Да пътуваш без багаж

e-Емил

travel-apps-11Кой не си мечтае да пътува и да обиколи света? Всеки път, когато чуя за някое ново място, науча интересен факт за непозната страна или просто си говоря с чужденец за неговата родина, ми се приисква да хвана пътя.

Не че съм несериозен и не знам, че няма как това да се случи. Имам си задължения като всеки нормален човек и не мога да си позволя подобна спонтанност. Освен това аз също гледам малко подозрително на онзи тип хора, които просто решават и тръгват нанякъде без ни една пара в джоба и само с раница на гръб.

Те са авантюристи и добре че не са прекалено много иначе икономиката най-вероятно щеше да се срине. Все пак на планетата ни са й нужни и сериозни хора, които да карат нещата да се случват поне от време на време.

Знаете ли за какво пътуване без багаж си мечтая обаче? Такова, по време на което заминавам накъдето пожелая или накъдето ме отвее вятърът и имам достатъчно пари, с които да си купя всичко необходимо без да ми се налага да си нося какъвто и да е багаж. Може и да звучи малко утопично в контекста на родната ни действителност, но съм сигурен че тук и там по света има хора, които го правят.

Както казах обаче на мен ми в невъзможно на този етап. Изглежда ще трябва да се огранича с четенето, приказките и гледането на филми, посветени на местата по света.

Бутан, страна с…

e-Емил

Страна с красива природа.

Страна с богата култура.

Страна с дълбока история.

Страна на интересни хора.

Много неща могат да се кажат за тази малка държава, която навярно малцина българи са посещавали. Би ми се искало един ден и аз да бъда сред тези малцина и след като изгледах видеото по-долу ми се иска още повече, но кой знае. Ако не успея, поне ще знам, че мога да гледам подобни видеа колкото искам и да си мечтая да пътувам.

 

BHUTAN from Clemens Purner on Vimeo.

Преходът от „Аз” към „Ние”

e-Емил

6030809752_4af003363fИмам един приятел, който е сериозно обвързан. С приятелката му  са заедно вече няколко месеца, но трябва да призная, че в началото имаха не малко проблеми.

Млад човек е, така че не е имал много голям опит в сериозните връзки. В началото постоянно си мислеше, че момичето му едва ли не се опитва да го контролира или да го държи под чехъл. Погледната отстрани, тя просто беше загрижена за него и искаше да знае дали е добре и дали има планове за утре вечер, за да излязат двамата.

Истината е, че когато попаднеш в по-сериозна връзка с човек от другия пол, има един период на нагаждане помежду ви. Не е лек момент и може да продължи от няколко седмици до няколко месеца. Това е моментът, в който се учите да мислите от „аз“ форма в „ние“ форма. Не защото единият от двама ви се опитва да се наложи над другия, а защото вече сте двойка. Предполага се, че ако поканят едната половинка на тази двойка някъде на гости, това означава, че е поканена и другата половинка. Не че не можете да отидете и сам, но преди да отговорите е хубаво да огледате ситуацията от „аз“ гледна точка и от „ние“ гледна точка.

Мисля, че веднъж след като приятелят ми се научи да мисли по този начин, отношенията с половинката му се подобриха и вече се разбират много по-добре.

Ти си това, което публикуваш

e-Емил

writing-on-a-computerТи си това, което правиш.

Ти си това, което говориш.

Ти си това, което работиш.

Ти си това, което ядеш.

Ти си това, което четеш… което гледаш… което слушаш и т.н.

Съгласен съм с всичките, няма спор. Има обаче още една мисъл от този тип, която на 100% важи за съвременността ни в момента. Ти си това, което публикуваш. Става дума за публикациите ви в социалните мрежи, из различни форуми и дори за моите публикации в блога ми или за който и да е друг блог, на който и да друг човек в необятното интернет пространство.

Много лесно е в днешно време да се представите пред света и е много лесно светът да ви разобличи. Всеки може да пише за вас каквото си поиска, но истината е, че вие самите също можете да отвърнете на удара, като публикувате. Информацията, която споделяте от свое име, е показател за вас самите и темите, които ви интересуват. С един бърз поглед на стената ви във фейсбук всеки човек би могъл да си формира мнение за вас на база видяното. Вие също можете да си формирате мнение за мен на база прочетеното тук.

Не е трудно да се представим пред света в днешния модерен и технологичен век. Трудното е светът да приеме светлината, в която се представяме.

Колко е-пощи имате?

e-Емил

at-signЩе сбъркам ли, ако кажа, че щом имате една основна електронна поща, навярно покрай нея имате и още няколко по-маловажни мейл адреси, които използвате?

