Защо да обучаваме служители, щом могат да напуснат?

e-Емил

Това е един сложен въпрос за работодателите. Ако го обучат, скоро след това служителят може да си тръгне, след като е извлякъл ползите за себе си. Работата е рискована. Какво ще стане, ако не го обучат обаче? Няма да може да си изпълнява задълженията както трябва, ще прави грешки, а всичко това не е от полза за бизнеса като цяло.

Business seminarСлужителите трябва да се обучават. Бъдещето им в компанията ви е неизвестно, но докато работят за вас, те трябва най-малкото да знаят какво правят. Да, в днешно време могат да ползват Интернет, за да се самообучат, но дали след това ще изпълнят задачата по вашия начин, точно както вие я искате? Не е достатъчно да им давате трохички информация, само за да могат да свършат текущата задача. Цялостната картина също е важна – съвкупността от какво, защо и как. Логическата връзка между отделните задачи помага за свършването на всяка една от тях поотделно по-добре. Обучението е важно както за тях, така и за вас.

Тук има и един друг тънък момент – този със задържането на кадри. Вече сте ги обучили, справят се добре, но какво ще направите за тях, за да  не си тръгнат? Трябва да показвате, че ги цените и то не само по финансов начин. Една приятна работна атмосфера може да направи чудеса. Грижете се за хората си, интересувайте се от идеите им, дайте им поле за изява, надграждайте знанията им – това е печелившата формула, за да не ги загубите.

Използването на социални мрежи на работа

e-Емил

urlФирмената политика на компаниите подхожда по два начина към въпроса с използване на социални мрежи на работа – или го забранява, или го разрешава.

Да се наложи забрана за използване на социални мрежи и всякакви други сайтове, несвързани с работа, през работно време на служебния компютър или на личния телефон/таблет е по-трудно, отколкото изглежда. Това е така, защото трябва да се определят границите на тази забрана. Как ще се подходи към хора, работещи от вкъщи. Кое считаме за социална медия? Кои сайтове не трябва да се използват? „Плаващата“ обедна почивка е неработно време, но всеки я взима в различен час. Как ще се проследи това? Ако всички тези неща трябва да се включат официално и подробно към фирмената политика, ще падне дълго умуване.

По-лесно е да се приеме обратния подход, т.е. да се разреши използването на социални мрежи и външни сайтове в работно време, но с мярка. Тук трябва да се изясни само въпроса колко често и евентуално да се внимава с онези по-особените сайтове, нали се сещате. Голямо внимание обаче трябва да се обърне на това какво е позволено да се споделя в социалните медии. При никакви обстоятелства служителите не трябва да споделят конфиденциална информация, свързана с работа. В правните среди това е известно като злоупотреба с доверието на работодателя и е наказуемо.

Работодателят може да се предпази от такъв тип нарушаване на доверието като предварително се застрахова със споразумение за конфиденциалност с ясно описани правила за споделяне на информация в социалните медии. На служителите редовно трябва да им се припомнят тези правила, за да се наблегне на важността им.

Защо мъжете обичат колите си?

e-Емил

Това е един фундаментален въпрос, който жените с години не могат да разгадаят. Тук съм, за да дам малко яснота. Всичко ще бъде пречупено през моята гледна точка, естествено, но може да се извлече полезна информация и да се направят някакви изводи.

Чувството да подкараш една кола е различно за двата пола. За мен да подкарам такава машина е символ на мъжественост, на сила, на власт над колата. Ръмженето на двигателя при висока скорост няма равно. Как мърка само… Шофирането не е просто начин да стигнеш от точка А до точка Б, а да се накефиш максимално, докато караш. Това да имаш пълен контрол над автомобила си, да го познаваш толкова добре, че да знаеш какво да очакваш от него е нещо, което го няма с жените. Колите и мъжете просто се разбират без думи.

the-car-behind-the-modern-man-lexus-ct-1091092-TwoByOneЗа мен миенето на колата ми се е превърнало в традиция. Това е времето, което прекарвам в грижи за нея – всяка извивка отвън и всяко ъгълче отвътре трябва да светят. Придавам й представителен вид, за да е отражение на собственика си. Една кола трябва да отива на мъжа, който я кара.

Моят е-свят

e-Емил

(1920x800)a-technophobe-in-a-digital-world

Вероятно сте забелязали, че името на блога ми е „e-emil“. Нали не мислите, че случайно съм избрал именно това заглавие за? Защото не е така и си има причини да съм „е“.

