – догодина 🙂

За социалните маски

Днес искам да ви поговоря за една тема, по която не съм експерт, но смятам, че е интересен обект на размишление – социалните маски. В частност, какви са тези маски, защо ги носим и защо трябва да ги сваляме?

Според бащата на аналитичната психология, Карл Густав Юнг, всички ние носим няколко маски (персони) през целия си живот. Много от тях ще са ни необходими и можем да ги използваме в наша полза.

Носим маски, защото обществото го налага – има правила, които трябва да спазваме. В крайна сметка не можем да имаме същото отношение в работата, което имаме на парти с приятели, защото рискуваме да останем без работа. Някои от тези маски се слагат за удобство, а други слагаме несъзнателно.

Слагането на маската е вторична реакция, проокирана от срам, страх или инстинкт за самосъхранение. Слагаме маска, защото не можем да се преборим и прекарваме остатъка от живота си, без да се налага да се сблъскваме с болката си или да решаваме тази ситуация вътре в себе си.

Минали злоупотреби, насилие, отхвърляне, изоставяне, травмите в живота ни ни карат да си слагаме маските и да се преструваме, че всичко е наред, а вътрешно се нуждаем от помощ. Ние сме в капан в миналото, защото е било твърде травматично и отказваме да продължим, като по този начин ставаме жертва на самите себе си.

Следователно е очевидно, че трябва да свалим маските, за да можем да се свържем със себе си, да се опознаем по-добре и да можем да променим това, което ни дърпа назад в живота и във взаимоотношенията ни.

Това не означава да изкараме всичките си страхове и недостатъци на бях свят, а да разпознаем, че имаме недостатъци и да знаем как да се справим с тях, да бъдем свободни от маските, които ни затварят и да имаме здрави отношения.

Още 4 грешки, които допускаме при конфликти

Темата, която засегнах миналия път, е доста обширна, затова реших да я разделя на две части. Днес ще ви поговоря за още няколко грешки, които допускаме при спорове и конфликти, като продължавам директно от миналата публикация.

6. Да говориш, да говориш, да говориш … и да не слушаш

Да говорим, без да мислим, че другият има какво да каже, е много класическа грешка. Прекъсването на другия, без да ги оставяме да довършат или въобще да говорят, е друг вреден навик. Това са грешки, които не помагат за разрешаването на конфликта, а само го увеличават, защото водят до погрешни тълкувания и заключения, които не отчитат мнението на другият човек.

7. Манипулиране на другия с вина

Обвиняването на някой друг за случилото се и опитите да ги накарат да се чувстват отговорни е голяма грешка, дори и да е вярно. На първо място, защото не винаги разполагаме с пълната информация – понякога не знаем какво се е случило или защо, игнорирайки тази част от отговорността, която самите ние може да носим. Второ, защото това вкарва отсрещния в отбранителна позиция и го кара да се затвори в себе си, заслепен само от факта, че не се чувства изцяло отговорен и не признава случилото се. Отговорността е много трудно нещо за поемане.

8. Съсредоточаваме се върху „спечелването“ на спора

Много хора обичат да печелят. Самият конфликт няма значение, стига да се чувстват или знаят, че са победител в спора. За това те манипулират и усукват информация и търсят начини да излязат победители на всяка цена. Всичко това само усложнява проблема и вместо да реши конфликта, го прави по-голям. Това може да доведе до абсурдно съперничество, което не носи нищо положително в отношенията.

9. Вкарване на повече конфликт в разговора

Ако проблемът сам по себе си е труден за решаване, става практически невъзможно да се реши, когато се смеси с други проблеми. Повдигането на въпроса с минали грешки като начин за атакуване на позицията на отсрещния може да предаде усещане за нелоялност. Освен това другата страна може да изтълкува, че предпочитаме да направим лична атака, пред това да разрешим самия конфликт. Разрешаването на конфликта трябва да бъде приоритет.

Изглежда очевидно, но много пъти избираме да действаме по егоистичен и безотговорен начин. Не става въпрос за спечелване или загуба на конфликта, нито да посочиш кой е виновен.