В днешно време ще е истинско чудо, ако имате само една електронна поща. Като че ли стана обичайно за всеки от нас да има по една лична „спамска” поща, която да използва само за регистрации тук и там и да има една друга, която да използва, ако действително желае да има комуникация с даден човек или фирма.

Освен това да не пропускаме факта, че шансът, когато си смените работата, да се сдобиете и с нова служебна поща е голям. Непрекъснато нарастващият брой на мейл адреси в световен мащаб е прогресивно развиващата се тенденция, чиито край не знам дали ще настъпи някога. Комуникацията по мейл е толкова удобна и именно заради това се е запазила още от изобретяването на платформата на е-писма.

Единственото, което се чудя, е как ще успеем в един момент да смогнем с всичките си мейл адреси и дали в някоя поща, която вече не отваряме, няма да е случайно попаднало и останало непрочетено важно писмо…

И вие ли сте като Ана?

e-Емил

student Това е Ана. Запознайте се. Може би момичето от снимката не се казва точно така, но си представете, че е Ана.

Ана ми  е приятелка от детството. Живеехме през една врата и редовно ни водеха заедно на училище. Тя четеше много, а аз тичах много. Тя изучаваше езици, биология и химия, аз механика и информационни технологии. До днес сме добри приятели – помагаме си, споделяме. Няма химия между нас, защото сме различен типаж. Тя се сгоди, на мен скоро също ми предстои.

Ана я приеха медицина и сега следва втора година докторантура, но за съжаление все още не е специализант. Да спечели място за второто изглежда доста трудна задача.

Говорихме си снощи, че това си е парадокс в нашето общество. Как така ще стане доктор на медицинските науки, а няма да е специалист в това направление и то при положение, че вече две години работи активно с пациенти. Може би за студентите по медицина, преподаватели или други това е що-годе обяснимо. Хващат някаква логика. Макар Ана да е от тези, които още се опитват да я уловят. Аз пък смятам, че това е безумие. Цялата ни система е безумие.

Не разбирам как е възможно толкова много да се усложнява следването на даден човек. Не виждам разумна и рационална причина. Аз съм практичен човек и си мисля, че колко по-просто и улеснено се измислено нещо, толкова повече привърженици ще има и толкова по-добре ще работи. При това положение обаче разбирам защо младите хора с медицинско образование гледат да заминат за чужбина. Доколкото чувам там следването и специализацията са измислени в много по-добра форма. Държат си на специалистите и ги мотивират с добро възнаграждение.

От доста време се надявам нещата в страната ни да потръгнат, защото лека-полека наблюдавам, че в някои отношения започнаха подобрения. Но все още имаме звена, които тънат все по-надълбоко от недалновидните решения на политиците ни.

За спонтанните решения

e-Емил

Мисля, че на всеки от нас от време на време му се иска да направи нещо спонтанно. Било то да се качи на първия влак, тръгнал от гарата. Да запали колата и да кара часове наред без да знае накъде. Да се блъсне „случайно“ в някой непознат на улицата, просто защото му се е сторил интересен и иска да се запознаят и т.н.

Мисля, че подобни „необмислени“ действия са полезни от време на време, но не трябва да ни се превръщат в навик. Те ни помагат да разнообразим ежедневието си, да разчупим еднообразието и да се запознаем с нови хора.

Ако наистина имате нужда от генерална промяна обаче било то в личен или професионален план, не разчитайте на спонтанност. Седнете спокойно и обмислете внимателно кое е това, което не ви харесва. Генералните стъпки са важни и не е хубаво да ги оставяте на спонтанността, а на трезвия разум.

А и нека не забравяме, че рутината понякога също има своя чар. На мен лично ми харесва, когато свърша работа да се прибера у дома, да си направя нещо вкусно за хапване и да се отдам на обичайните си забавления. Не винаги ми се излиза навън, не винаги ми се ходи по заведения или барове и т.н. Но ако някой дойде до вкъщи и ме накара да излезем, няма да го върна. Ето това за мен е правилно спонтанно решение.

09102055_3798

Филм по книга. Кое кога да се появи на пазара?

e-Емил

bookand filmЯвно напоследък съм на книжна вълна, но няма как и вие да не сте забелязали, че има много филми, чиито сценарии е базиран на книга. Замислих се каква трябва е чисто търговската връзка между тях.

