Когато погледнете отвъд, ще видите в каква заблуда сте живели. Всъщност ние всички живеем в заблуда и то от много отдавна. Това го  е казал и Платон още в съчинението си „Държавата“, описвайки Мита за пещерата. За тези от вас, които не го знаят ще разясня. Платон създава хипотетичен диалог между своя учител Сократ и брат си Главкон като приписва на Сократ поучителна история за затворници, оковани от детството си срещу стена на пещера. По стената те виждат единствено сенките на случващото се зад тях, отразено в светлината на огън. Така минаващите отзад хора в невидимото пространство, носещи делви, животни или други обекти, са разпознаваеми за затворниците единствено по формата на тяхната сянка.

Затворниците приемат всичко това за истина и биха се възхищавали на онзи от тях, който може да предскаже каква ще бъде следващата форма. Хипотетичната ситуация завършва, ако един от затворниците бъде освободен и му бъде позволено да се надигне и види истинския свят. Той ще бъде толкова различен от представите му до този момент, че с цялото си същество ще го отхвърли като илюзорен и отново ще мисли, че единственото реално, значимо и материално са сенките по стените на Пещерата.

Мисля, че тази ситуация около 2300 години след това е още актуална. Токива сме ние – слепци, вярващи в онова, което виждаме, заклещени в оковите на собственото си тесногръдие и невежество, просто защото отказваме на надникнем над манипулацията.