Когато политиката ми е шоу

e-Емил

Ето, че се случи – един популярен телевизионен водещ в България приключи дългогодишната история на своето вечерно шоу и обяви, че ще се включи в политическия живот на страната. Или поне ще се опита да го направи.

Всички се сещате за името му, затова ще се въздържа да го напиша. Та този висок човек реши, че може да се включи в управлението на държавата и да го прави много по-добре, отколкото всички, които са го правили през последните години. И може би има много хора, които си го мислят, но… дали наистина има капацитета да го направи?

Истината е, че аз не вярвам в това. Както и не вярвам, че този политически проект е продиктуван от някаква самосиндикална, патриотична причина. Истината за мен е, че този човек е телевизионен водещ. Неговата работа е да иронизира политическото поведение, да кани интересни гости, свързани с изкуството, културата, спорта и въобще обществения живот, но неговата работа никога не е била да прави политика.

А политика е сериозна наука, която (колкото и да им се иска на някои хора) не може да се върши от всички. Това наистина е игра, която трябва да се играе паралелно на няколко различни фронта. На първо място да успееш да привлечеш гласоподаватели, на второ място да успееш да задържиш рейтинга си достатъчно висок, което става с изпълнение на заложената програма. Следва лавирането между спонсорите и засегнатите интереси на магнатите, а също и на самата държава и останалите политически партии, които непрестанно те чакат да стъпиш накриво.

И ако тук нещата можеш да ги замажеш с няколко саркастично-хумористични появи по вечерните новини на националните медии, просто ей така, за да не забравиш какво е да те дават по телевизията, то политиката, която трябва да се води с Европейския съюз е на съвсем различно ниво.

Там селския манталитет и мачовско поведение няма да ти спечели симпатии, а интелектът… (поне преди беше) на мода.

За мен този нов политически проект е проект на управляващата в момента политическа партия и има за цел да съсредоточи вота на „патриотично“ настроените хора които сега размиват гласовете си между 4 различни националистически партии, които не могат да се разберат една друга, камоли с управляващата партия, с която са в коалиция. Следователно на управляващата партия в момента им трябва популярна личност, която да вземе този вот и с чиято партия свободно да може да сформира мнозинство в парламента, защото те са наясно, че самостоятелно няма да могат да направят правителство при следващи парламентарни избори.

Чисто и просто. Политическата партия на високия телевизионен водещ има всички възможности да стане 4-та политическа сила в страната и след промените за финансиране на партиите, тотално се унищожават възможностите на малките партии да влязат в управлението.

Ще поживеем и ще видим.

Защо някои хора са толкова популярни?

e-Емил

Истината е, че някои хора са родени да бъдат във светлите на прожекторите. Те наистина излъчват такава самоувереност, отиграват всичко с финес и хумор и най-важното е, че им личи, че се чувстват добре и се забавляват изключително много, когато правят това, което правят.

Същото е и с една актриса и комедиант, водеща на популярно телевизионно предаване, която успява да поддържа рейтинга си толкова висок вече много години, а гости са й били едни от най-популярните личности на американския шоубизнес в момента.

Каквото и да се случи по време на предаване и какъвто и гаф да стане, тя успява изключително добре да се справи с него и да извлече хумористичния елемент от това.

Освен това, в следващи предавания не само ще повтори смешката, която се е случила, ще се смее сама на себе си, но и ще разкаже най-подробно личните си преживявания след като е приключило предаването.

Това е ненадмината самоирония и откровеност, които се забелязват от зрителите, а това е ключът към успеха.

Почивката

Uncategorized

С наближаването на летния сезон и хубавото майско време, все повече туристически агенции ни засипват с оферти за почивки на морето. В повечето случаи обаче не става въпрос за българското Черноморие, а за гръцките и турски плажове.