Ако става дума за класики като „Портретът на Дориан Грей”, „Дейвид Копърфийлд”, „Големите надежди”, разкази за Шерлок Холмс, „Гордост и предразсъдъци” и т.н., то книгата вече е издадена. Интересът към нея се засилва реципрочно с интереса към филма. От книжарите остава само да я преместят на по-видно място в книжарниците си. А ако случайно книгата е изчерпана, все ще се намери друг издател за нея. Тъй като авторското право важи до 70 г. след смъртта на автора, то за класиките често срокът вече е изтекъл. Припомнете си случая с „Великият Гетсби” от зимата на 2012 г. Поне две издателства пуснаха книгата едновременно.

Ако обаче книгата е нова и е на пазара още преди да бъде обявен филм по нея, толкова по-добре. Навярно издателите този път са купили правата за нея на по-ниска цена, а вложенията ще им се възвърнат многократно, може да прибягнат дори до второ издание.

Въпросът е какво правим, когато книгата излезе след филма (с уточнението, че тук става дума за преводни издания). По мои наблюдения повечето хора предпочитат първо да прочетат книгата и след това да гледат филм по нея. Но каква е ситуацията, ако такава възможност не им се предоставя? Аз бих се отказал да чета точно тази история, ако сюжетът вече ми е познат. По мое мнение, ако и книгата и филма са нови, то първата трябва да е на разположение в книжарниците поне месец предварително (ако не и повече) преди премиерата на екранизацията по кината. Това е вид реклама и за двата продукта, чрез която интересът на хората ще се поддържа по-дълго време.

Игра на филми и асоциации

e-Емил

filsgamesСлучвало ли ви се е да се съберете по-голяма компания приятели и да се чудите какво да правите. Общо взето познавате се всички от години, знаете си и кирливите ризи, а историите ви един за друг вече започват да се повтарят.

Не се притеснявайте, имам перфектното решение как да се изкарате весело. Нужно е само да се абстрахиратe от идеята, че вече сте надраснали игрите… защото става дума за игра на филми.

Правилата са следните. Разделяте се на два отбора по равно. Един човек от единия отбор казва тихомълком на човек от другия отбор заглавие на филм, така че никой друг да не го чуе. Заглавието не трябва да съдържа собствени имена или абревиатури, но може да играете и със сериали, ако се разберете предварително.

И така. Този, на когото е казан филмът, се изправя пред своя отбор и без да говори, а само с жестове се опитва да обясни заглавието. Постепенно ще си измислите жестове, чрез които да показвате от колко думи е съставено заглавието, коя от тях обяснявате, дали става дума за сцена от филма или известен актьор, който участва там. Може да си определите и тайминг.

Става забавно, защото се получават разнообразни ситуации. Тъй като се редувате кой да обяснява и кой да познава, на всеки му се налага да става за смях и всеки се смее на всеки.

Съответно отборите се сменят един след друг, а вътре във всеки отбор се въртите, както се разберете. Ако случайно единият отбор не успее да познае даден филм, човекът, който го е казал първоначално, се опитва да го обясни на своя отбор. Така се печелят допълнителните точки. Следователно, докато единият отбор познава, другият – мълчи и не им подсказва.

Това е. Дори да ви звучи малко детинско в началото, пробвайте. Ще видите, че е интересно и ще се забавлявате.

Колко корици има книгата?

e-Емил

booksВъпросът „Колко корици има книгата?” звучи много лесен и логичен. Предна и задна, нали?
Да, ама не. Наскоро ми се наложи да печатам едни рекламни материали за работа и по този повод посетих печатница за първи път в живота си. Дадоха ми визитките, но любопитството ме гризеше да разгледам машините, които ги бяха отпечатали (а и останалите в помещението). Помолих да ме разведат за десетина минути из цеха и един служителите го направи много отзивчиво.

На една съседна, голяма машина печатаха кориците за нова книга, която щяла да излезе на пазара другата седмица. Издателят искал да я направи по-хубава и затова печатали и четирите корици. Аз се ококорих. Как така 4?

Тогава човекът от печатницата ми обясни, че лицето на всяка книга е нейната първа корица, която хората често наричат предна. Задната част на същия този картон, която най-често остава бяла, е втората корица. Четвъртата е продължението на първата, а третата е продължението на втората. Звучи малко странно, но ето по-лесно обяснения.
Когато влезете в книжарница, вие виждате нейната първа корица, където има заглавие, автор, картинка и т.н. Обратната й страна, където четем анотацията, е четвъртата корица. Втората и третата са обратните страни на тези двете, които най-често остават бели, защото двулицевия  печат е по-скъп и съответно се прави по-рядко.
Така научих нещо ново. Надявам се да съм го обяснил  разбираемо и да е било полезно и за вас.