И пак малко за науката

В предния материал разгледахме трудния път към академичните висоти, чиито върхове на всичкото отгоре не крият нито съкровище, нито смели самодиви, нито нищо… в България…

professorТогава не бива да ни изненадва фактът, че от 2004 до 2007 година броят на хората, получили научни звания и степени, намалява от 21 154 до 20 829. И как иначе, след като работниците, трудещи се в БАН, получават в пъти по – малко от своите колеги по света. И от към стандарт на живот, и от към отношение на обществото, тези умове са демотивирани. Не може да тънеш в мизерия заради едното лично удовлетворение. Не е редно и да си като фенерджията от „Малкия принц”, който върши работата си с безкрайно отегчение, но в случая говорим за оцеляване. Дори в една Албания учените получават с около 2.2 пъти по – големи заплати от тези на българските си колеги. В САЩ отклоненията са вече космически. Резултатът от анкетирането на 593 спектроскописти от САЩ през 2006 година показва, че средната годишна заплата е $77 980 при 72 000 за 2005 год.

adjunct-professorТрябва да обърнем внимание и на средствата, отпускани за проекти в областта на научната дейност. За 2006 година те възлизат на 2 800 000лв., което е смехотворно, при положение, че през същата година за предизборната кампания на Първанов са похарчени 10 000 000лв.

Застаряването на преподавателските и научните кадри в България е друг неоспорим факт с негативни последици върху бъдещето на тези среди. Едва ли има друга държава в Европа, където научните сътрудници и асистенти да са на възраст над 60 години. Освен ниското заплащане и социален статус младите научни работници трябва да се преборят и с динозавъра сред законите – този за научните степени и звания. Сега в страната ни има по-голям брой изпълнители на чалга, отколкото хабилитирани лица. Академии се правят от гологлав шоумен, а академичният потенциал на страната няма достъп до изяви по медиите.

И накрая да завършим с нещо „оптимистично”: над 50% от учените в България желаят да емигрират. Дано най – накрая някой се трогне от факта, че след време няма да има кой да пише учебници за децата му.