Таратор с кисело мляко Лакрима възвръща силите след плажа

Късен следобед. Мръсна жега цял ден…
…както се пее в една вече доста популярна песен на доста ексцентричен млад изпълнител. Точно така се чувствах  – уморен без да съм правил каквото и да е по някое време през деня на плажа. Хем лежиш и си почиваш, хем силите ти са изпити. Познатo усещане, нали?

Мъката идва от слънцето и от морето. Горещините, на които подлагаме организма си, оказват влияние. Тялото страда. Мускулите от друга страна се борят с вълните и теченията всеки път, когато влезем във водата. Резултатът е, че след това имаме странно усещане, като да сме местили камъни на дълги разстояния.

В Бургас винаги е било много хубаво. Плажната ивица е дълга и златиста. Жалко само, че местните рядко ходим на плаж. Отидем ли веднъж обаче – стоим по цял ден. Препоръчано средство за възвръщане на енергията е айран или таратор. В много крайплажни заведения го правят. Така че само се дотътряте от плажната кърпа до бара, изтупвате джапанките и поръчвате. Буквално преди няколко часа пих най-божествения таратор в чаша в живота ми. А може би бях капнал?! Не знам, но веднага ми дойдоха силите и сега (20:30 часа вечерта) ще се приготвям, за да изляза отново да пийнем по нещо друго с приятелите.

taratorВнимание: Обикновено по кръчметата, където предлагат айрани и таратори, не може много да се разчитана качеството на млякото и на водата, затова поначало гледам със съмнение на някои такива места. Но този път познавах мястото добре и бяха много отчаят. Поръчах. Гледам барманката отваря кофичка Лакрима висок процент, налива минерална вода Девин и пуска машината. Добавя краставици, малко сол и лед и след малко ми сервира плътен елексир на живота с наустоим млечнокисел вкус. Веднага се ободрих. Настроението ми се подобри на мига. Изобщо не предполагах, че киселото мляко на Лакрима  е толкова добро. Дори смятам да си го купувам и у дома.

Ако сте на морето и имате доверие в плажното заведение край вас, не му мислете, а потърсете лек срещу плажна умора. Ако нямате доверие – направете си сами и с много лед затворете живителната течност в термос. Запомнете го от мен – от един човек, който цял живот живее сред бриз и вълни – истината е в киселото мляко.

Отпусни се, стегни се

Замисляли ли сте се с коя фраза успокояваме хората у нас? Най-вероятно не. Е, аз пък съм мислил по този въпрос и ще ви разкажа до какъв извод стигнах. Типичната фраза, когато мъж е под стрес, е да ти кажат да се стегнеш. При американците и руснаците е друго – те в такива ситуации ти казват да се отпуснеш, съответно с „relax“ и „расслабься“. Не че и ние не можем да кажем на някой да се отпусне, вместо „стегни се“, но така ни идва първосигнално отвътре. Това важи особено при мъжете, защото те не искат да виждат другаря си в момент на слабост, затова и първият им съвет е той да се стегне, т.е. да се вземе в ръце. Аз както ги тълкувам нещата, това ми звучи като да подтиснеш нещо, за да не занимаваш останалите с него особено когато е негативно. Като пък кажеш на някой да се успокои, все едно го приканваш да сподели, пък мъжете не обичат да си споделят. Те трябва да са корави, нали са силната половина, не могат да свалят гарда си при никакви обстоятелства. Който и да си, където и да си, аз пък ти казвам Relax!

Бъди по-добрата версия на себе си

self-improvement-quotesЗа да бъдеш по-добра версия на себе си, трябва да не искаш да спираш да се развиваш в интелектуален план. Не е важно с какво темпо си се устремил към самоусъвършенстване, важното е да вървиш напред, независимо дали с милиметри или с цяла крачка. Това обаче не значи да не бъдеш себе си, а да бъдеш едно по-добро Aз, което иска да се променя в положителна посока.

Не казвам обаче да обърнете фокуса изцяло към себе си, а да се интересувате от всичко, което се случва в глобален мащаб. Разширявайки знанията си за света, разширявате и общата си култура, а и сте в час с актуалните събития и може да се включите в разговор на всякакви теми. Такива събеседници останалите намират за интересни. Оттам може да завържете и полезни контакти. Все пак още един ерудиран човек в компанията не е излишен.

