Ваксината – да или не

Напоследък по медиите усилено се тиражира темата за ваксинирането. Според широката общественост само това е начинът да се ограничи пандемията. Според други пък се използва моментът, за да се вложат специални съставки в организмите на хората. Аз не мога да кажа, че подкрепям някоя от двете теории, затова в следващите редове ще ви споделя моята.

Искам да изходя от факта, че създаването на ваксина за този вирус е голямо постижение. А в случая дори са три, като различните разработки продължават. Идеята за ваксинирането на рисковите групи и на хората от първа линия е отлична. Но лично за мен има малки подробности, които ме притесняват.

Споделям още с вас, че след направен тест, изискан от работодателя ми, се оказа, че имам изградени антитела. Може би съм изкарал ковид без да разбера, но пък може и да съм изложил други на риск. Надявам се, че изолацията ми през последните месеци не го е позволила, но въпреки това имам леки притеснения.

Точно обаче заради факта, че броят на антителата ми е висок, не мисля още за ваксина. Мнението ми е, че след като организмът ми сам се е преборил, то няма да има нужда от влагането на химии в тялото ми. Затова намирам и за леко излишно въвеждането на ваксинационни паспорти, които разрешават пътуването.

Като човек ,оценяващ свободата си, смятам, че въвеждането на подобни мерки би ограничило човешките ми права. Ето, аз в момента имам шанс да се заразя или да предам вируса колкото и хората с ваксини. Защо обаче аз да не мога да пътувам, а те да? Не е ли това сериозно ограничение?

Според мен преди взимането на подобни важни решения, засягащи цялото човечество, правителствата трябва да премислят много внимателно. Трудно ще е да няма ощетени, но нека тяхната бройка се намали. Овладяването на пандемията е важно, но това не трябва да става с погубването на свободния живот.