Първо, това е първата буква от личното ми име, което означава, че е един вид инициал, чрез който се идентифицирам. Второ, харесва ми как комбинацията е-емил се получава с препратка към „електронен Емил“. И как няма да съм „електронен“, след като блоговете са именно такава форма на медия. Да не говорим, че лесно се получава аналогия с е-поща, е-книга, е-телевизия, е-радио, е-вестник и т.н. Всичко, което е с „е“ отпред изглежда сякаш е една крачка и по-модерно от тези без представката. Нека да кажем, че така се опитвам да си повдигна малко самочувствието и да се изкарам по-напредничав от останалите. Разбира се, това е в кръга на шегата, но знае ли човек…

И ако трябва да обобщя с няколко думи е-света на е-Емил, нека кажа следното. Е-Емил е „е“, защото си има блог, има няколко електронни пощи, регистрации в няколко и различни социални мрежи. Активен съм (или поне се опитвам да бъда) в различни форуми и е-пространства. Можете да ме срещнете и на други места, не само в блога ми, но те са с по-органичен достъп и може да не ме разпознаете. На бас, че знам и за поне една социална мрежа, за която вие – не. Интересувам се, търся и се стремя да съм, колкото може по-информиран. Това е област, която ми е наистина интересна и с удоволствие следя новостите. А между другото казвал ли съм ви, че ползвам и други търсачки освен Google? Малко е странно на пръв поглед, но пробвайте и вие да търсите по едни и същи ключови думи в различни търсачки. Може да се изненадате от резултатите 😉

Проблемите идват с времето

e-Емил

Искам да ви споделя личен опит по един важен въпрос, с който предполагам, чр всеки от нас се сблъсква рано или късно. Кога се появяват проблемите? Проблеми, било то от личен характер, семеен, професионален или в друга насока.

Собствените ми наблюдения и впечатление показват, че те възникват не кога да е, а в течение на времето. В началото всичко е „цветя и рози“, няма противоречия, нещата вървят плавно и безпрепятствено. До един момент. Колкото повече време минава, толкова повече се увеличава шансът да възникне недоразумения и оттам да тръгнете накриво. Може би във връзката ви, може би на работа или в друга сфера, но рано или късно неволна грешка бива допусната. Оттам, след като едно нещо тръгне на криво, много вероятно е и други да тръгнат на криво. Разбира се, всичко може да бъде изгладено и рядко има фатални грешки. Възможно да е имате някакви дрязги още в самото начало, но те са по-скоро неточности от незнание.

project-manager-struggling-with-problemsИстинските проблеми идват, когато вече има изградени отношения. Знаете какво правите, но не го правите както трябва. Това вече е признак на невнимание и незаинтересованост, което пък създава предпоставки за явни проблем и главоболия.

Замислете се реално. Когато започнахте работа и кога за първи път ви смъмриха? Едва ли е било в началото, защото всеки има един пробен период, по време на който не му възлагат сложни задачи, а само се запознава със средата и обстановката. С течение на времето, трупането на опит, знания и доверие, идват и отговорностите, а с тях познайте кое още – проблемите. В много сфери от живота ни е така, не само в професионалната.

„Извинение” за кола

e-Емил

Чух този израз от един приятел. Говорихме си за коли и кой какви марки харесва. Заприказвахме се ожесточено, нали всеки си има предпочитания. От всичките ни приказки обаче най-много ме впечатли следния негов коментар:

smart car„А знаеш ли жена ми какви коли харесва? От онези малките, двуместни, в които няма място за никого и с които, ако излезеш на магистралата, сигурно, ще те отвее вятърът. Това не е кола, това е извинение за кола…“

Много забавно ми стана от тази реплика, не мога да го скрия, пък и защо да го правя. Мисля, че е нормално жените да харесват по-малки коли, а мъжете по-големи. Сещам се за изключения от това твърдениe, но те са именно това – изключения.

Дали е защото жените имат по-слаби фигури от мъжете и се чувстват по-комфортно в по-мака кола? Или защото ги карат по-лесно? Или са им по-красиви и симпатични малките коли? Само една жена може да отговори на подобен въпрос и да ни „разкрие“ истината.

Мъжете обаче мислим по различен начин. Ние предпочитаме да ни е широко, удобно, да имаме пространство около себе си и да не се чувстваме ограничени. Затова предпочитаме големи, мощни и бързи коли, а не някакви извинения за такива…

Нищо лично дами, въпрос на предпочитания!

Аналната фисура е болезнена, но лесно се лекува

e-Емил

В много случаи мои приятели са ми казвали, че хемороидите са им създавали проблеми. Но ако имате анална фисура ще разберете какво означава да имаш наистина неприятен проблем.  Фисурата започва като нараняване в самия край на правото черво и впоследствие това нараняване се превръща в хронична силно болезнена язвичка. Предизвиква  болка и парене при изхождане, което продължава и няколко часа след това. Други симптоми са кървене и упорит сърбеж.

zabol_clip_image002aСтресът, който човек получава преди всяко изхождане и самата болката предизвикват мускулен спазъм. В резултат се спира кръвотока към нараненото място и лигавицата не можа да заздравее. Ако не отидете скоро на лекар могат да се получат, повярвайте ми, много нежелани усложнения.

Един от добрите специалисти в тази област – проктологът д-р Антон Тодоров от медицински център „Фама“, спасява положението в такива ситуации. Мога да ви уверя от опит. Прегледът не е съпътстван с никакви болезнени  инструментални изследвания. А само заболелият знае, че чувствителността в областта на ануса е повишена и най-лекият допир предизвиква неприятни усещания. Много се страхувах от операция, но се оказа, че отивайки на време съм я избегнал. С подходящите медикаменти, които д-р Тодоров ми предписа и с правилната диета не само, че болката бързо отшумя, но и се възстанових в сравнително кратък срок – за около 2 седмици и половина.