Докато вървите напред към по-доброто ви усъвършенствано Aз не трябва да допускате високомерно поведение. Помнете, че тук не се състезавате с останалите, дори не и със себе си. Тук нищо не се случва на бегом, а съвсем естествено, защото това е нещото, което искате; така ви идва отвътре. От всеки човек има нещо, което може да научите, абсолютно всеки. Минали сте през различни житейски уроци и сте научили различни неща, затова дори и на скитника не трябва да се гледа с пренебрежение.

Истината е, че искаме или не, ние продължаваме да се учим. При някои това става с ясното съзнание, че го искат, а при други животът се намесва. Аз обаче предпочитам да не чакам, а да грабя от необятните знания с пълни шепи. А ти?

Какво казва персоналът за работата в ресторанти Happy?

Наскоро минаха баловете и като гледам тези млади и безгрижни бъдещи студенти, се сещам за времето, когато аз бях на тяхно място. Няма да казвам преди колко години беше това, за да не ме помислите за човек с остарели разбирания 😉 Да, времената бързо се менят и за да си ти самият актуален, трябва да не изоставаш.

Но нека се върнем на темата за току-що излезлите от училище младежи. На тази крехка възраст те вече трябва да решат съдбата си, а именно с какво искат да се занимават до края на живота си. Лично аз смятам, че им е твърде рано за това. Има някои твърдения, че младите вече съзряват твърде рано и много бързо искат да пораснат, но дали в действителност са готови за реалността, която ги чака извън бащиното огнище?

Истинският въпрос е накъде ще поемеш след университета, защото никоя работа не е гарантирана. Когато аз бях студент, си спомням, че 3-те най-желани специалности бяха архитектура, финанси и КСТ (компютърни системи и технологии). Можете ли да се досетите защо? Ами защото там падаха големите пари или поне така си мислиха всички. По принцип това е вярно, но не всеки завършил ще намери реализация в тези професии, а и в един момент може да реши, че му се прави нещо друго.

624-400-hepiНаскоро срещнах една съученичка, която беше завършила финанси, но поради факта, че тогава всички университети направо бълваха такива висшисти, тя не е могла да си намери работа по специалността. Ето защо започнала работа в Хепи като нещо временно, но вече 2 години e там и сега заема някаква по-ръководна длъжност. Изреди ми сумати програми за бонуси в рамките на компанията, как я пращали на външни обучения, как ползвала отстъпки от фирми, с които Happy си партнира, как като доведеш приятел да роботи там, получаваш допълнително възнаграждение. Заплащането било щедро и винаги редовно. Аз направо се хванах за главата. Не съм и предполагал, че условията за служителите на Хепи са толкова добри.

Ето как един нереализиран финансист може да си докара заплата на такъв, работейки в ресторанти Happy. Бонусната система на заплащане у нас не е нещо непознато. Грижата за служителя и неговото израстването вътре в компанията обаче е. Това, според мен, е правилният подход, за да задържиш хората си.

Емоционалната интелигентност на работното място

Един добър служител трябва да притежава нещо повече от технически умения и знания, базирани на брой прочетени книги. Те също са важен фактор за постигане на успех, но и способността за общуване с околните по правилния начин оказва своята роля. Тя се нарича емоционална интелигентност.

Емоционалната интелигентност, от своя страна, изразява способността на човек да изразява, контролира и осъзнава собствените си емоции, както и да разпознава и да се съобразява с тези на другите. Хубавото е, че дори да не сте естествено добър в тази област, може да възпитате у себе си това умение.

success-eiАко трябва да погледнем малко по-философски на материята, ще стигнем до това, че за да бъдете емоционално интелигентни, трябва на първо място да разбирате себе си и това, което може да „подпали“ емоциите ви и да доведе до ненужно избухване на работното място. Наблюдавайте как си взаимодействате с останалия свят и си направете изводи защо реагирате по определен начин. Когато го направите, може да минете на фаза управление на емоциите, т.е. непозволявайки такива неадекватни на средата, в която се намирате, да вземат превес.