Проблемът е, че много пъти сме принудени да действаме по тези начини, защото другата страна използва словесно насилие в разговора. Да бъдеш настойчив и да се опитваш да успокоиш нещата трябва да бъде основна предпоставка, преди да продължиш напред в такъв разговор. Само така можем успешно да разрешим конфликт.

5 грешки, които допускаме при конфликти

Разрешаването на конфликт не е просто начин да достигнем консенсус. Ние също се учим от процеса и можем да създадем още по-силни отношения.

Добрата комуникация може да подобри отношенията и да помогне за увеличаване на интимността и доверието с хората, с които общуваме. Това също е ефективна стратегия за решаване на конфликти, защото ни учи как да се изразяваме уверено, да слушаме наистина и също така да управляваме емоциите си правилно.

В този смисъл, когато възникнат проблеми, разликата между добра и лоша комуникация е определяща. Повечето от нас не са квалифицирани професионалисти в сферата на психологията и това си личи по начина, по който възприемаме и подхождаме към конфликтите. Когато възникнат разногласия, проблеми и различия, е лесно да изпаднем в крайности. Точно в тези моменти най-много усещаме липсата на умението да комуникираме конструктивно.

Ние винаги сме склонни да виждаме конфликта като нещо отрицателно. В действителност забравяме колко обогатяващо може да бъде да разрешим тези ситуации, да се поучим от процеса и да постигнем дори в крайна сметка още по-дълбоки и трайни отношения с околните.

Ако искаме да постигнем тези положителни резултати – не просто да „спечелим“ спора – е необходимо да знаем най-често срещаните грешки, които обикновено правим, когато сме изправени пред конфликт.

1. Избягване или игнориране на проблема

Много хора са склонни да избягват конфронтация. Избягването на проблема обаче изобщо не помага за неговото разрешаване. Единственото, което прави, е да увеличава фрустрацията на другия.

Трябва да сме наясно, че нещата няма да се решат сами. Ако успеем да открием несъгласието или проблема възможно най-скоро и да предоставим решение, ще намалим стреса, негативните емоции и интензивността на конфликта.

2. Преминаване към самоотбрана

Една от основните грешки, когато става въпрос за разрешаване на конфликт, която обикновено правим, е да започнем да се отбраняваме срещу „атаката“ на другия. Фокусираме се изцяло върху нашата гледна точка. Отказваме да обърнем внимание на това, което казва другият.

Така изглежда, че в крайна сметка защитаваме себе си, не гледната си точка. По този начин губим обективността си и караме и другия също да премине към самозащита, което допринася за влошаването на проблема. Това отношение предполага отричане на каквато и да е отговорност почти несъзнателно. По този начин е почти невъзможно да се реши спора.

Ето защо е необходимо да бъдем по-съпричастни, да практикуваме активно слушане.

3. Прекалено обобщаване, вместо фокуса да остане върху конкретния случай

Обобщаването е голяма грешка, когато става въпрос за разрешаване на конфликт. Избягването на изрази като „винаги“ или „никога“ е жизненоважно за за един конструктивен разговор. По същия начин, ние също трябва да избягваме да говорим в множествено число или да включваме няколко души, когато участват само един или двама.

4. Прекалена стриктност в начина си на мислене

Много пъти настояваме, че нещата могат да се правят само по един определен начин и не приемаме чуждия подход. Много конфликти се пораждат просто защото ние настояваме другият да прави нещата или решава ситуации по същия начин, както ние.

5. Вярваме, че знаем какво мисли отсрещният

В много случаи е по-лесно да действаме според това, което мислим, че другият мисли – дори и да няма как да знаем със сигурност, че сме прави. Приемаме за даденост неща, които всъщност са просто в нашите глави. Това поражда недоразумения и още по-големи конфликти. Важно е да дадем на другия човек възможността да се изразява свободно, а не да действаме така, сякаш вече знаем какво става, освен всичко друго, защото тези впечатления често са породени от мисълта какво бихме направили на тяхно място.