Защо и тази година се очаква да има опашки по граничните пунктове, а на нашето море да е пусто? Много лесно! Първо, плажовете в Гърция са дори по- близо за някои отколкото българските. Отделно в замяна на 2 евро, цял ден си седиш на шезлонга и чадъра, никой нищо не мже да ти каже и се любуваш на крстално чистата вода . Заведенията са с поносими цени, дори някой и по-приемливи от тези на Слънчев бряг , а гърците ти се усмихват вежливо и правят престоя ти още по-приятен. Никога няма да забравя, последния път, когато посетих Несебър. Тогава за една порця цаца, която беше точно една шепичка, а салатата беше половин домат и половин краставица платих близо 20 лева и чух сервитьорката да пита готвача с лек тон на пренебрежение: “ Това ли е за българите?“. Сякаш ние сме втора ръка хора в собствената си държава. Отгоре на всичко, за шезлонг и чадър платихме 30 лева, а бяхме наблъскани като сардини. Беше ужасно. Плажа беше целия с фасове, а навсякъде имаше налягали хора и човек го е страх да не настъпе някоя германка без да иска. В турските курорти не съм бил, но това, което чувам от мои близки приятели и роднини, хотела ти осигурява вичко, а плажовете били невероятни, ол инклузива няма нищо общо с нашия и спокойно можеш да си хапваш без да се тревожиш от последиците. С удоволствие си харчим парите в чужбина, а собствената ни държава гледа само да ни мине. Затова плажовете ни ще си стоят празни, а граничните пунктове ще се пръскат по шевовете.

Лично аз и тази година ще предпочета Гърция за своята лятна ваканция. Имаме си любими плажове, а храната там е дори с по-високо качество от тази тук. Докато не се оправят нещата с нашите морски курорти, все повече хора ще предпочитат съседките ни за почивка.

 

Нова мода

Uncategorized

Раждането е най-прекрасния и най-невероятния процес, който протича в живота на един човек. Той е свързан с много емоции и с промените, които възникват в тялото на една жена.

Свикнали сме да свързваме раждането с много болка, сълзи и адреналин на макс. Казват, че изтощението, коет чувства майката при раждането се равнявало на изкачване на връх Ботев. Със сигурност една жена изживява взрив от емоции. Дали , когато родилката усети контракции или й изтекат водите й е до грим и прическа? Според мен не, но има такива дами, за които външния вид по време на раждането е от изключително значение. Дори се е превърнало в нова тенденция. А някои от дамите, дори разчитат на професионалисти. Може би заради снимките след раждането, все пак после се кчват куп фотоси в социалните мрежи. Честно да си призная, това за мен е меко казано абсурдно. Вичко в този Свят се превърна в пошлост и показнаост, дори този скъп и интимен момент, в който се запознаваш с най-скъпото ти създание, само и само да изглеждаш добре на снимките. Това за мен е изключително повърхностно мислене. Вярно е че някои жени го правят за да се разсеят от болките, но според мен това не би им помогнало. Не смятам, че една току що родила жена изглежда ужасно, според мен този процес й дава допълнителна красота, а и майката е толкова щастлива, че всичко е приключило благополучно и е толкова влюбена в малката си рожба, че няма как да не изглежда добре. Няма по-красива жена от влюбената, нали така?

Дано скоро и тази мода отмине, защото смятам, че това е толкова мил и интимен момент, че сякаш започва да се опорачава с подобни действия, разбирам, че това е част от работата за някои жени, но тя винаги може да почака.

Малките мечти

Uncategorized

В наши дни, хората сме все по-разглезени от към техника, услуги и технологии. В това модерно общество ние искаме още и още. За какво всъщност, мечтае модерния човек на 21 век?

Докато едни мечтаят за скъпи коли, огромни имения, екскурзии до екзотични страни, други мечтаят да имат ток, храна и покрив над главата. Ако преди по време на социализма хората са били еднакво бедни, то в днешно време има толкова рязка промяна в слоевете. България си се превърна в Бананова република. До къде се разпростират мечтите на българите? Повечето хора живеят на кредити, в сремежа си да имат нормално същестествуване на средностатистическо семейство, други няма какво да сложат на трапезата си, а трети не знаят къде да похарчат парите си. Скоро се запознах с историята на едно момче, което на 6 години е било изоставено от родителите си и е било поверено на грижите на дом за сираци. От дом, на дом, така минава детството му, но не това е най-трудното. Най-тежкия момент идва, когато се налага да излезе от дома, да се справя сам в живота, без да има на кого да разчита. Без подкрепата на майка и баща, а за едно момче няма по-голяма упора от бащата. Въпреки, че в един етап от живота си, той се предава и прави опит за самоубийство, това всъщност го стимулира и му дава тласък да продължи напред. Започва да работи, каквото намери, помага на съседи, грижи се за една стара дама, която му дава и първя старт в новия му живот, тя го подкрепя сякаш е нейно собствено дете, с помощта и на съседи, момчето успява да си построи малка къщичка. Тя е 25 квадрата, но е напълно достатъчна за това момче с малки мечт и голямо сърце. За да изплати всяка тухла и всяко парче земя на своя дом, той работи много, не го е страх. Щастлив е че е успял да създаде своето местенце, сега обаче има мечта и тя е скоро да има ток. Сумата за пускането на партида е непосилна за него, но той работи и ще сбъдне и тази своя мечта. Когато го направи, идва ред и на най-голямата, а тя е да има свое семейство. Колко простички мечти, но някои хора нямат късмета и възможностите дори и тях да осъществят.