Мога да посъветвам мои приятели, читатели и блогъри, ако някой ден, не дай си Боже, имат подобен проблем да не чакат, а  веднага да посетят специалист. Не предприемайте никакви самоинициативи по отношение на лечението. Не мислете и за прегледа – той може да не е приятен, но не е болезнен и е кратък. Благодарение на него ще се изключат редките, но потенциално опасни заболявания, протичащи със сходни симптоми.

Знаете ли коя е вашата микрогрупа?

e-Емил

Наставката „микро“ се използва в различни области на науката. Имаме микроорганизми, микродържави, микроикономика, микропредприятия и, разбира се, микрогрупи.

„Мирко“ се употребява най-често със значение на малък, много малък и дори дребен. Ако трябва да сме точни думата идва от старогръци език със значение на „малък“ и означава умножение с 10-6 т.е. 0,000 001 една милионна. Не е много нали?

micro-groupsВсе пак в повечето случаи „микро“ се използва за като знак за „малко“ без специфична конкретизация за цифри и стойности. Така е и в примера за микрогрупата. Въпросът ми е: знаете ли как се съставя вашата микрогрупа и кой попада в нея? Тук не са само вашите най-добри приятели и колеги. Те са може би най-важната за вас част от микрогрупата ви, но статистиката не се интересува от тях. Защото терминът „микрогрупа“ идва именно от тази наука, статистиката. Това означава, че в случая са важни цифрите и статистическите данни, а не отношенията ви.

Във вашата микрогрупа попадат всичките ви приятели и познати, независимо колко добре се познавате или не се познавате. Искате или не, тук се причислява и вашето семейство в това число баби, дядовци, тъщи и т.н. За разлика от приятелите, семейството не си го избираме сами, но го приемаме въпреки това. Продължаваме като попълваме микрогрупата ви с вашите колеги, съседи, приятели на приятели, които виждате от време на време и т.н. хора, с които имате някакви взаимоотношения.

Може да ви се струва, че са много, но сборът им, причислен към общото население в България или на Земята като цяло, е изключително малък. Затова наставката „микро“ е много подходяща, а дали не е и малко надценена…

Защо да НЕ харчите, когато имате?

e-Емил

319Случва се от време на време да имаме малко повече пари в джоба си, нали?

Ето, един познат например наскоро рефинансира кредита си за по-голяма сума. Признавам, че парите му бяха нужни и от  необходимост. Ако аз бях на негово място, най-вероятно също щях да постъпя като него. Сега е задлъжнял за по-дълго време и месечната му вноска по кредита нарасна, но пък разполага с малко артисали пари в джоба си, които съм сигурен, че много бързо ще свършат.

Затова…

Защо да не харчите, когато имате? Всеки иска да има повече пари и да си угажда по-често на душата. Лошото е, че с хубавото лесно се свиква. Щом веднъж се настроите да харчите, когато имате, ще свикнете по-лесно да харчите и когато нямате. А колко лесно се затъва, поемете ли по този път…

Подобен съвет дадох на моя приятел. Да си прибере остатъка от парите в банковата сметка или да ги задели занапред за нещо наистина важно. Така няма да рискува да ги прахоса за щяло и нещяло и да изчезнат без дори да се усети как е станало. Нова блузка тук, нещо по-специално за пиене там и накрая хем много, пък нищо съще1ствено като краен резултат. А ей сега ще дойде сметката за тока или ще вдигнат парите за нафтата… никога не знаем откъде ще ни изненадат. Нека да се подсигурим, когато имаме възможност да го направим.

Да пътуваш без багаж

e-Емил

travel-apps-11Кой не си мечтае да пътува и да обиколи света? Всеки път, когато чуя за някое ново място, науча интересен факт за непозната страна или просто си говоря с чужденец за неговата родина, ми се приисква да хвана пътя.

Не че съм несериозен и не знам, че няма как това да се случи. Имам си задължения като всеки нормален човек и не мога да си позволя подобна спонтанност. Освен това аз също гледам малко подозрително на онзи тип хора, които просто решават и тръгват нанякъде без ни една пара в джоба и само с раница на гръб.

Те са авантюристи и добре че не са прекалено много иначе икономиката най-вероятно щеше да се срине. Все пак на планетата ни са й нужни и сериозни хора, които да карат нещата да се случват поне от време на време.

Знаете ли за какво пътуване без багаж си мечтая обаче? Такова, по време на което заминавам накъдето пожелая или накъдето ме отвее вятърът и имам достатъчно пари, с които да си купя всичко необходимо без да ми се налага да си нося какъвто и да е багаж. Може и да звучи малко утопично в контекста на родната ни действителност, но съм сигурен че тук и там по света има хора, които го правят.

Както казах обаче на мен ми в невъзможно на този етап. Изглежда ще трябва да се огранича с четенето, приказките и гледането на филми, посветени на местата по света.