Много рядко вече си купувам каквито и да било вестници или списания – най-често е докато пътувам, колкото да чета нещо и да не ми е скучно. В днешно време просто всичко е в Интернет и сякаш няма вече нужда си купува човек хартиени издания. Да, ама не. Веднъж докато пътувах до Бургас си взех едно сравнително ново списание, лъскаво и тежко, но пък не много скъпо. Казва се „Биограф“, и както говори името му, част от съдържанието му е изпълнено с биографии на известни личности, и повечето от тях са доста любопитни. Списанието е от типа светско, но е много качествено – и от към съдържание, и от към оформление. За истински ценители, бих казала.
Главният редактор е небезизвестният Георги Неделчев – също така редактор и на мъжките списания FHM и Playboy. За разлика от останалите списания, рекламите, включвани в Биограф се стремят да бъдат в полза на читателя, както беше подчертал и маркетинг директорът на изданието Светльо Кантарджиев в свое интервю. Така например, в страниците, предназначени за кулинария, ще откриете и информация къде най-изгодно можете да откриете определени хранителни продукти.
Списанието се издава всеки месец и е доста обемно – над 200 страници, пълна с добре подбрана информация и то от известни автори. Направи ми впечатление, че в него пишат разследващи журналисти и автори като Миролюба Бенатова и Милена Фучеджиева, които по принцип харесвам, и освен по светските новини и съвети, има и много по-сериозни материали, които си заслужават вниманието.
Това списание всъщност е единственвеното хартиено издание, за което вече давам пари. Дори си мисля да се абонирам за него. Това, което откривам в него и начинът, по който ми е представено, не може да се намери в Интернет.
В действителност „хакер” е компютърен специалист, който в същината на работата си прониква в компютърни системи с цел откриване на допуснати грешки и повишаване на сигурността. Порових се в литература за да открия факти около въпроса и се натъкнах на факта за дългогодишните дискусии на специалисти по темата. Та те предлагат терминът „хакер” да се замени с терминът „кракер”. Защо? Защото изхождайки от английското тълкувание, разбито на срички „кракер” произлиза от английски – crack – чупя и се връзва с разбиване на компютърни системи. Тези кракери се наричат още Black Hats, a специалистите по компютърна сигурност се наричат White Hats. Интересни подробности, нали.
В ежедневието си, всеки от Вас ползва интернет. Кой повече или по-малко, но допирът с интернет връзката е неизбежен. Много от ползваните интернет връзки изискват предоставяне на лична информация за да бъдете регистрирани като профил в пространството. Не винаги обаче трябва да предлагаме данните си на публично достояния, защото никога не знаем за какво те ще бъдат ползвани. В интернет пространството аз спазвам няколко правила, с което до известна степен се предпазвам от злоупотреби и неблагоприятни последствия. Ще споделя с Вас нещата, към които се придържам и се надявам да осигуря едно по-безопасно сърфиране на Вас и Вашите деца. Всяко дете, което може да борави с компютър се възползва от интернет пространството по всевъзможни варианти. Добре е детето да знае, че въпреки факта, че срещу него не стои човек, а неодушевен предмет, вероятността от неприятности е голяма. Винаги когато е възможно, избягва предоставянето на лична информация, това е първото ми правило. Информацията като ЕГН, адрес, телефон и пин код на дебитна карта са табу в взаимоотношенията ми с интернет. Разговори и предложения за срещи с непознати по какъвто и да е повод избягвам. Никога не приемам нещо, което ми се предлага безплатно, безплатни неща няма! Никога не отварям е-mail, получен от непознат адрес. Никога не изпращам свои снимки или снимки на близки, на непознати лица в интернет пространството. Винаги съм вежлив в отношенията си при водена кореспонденция, никога не се знае кой стои отсреща. Та това са моите принципи при ползването на интернет, мисля че са логични и определено полезни. Чао за сега.
Оnline ли сте, защото аз съм, както и милиони други по цял свят. Колко онлайн услуги можем да изброим, колко от тях са полезни и достъпни, колко са истински и фалшиви ? Много въпроси, на които ще се опитам да Ви отговоря. Изключително много са рекламите на онлайн услугите. Във всеки аспект и във всяко направление се предлагат стоки и услуги, от които да се възползваме. Онлайн магазинът е нещо много полезно и аз оценям неоспоримия факт, че се развива стремглаво. Това може да ни подскаже, че все повече хора ползват този тип пазаруване. Полезни или не, услугите се предлагат. Няма как да се даде точна индикация коя оферта е добра и коя не, тъй като не са ни известни потребностите на хората по цял свят. Аз лично съм се възползвал от някои сайтове, докато се ровя из нета. Харесвам си продукт, било техника, дреха или нещо за дома и го слагам във виртуалната си количка. Хубавото тук е, че поръчаното се заплаща в момента на получаване. Има маркети, където се изисква предплащане на покупката, но аз ги избягвам, не съм настроен да платя за нещо, което гледам на картинка. Може би с времето ще превъзмогна това, но за сега плащам на място. Не е изключено да бъдете измамени, за това ползвайте доказани интернет адреси. Съветвайте се с ползватели и набирайте мнения, това е най-сигурният начин, поне за мен, да не бъдете подведени неприятно. До следващия път. 🙂
Като се има предвид, че абсолютно всяка книга може да бъде прочетена на компютърния екран, чрез програма и четец, как си представяте децата ни да четат през лятната ваканция, примерно. Все пак аз обичам да чета книга по оригиналния начин. Колкото и да са навлезли модерните технологии, трябва да се придържаме към някои ценности, които да покажем на децата си. Книгата обогатява речника и задейства въображението, докато ако същото се изгледа на филм, къде отива личната фантазия, когато всичко е показано по начин определен от сценарист. И книгите и интернет са полезни за нас неща. Докато едното вече се е превърнало в необходимост за всевъзможни неща, то другото все още си остава само удоволствие. Ето, днес на работата спря интернета и с него спря и работата ми, а и не само моята. Там е разликата между книгата и компютъра, без книга може, но без интернет не мисля. Истината е, че едното съчетава необходимото и важното с полезното, а другото е предимно за удоволствие. Така, че малко сме позабравили книгите според мен, но винаги ще ми бъде приятно да прочета една стойностна книга.