Ангел ще сбъдне своите блянове, той е силно и работливо момче, поуката от неговата история е да ценим това, което имаме и да не се нахвърляме към недостижимото, а с труд и доброта да се радваме на малките неща в живота.

Търтеи , или лоши условия на труд за младите?

Uncategorized

Според последните проучвания се оказва, че България е на трето място по безработни и не учащи младежи в Европа. Оказва се, че всеки пети нито учи, нито работи.

Дали наистина е вярно това и коя е причината това да се случва?  Лично аз не съм особено компетентен за да дам отговор на тези въпроси, но като един от младежите, които работят и учат това е меко казано срамота. Никой не те кара да работиш докато учиш, искаш да се концентрираш върху ученето, а след това, както се казва цял живот да работиш, но не. По-лесно е да си седя при мама и тате, те моите разходи колко са? Не е нормално в държава, в която се откриват нови, и нови заводи и предприятия, в държава, в която който не е искал да стане студент, той не е станал, да сме на трето място по нехранимайковци. Срамота е родителте ни да работят за по 600 – 700 лева ( не става въпрос за София, а за повечето градове в страната) и ние здрави, прави да лежим на техния гъб като паразити. Причината според мен не е в липсата на работа и малко пари, а в глезотията на младите. Веднага мога да се аргументирам. Мой много близък приятел си търси екип от търговци. В град Благоевград, кандидатурите са едва 60 броя, като нито се изисква опит в сферата на търговията, нито се изисква висше образование. От 60 човека той избира 10 кандидата и ги кани на интервю и всички потвърждават присъствието си. На самото интервю идват 6 човека, а останалите дори не отговарят на телефонте си. За какво говорим? И тук не става въпрос за заплата от 600 лева, работно облекло и копаене на канали в жегата. Тъй като той си търси екип в цяла България и положението е едно и също във всичките й крайща, дори и Северозапада.

Не може вечно да се живее по този начин, все ще дойде момент, в който ще се наложи да работят, въпроса е че и родителите са виновни с прекаленото предпазване на децата от реалността. Живеем в малка страна и живота е такъв, какъв е, приемете, че милото ви детенце трябва един ден да се стегне и да поеме по своя път.

ЕОС Матрикс – компания за пример в рамките на България.

e-Емил

Независимо, че дейността на компанията не е особено популярна за широката аудитория, ЕОС Матрикс е пример за успешна и развиваща се компания – безспорно във всяко отношение.

Каква е дейността ѝ?

Фирмата стартира дейността си през 2002 година. Фокусът й е изкупуване на вземания и международно събиране на вземания.

Каква е ползата от работата им?

Професионалният и индивидуален подход, персонализираните решения са ключови в успешната им работа. Високата компетентност и множеството успешно разрешени казуси ги правят най-довереният доставчик за събиране на вземания в страната.

Управител на фирмата е г-жа Райна Миткова-Тодорова, която има над 15 години опит в областта на международното бизнес развитие и стратегическото планиране в областта на софтуера, консултациите и управлението на вземания. В много от интервютата си тя споделя, че високото развитие се дължи не само на усърдната работа в сферата, но и на множеството допълнителни обучения и тренинги, които правят служителите висококвалифицирани кадри, които умеят да работят успешно в екип.

Друг важен аспект е непрестанната инвестиция в нови технологии. Бързината е важен фактор за развитието на ЕОС, затова е необходимо непрекъснато да усъвършенстват процесите си и да се забързва скоростта на работа. Пример за подобен тип технология е собствената разработка на ЕОС Матрикс – специализиран софтуер за събиране и управление на вземания. Друг пример е ИТ платформата, която оптимизира глобалните процеси по международно събиране на вземания и осигурява периодичен автоматизиран трансфер на казуси между всички партньори по света, в над 180 държави. Платформата осигурява директна и прозрачна комуникация в реално време и се нарича EOS Global Collection.

Освен това, компанията е част от немската ЕОС Груп – водещ международен доставчик на финансови услуги, с повече от 60 дъщерни компании.

Пожелавам на ЕОС Матрикс успех и още много покорени върхове през 2019 година.

