Дали виното е добро или лошо преди всичко зависи от личния вкус. Но има утвърдени правила, които могат да помогнат при определяне дали червеното вино е наистина качествено. Това са петте основни характеристики: сладост, киселинност, танини, плодове и тяло.

Сладостта или нивото на сухота във виното се определя от остатъчната захар след ферментацията. Можете да я видите с просто око по краищата на чашата за вино – колкото по-сладко, толкова по-повече остатъци. Тя се усеща най-вече с върха на езика.

Киселинността се влия от климатичните условия на района, където е засадена лозата. Колкото повече киселина присъства, толкова по-леко ще бъде виното. Но ако предпочитате вино с повече тяло, е препоръчително то да е с малка киселинност. Тя се възприема на върха и отстрани на езика като изтръбване след отхапване на ябълка.

Танините са фенолни съединения, които придават на виното горчивото докосване. Те се получават както от кожата, така и от семките на гроздето. Танините придават на виното баланс, сложност, структура. Ето защо доброто вино има силно количество танини. Те се възприемат отпред на езика –  с горчив вкус, който се отклонява в страни. Основната характеристика е усещането, че езикът е сух.

Нещо много характерно за вината е, че макар да са направени от грозде, те се комбинират с различни плодове като ягоди, череши или къпини. Това се определя от вида на гроздето.

Тялото на червеното вино зависи основно от три фактора – сорта, нивото на алкохол и производствения процес. За да определите тялото на виното, можете да го погледнете през чашата и да видите дали има по-голяма, или по-малка прозрачност. Колкото е по-вискозен, толкова по-голям е обемът на алкохола. Тук небцето помага да се определи колко дълго ароматът ще остане в устата. А доброто червено вино трябва да остави вкуса си за повече от 30 секунди, след преглъщане.

Всеки от нас е чувал за писателите Cлaвeйкoв, Baзoв, Бoтeв, Явopoв, Бaгpянa, Baпцapoв. За тях и творчество им сме изучвали в училище. Но това е била само основата, върху която да се гради пробуденият ни интерес. С годините осъзнах, че всъщност разбиранията ми за българската литература се нуждаят от своето надграждане. А четиво в тази посока е „Християнство и поезия“ на Васил Лазаров.

Тази книга не е просто компилация от произведенията на родните писатели, а съдържа една различна перспектива. Там са събрани анализи относно творчеството им, но от християнска гледна точка. Набляга се на тезата, че авторите ни от преди и след революционния период, дори и до този на въвеждането на комунизма, влагат в много от произведенията си християнските догми.

Всъщност ние българите не може да се похвалим с автори, чието творчество основно се изгражда около религията. Такъв пример е Достоевски за руската литература. Въпреки че в произведенията на нашите творци не липсват подобни идейни линии, те не са християнски изчистени и винаги са преплетени с нещо друго. При тях водещ е хуманизмът, който е ангажиран с бита.

Именно книгата на Васил Лазаров ме накара да се замисля в тази посока – че литературата е много обвързана с историята, актуалните събития и същността на авторовите личности. Осъзнавайки тези факти, започна търсене, пътуване и достигане до истината. Защото темата с християнството и поезията все още има нужда от своите създатели и изследователи.

Трябва да отбележа, че през годините на турско владичество именно запазването на вярата, религията, езика и традициите са били основополагащи. Точно чрез словото е можело да се достигне до хората, за да се постигне обединение. На основите и на ценностите, засегнати в християнството, пък се изгражда и представата за чиста държава. Ето какви хубави изводи може да си извадим от подобни четива. Поздравления за Васил Лазаров и неговата книга.

В предходния материал в блога подхванах темата за отпуските и почивките. Както вече разбрахте, тази година залагам на приключенските уикенди. За да ви направя напълно съпричастни с разнообразни ми планове, ще ви споделя две от моите предложения за ползотворен уикенд.

Първото е по-традиционно – спа уикенд. Разгледах офертите на винения комплекс „Старосел“. Допада ми обстановката, по-битовият стил на стаите, базата, зеленината, а спа зоната е супер – с два басейна, сауна, джакузи и всички други екстри. Интересна ми се стори и опцията за дегустация на вина. Също така в района има редица тракийски храмове и светилища, язовир и различни други забележителности.

Второто ми предложение е за доброволчески уикенд в планината. Става въпрос за село Добърско. От събитие във Facebook разбрах, че там ще се събират последователи на Петър Дънов, които ще обсъждат реализирането на негова идея за изграждане на квартал на изгрева. Локацията ще бъде в една от малкото куполни и изцяло екологични къщи в България. По принцип не съм някакъв сектанти или нещо такова, но смятам, че разширяването на кръгозора от идеи и виждания за живота е нещо належащо и положително. А като бонус ще се запозная и с нови хора, които кой знае, може да се окажат добри приятели.

Третият вариант е свързан с Рилските езера. Тъй като не съм правил преход точно там, а дестинацията е популярна, прецених, че сега моментът е подходящ. Пък и август е най-добрият месец за планински преходи. Известността на езерата и съвпадащото ни мислене с още много хора водят до заети хотели. Затова аз се спрях на малка къща за гости в Паничище. Панорамните гледки от там са невероятни и е перфектно разположена между Рилския манастир и езерата.

Не зная в кое приключение ще се впусна, но със сигурност ще е някое от изброените. Ако и вие се чудите какво да правите през уикенда, ето ви опции. А пък може и да се засечем някъде.