Сега местим фокуса от вас върху околните. Тук трябва да наблюдавате и анализирате околните и техните чувства, за да може да отговорите на тях по релевантен начин. Това ви позволява да комуникирате по-ефективно и да избегнете конфликти, което, от своя страна, е важно за успешните бизнес отношения.

Ако искате да сте една крачка пред колегите си, научете се да бъдете емоционално интелигентни. С това си качество не само ще съумеете да контролирате собствените си емоции, но и да реагирате адекватно да тези на околните. Успех ли да ви убедя?

Ще ставаш фрийлансър?

freelancerХората, които работят на свободна практика, е модерно да се наричат фрийлансъри (на англ. freelancer). Ако досега сте работили за някого и обмисляте да продължите пътя си соло, този пост ще ви бъде от полза, за да вземете правилното решение. Тази професия крие своите рискове, но и има своите предимства.

Да започнеш работа на свободна практика си е плашещо от гледна точка на това, че не знаеш кога и откъде ще дойде работата, което несъмнено се отразява и на доходите ти. Затова преди да заработиш като freelancer, ще трябва хубаво да го обмислиш и да прецениш дали ще изкарваш достатъчно пари, че да покриеш разходите си и да ти остава нещичко след това.

Страхът от провал е нещото, което може те ограничи много по пътя към успеха. Като фрийлансър обаче не трябва да се изолираш от контактите си докато стартираш, защото те са тези, които може да ти донесат допълнителни доходи. Затова трябва да кажеш на всички с какво се занимаваш, а те от своя страна могат да се сетят за теб, ако някой техен познат или самите те се нуждаят от такава услуга.

Друга важна стъпка е да си направиш собствен сайт, фейсбук страница, визитни картички и всичко необходимо за популяризацията ти. Оповести и проектите, по които си работил, за да те възприемат по на сериозно бъдещите ти клиенти. Не се крий, а бъде отворен за комуникация.

Имай предвид, че работата като фрийлансър не е като работа в офис сред колеги. Да, самотно е, но може да си разпределяш времето както си поискаш, стига да спазиш срока, да свършиш нещо странично и да работиш по няколко проекта едновременно, което си е разнообразие на фона на много други професии.

Сега като набелязах някои точки, на който да обърнете внимание, се надявам, че съм бил полезен при вземането на решение. Успех 🙂

Геният на Дъглас Адамс

6a00d8341bf7f753ef01a73d939281970dЗнаете ли какво е 42? Това е Отговорът на Вечния въпрос за Живота, Вселената и всичко останало. А знаете ли откъде идва идеята за този въпрос? От „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Чели ли сте книгата? Ако не сте, препоръчвам ви да го направите. Съвсем наскоро препрочетох първата част от поредицата, а вчера приключих с втората – „Ресторант на Края на Вселената“ и съм решил следващите месец-два да прочета и другите три. Просто съм очарован от гения на Дъглас Адамс, от неоспоримия му талант и хумор. Книгите са едни от най-добрите, на които съм попадал. Убеден съм, че ще се харесат и на вас, ако:

1) се забавлявате на британския хумор;

2) широко скроени сте и ви допада идеята за извънземни, междупланетни стопаджии, космически кораби с невероятностни двигатели и един изключително симпатичен, но много депресиран робот;

3) приемате идеята, че белите мишки и делфините са по-интелигенти от хората;

4) сте склонни да се съгласите, че хавлията е най-полезното нещо в цялата Вселена.

Надявам се, че привлякох вниманието ви с тези опорни точки, а сега нека ви кажа още нещо. Първата част от „Пътеводителят“ на Дъглас Адамс може да се прочете буквално за един ден, ако сте по-сериозни. Има и филм от 2005 г., но него не ви го препоръчвам. Изгледайте го, след като сте прочели историята, защото така ще ви е е много по-забавен и ще вникнете в историята. В противен случай ще ви се стори глупав, което ще е жалко за тази брилянта история. Когато четете, не приемайте нищо на сериозно – в крайна сметка това е фантастична хумористична поредица, чиято история най-напред е разигравана като радио-комедия. В последствие Адамс написва книгите, през 1981 г. се появява сериал и както казах, има игрален филм. Книгите обаче са НАЙ-ДОБРИТЕ.