Орлин Алексиев, СОПФ и грижата за София

e-Емил

Орлин Алексиев е общински съветник в Столичния общински съвет за трети пореден мандат. Образованието си по право завършва в Югозападния университет „Неофит Рилски“, магистър е по бизнес администрация в Нов български университет и е защитил докторантура по икономика и управление.

Той е председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ), чиято дейност е да акумулира средствата, постъпили от продажбата на общинско имущество в столицата. Тези пари се използват от Столичната община и Столичния общински съвет за инвестиции по проекти и програми, целящи подобряването на облика на града и подобряването на условията за живот и сигурността на гражданите.

Орлин Алексиев е председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет на Столичния общински съвет и е член на Постоянната комисия по икономика и собственост на Столичния общински съвет.

Той е един от инициаторите и основни действащи лица за това Столична община, в качеството си на основен мажоритарен акционер, да си върне контрола върху управлението на общинска банка. В следствие на усилията му финансовата институция е стабилизирана и успешно продадена през 2018-а година. В резултат на допълнително постъпилите средства са ремонтирани или изградени 120 детски и спортни площадки, както и 22 сгради на училища и детски градини в 15 столични райони.

За периода 2015-2018 година СОПФ финансира 170 различни проекта на Софийска община в размер на 94 628 614. Те са разпределени по следните направления:

  • за образование – 48 663 161, равняващи се на 51,43%
  • за екология и зелена система – 4 597 536 лв., равняващи се на 4,86%
  • за транспорт – 4 967 028 лв., равняващи се на  5,25%
  • за здравеопазване – 9 372 806 лв., равняващи се на 9,9 %
  • за социална сфера и достъпна среда – 7 616 000 лв., равняващи се на 8,05%
  • за култура, спорт и младежки дейности – 4 505 853 лв., равняващи се на 4,76%
  • за електронно управление – 9 200 000 лв., равняващи се на 9,72%
  • за сигурност – 5 076 572 лв., равняващи се на 5,36%
  • за административни сгради – 629 656 лв., равняващи се на 0,67%

Както се вижда и от посочените данни, най-много средства се инвестират в образование, като от създаването си през 1994-а година до сега, СОПФ е финансирал проекти в това направление на обща стойност над 230 млн. лв., които се равняват на 52 % от средствата на Фонда, отбеляза Орлин Алексиев.

През 2019-а година капиталовата програма в бюджета на София е над 630 млн. лева

Компютрите от миналото

Uncategorized

Помните ли онези първите компютри, които бяха способни да изпълняват само една проста команда? Големи кутии, шумни процеси и огромни монитори, които разпознаваха само два цвята – черно и зелено.

Сега като се сетя за тези маши и ми става изключително забавно как всъщност сме се справяли с управлението им. Разчитали сме на тях за работа и реално сме си я вършили. И в същото време за толкова кратък период технологията се е развила с огромни стъпки.

Днес носим мини компютри в джобовете си и разчитаме за всичко на тях. И отдавна сме забравили времето, в което сме използвали тези огромни и тежки машини, които са затормозявали не само очите, но и слуха ни.

Днес изправяме пред един такъв компютър деца, които трябва да се правят с предизвикателството го пусната и да извършат проста операция, благодарение на него. Нека видим заедно дали ще успеят и каква ще бъде финалната им реакция на цялото преживяване:

В спора се ражда истината

e-Емил

Стара сентенция, още от времето на древногръцките философи, които са изследвали заобикалящия ни свят, посредством умовете си. Спорили са по различни екзистенциални въпроси, а противоположните мнения винаги са били от полза. Това продължава да важи с пълна сила до ден днешен. Не случайно дебатите в парламентите на развитите демокрации, както и тези по публицистичните предавания на сериозни въпроси, засягащи цялото общество, са важни. Всяка една крайна теза има своите недостатъци и егоистични подбуди, а когато срещу нея седи сериозен контрапункт, това винаги е от полза. Защото най-правилното винаги се намира по средата на двете твърдения.

Не разбирам хората, които не обичат да спорят. Те може би възприемат спора като вид кавга. Аз обаче нямам това предвид. Много е полезно, дори за изграждането на характера или умението да защитаваш тезите си. Също така развива изключително много интелекта, защото научаваш нови неща и се стараеш да намериш доводи, с които да защитиш тезата си.

В същото време спорът учи и на толерантност, уважение и търпение към опонента. Това са наистина много положителни качества, които са трудни за усвояване, а ако по-редовно практикувате изкуството на дебата, бихте развили това умение. Защото само в спора се ражда истината!