Какво е ad hoc изследване?

Untitled-1Латинското словосъчетание аd hoc означава, че нещо е създадено със специална цел, което значи, че едно ад хок маркетингово изследване е адресирано към решаване на конкретен проблем. Данните се събират еднократно от избрани респонденти в определен момент от времето. То може да има най-различни приложения, някои от които включват проучвания за използване на продукти, за въвеждане на нов продукт, за разработване на нови рекламни кампании, за корпоративен имидж, удовлетвореност от бранда и т.н.

За разлика от ad hoc, при непрекъснатото проучване се изследва реакцията на едни и същи респонденти за продължителен период от време. Потребителските панели попадат в тази група и включват голям брой домакинства, като целта им е да разберат поведението и навиците при покупка на продукти. Този вид проучване е подходящ и за изследване на това, което се гледа от зрителите по телевизията. Той помага на телевизиите да си изготвят стратегия за предаванията и програмата, която дават, както и на рекламодателите да планират в кое време и къде да пускат реклами.

Има и други две интересни латински понятия, които искам да засегна, те се отнасят до сегментиране на пазара и са обвързани с маркетинговите изследвания. Едното сегментиране е post hoc и се осъществява, когато пазарът е непознат, не са ясни и признаците, по които ще се сформират сегменти. В този случай се налага извършване на проучване във фокусни групи, за да се създаде профил на отделните сегменти.

При a priori сегментирането се знае по какви критерии ще се разделят сегментите, което значи, че маркетолозите познават пазара и лесно могат да разграничат естествени сегменти. Тук маркетинговото проучване се извършва с цел определяне на потенциала на вече избраните сегменти, а не тепърва тяхното идентифициране.

Ангажираност на служителите

Ангажираните служители са инициативни, вършат си работата не просто добре, а с желание и хъс. Те са проактивни, искат не само те да растат, но и да допринасят за напредъка на компанията с труда и идеите си. Такива служители се гордеят, че работят за вас и са готови да вложат повече от това, което се очаква от тях. Те са наистина ценни кадри, но за да отговарят на всичките тези характеристики, работодателят също трябва да се постарае и то много. Такива служители-мечта всеки иска да получи наготово, но те трябва да бъдат „отгледани“. Готови са лично да се ангажират с компанията, но очакват и вие да направите същото. Видеото много добре обяснява цялата ситуация и донякъде вдъхновява. Ако аз бях работодател, със сигурност щях да се замисля.

Какво е Airbnb?

Symbol.jpgДоста от вас предполагам, че са чували за Airbnb, особено тези, които обичат да пътуват. Това е сайт, чрез който може да си наемеш квартира в цял свят. Той се появява за пръв път през 2007 г. с идеята хората да си намират къде да пренощуват евтино. Всичко тръгва от Брайън Чески и Джо Гебиа, на които им хрумва да отдават легла под наем в жилището, в което живеят. Тогава те имали проблем с плащането на наема му, а в Сан Франциско имало конференция за дизайн, поради което било невъзможно в града да се намери свободна стая в хотел. Тогава двамата решили да си помогнат финансово, като отдават надуваеми дюшеци и готвят закуска на гостите си.

Първоначално името на сайта, отговаряло напълно на идеята – airbedandbreakfast, откъдето идва и днешното airbnb. Самият уебсайт бил направен от програмиста Нейтън Блечарсик. Тримата в момента са сред най-богатите американци. Между другото, дизайнът на сайта е доста модерен, допада ми. През 2011 г. Аштън Къчър инвестира значителна сума в стартъпа и става част от борда на директорите.

С времето уебсайтът се разраства много и вече може да намерите първокласни апартаменти, в които да останете за седмица. Идеята естествено допада на много хора, защото такива жилища са по-уютни и приветливи от хотелски стаи, а и по-достъпни като цена.

Днес Airbnb е част от едно ново понятие – споделена икономика. Хората вече са склонни да споделят собствеността си и да се възползват от активите, които имат в дома си, но не използват, като свободна стая в апартамент например. Икономиката на споделянето разкрива и културни промени в обществото – хората вече са склонни да водят по-отворен начин на живот, допускайки непознати до собствеността си.