КТБ отпускала несъбираеми кредити

e-Емил

kreditДа си кажа право, никога не съм обичал банките и винаги съм ограничавал максимално отношенията си с тях. Никакви кредити, никакви депозити. Даже досега смятах, че са достатъчно големи измамници с непосилните си такси и лихви, че да е нужно да въртят и други измами отстрани. Но… Вселената не е чак толкова безкрайна, колкото човешката алчност 🙂 Какво ще ги правят тези пари, за какво им са?!

Последният случай, който трябва да е шокирал не само хората, но и всички, работещи във финансовия сектор, е разкритието, направено от журналистите на в. Капитал, че КТБ е раздавала безразборно кредити на свързани с банкера Цветан Василев лица, който е Председател на Надзорния съвет на банката. Ако тези пари бяха няколко милиона, можеха и да минат незабелязано в огромния поток от пари, който преминава ежедневно през финансовите институции. Ставало е въпрос за суми към няколко фирми обаче, чиято обща стойност е стотици милиони левове, взети от депозитите на обикновени хора и фирми, може би сред тях е имало и държавни, тъй като КТБ се славеше с това, че Държавата предпочита да съхранява много от парите си точно там.

Кредитите, които Цветан Василев през банката е раздал към свързани с него хора и дружества, е все още неясно дали се обслужват. Ако съдим по документите, ясни досега обаче, едва ли. От една страна фирмите не личи да извършват дейност, нямат наети служители, не са подавали и годишни отчети. Интересно е, че са били одитирани само от един регистриран одитор, а именно Николай Орешаров.

В заключение на всичко това, аз пак ще си кажа, че за мен е по-сигурно да държа спестените си пари в буркан в мазето, отколкото в банка. Подобни случаи свалят доверието на много хора в банковите институции (е, моето отдавна го няма).

По-лошото обаче е, че може да свалят и кредитния рейтинг на страната ни, което би повлияло негативно на макроикономиката ни, която така или иначе не е в цветущо здраве, заради така обичаните от нас политици. Но това вече си е тема за друг материал.

Проливни… дни

e-Емил

rainy daysПроливните дъждове не спират. Тази година в София времето се чувства все едно живеем във Великобритания. Сумрачно през по-голямата част от деня, влажно и хладно – сериозен конкурент сме им.

В полите на Витоша никога не е имало кой знае какви жеги, но все пак лятото не ни е подминавало. Нещо, което тази година нищо чудно да се случи след меката зима, която ни пощади от високи сметки за парното. И въпреки това… дано дъждовете спрат, че и по Черноморието се задават сериозни проблеми с тия порои.

 

 

Пак за кастингите, но този път на DC – успешни или не?

e-Емил

dclogoКой не е чувал за комиксите, кой не знае за тях?! Част втора. Нещо тема кино ме вълнува тези дни.

Не само гиганта Марвел модифицира комиксите си за филмовия екран. Основният им конкурент DC comics също не остава назад… или поне се опитва да не изостава.

Докато при Марвел по-голямата част от екранизациите са успешни, на обратния полюс сякаш  са филмите с герои от DC. Нека видим обаче кои са успешните попадения до тук:
–    Хенри Кавил – брилянтно превъплъщение на Superman от 2013 г.; и както изглежда Man of steel няма да е единственият филм, в който ще гледаме Кавил в ролята на Кларк Кент
–    Стивън Амел – Arrow не е филм, а сериал, чиито трети сезон очакваме през октомври 2014 г. И добре че е така 🙂 Историята е готина, а Амел в ролята на Оливър Куин е истинска десетка.Green_Arrow_Vol_5_17_Textless
–    Крисчън Бейл в трилогията за Batman – от добър към по-добър; само едно нещо не ми стана ясно – какво не им хареса на продуцентите в играта на Крисчън Бейл, че през 2016 г. в Batman v Superman: Dawn of Justice ще го заменят с Бен Афлек? Времето ще покаже, но DC, дано не свалите и Batman в долната графа с тази промяна.
И спираме до тук с похвалите!

Ако Хенри Кавил е попадение, то Брандън Рут в Superman Returns от 2006 г. беше по-скоро недоразумение.
А недоразумението с Райън Рейнолдс и Green Lantern беше още по-голямо. Лош подбор, DC, води до неуспешен филм.
Предстои да видим какво ще направи Джейсън Мамоа като Aquamen (2016) и Грант Густин в ролята на The Flash (2014), но истината е, че самите им герои са малко скучни и аз лично нямам големи очаквания към тях.

Кастингите на Marvel – успешни или не?

e-Емил

marvel2Кой не е чувал за комиксите, кой не знае за тях!?

През последните няколко години наблюдаваме бум на филмите, правени по комикси. Дали в Холивуд им свършват добрите сценарии, дали друго се случва, не знам. Фактите обаче говорят сами за себе си.
Кои са според мен успешно подбраните до момента актьори за екранизациите на комиксите на Марвел:
–    Робърт Дауни Джуниър – перфектният Тони Старк; не мога да си представя друг, който да изиграе Iron man по-добре;
–    Крис Еванс – има типично американски черти, което го превръща в the one and only Captain America; за актьорската му игра няма какво да кажа; и като Стийв Роджърс и като Джони Сторм (от Фантастичната четворка) е идеален;
–    Хю Джакмъм – хм, колко филма станаха вече за Wolverine – два с един предстоящ за 2017 г., четири за X-men и още един предстоящ за 2016 г.; има ли нужда от още доказателства колко е добър Хю Джакмън (такива са между другото и останалите актьори от X-men)
–    Тоби Магуайър и Андрю Гарфийлд в двете поредици за Spiderman, въпреки че визуално и двамата доста се различават от комиксовия Питър Паркър;
–    Скарлет Йохансен като Black Widow – все още няма самостоятелен филм за нея, но потенциала за такъв вече витае из холивудските среди
–    Антъни Маки в ролята на Falcon във втория филма за Captain America
–    Самюел Джаксън като Nick Fury

Примери има още, но стига сме ги хвалили. Да видим кои не стават:
–    Ерик Бана в ролята на Hulk (2003) и Едуард Нортън в The incredible Hulk (2008) – не че са лоши актьори, просто ролите не им подхождат. Доказателство за това твърдение? Имахме трети Хълк в лицето на Марк Ръфало в The Avengers от 2012 г.
–    Джесика Алба като Сю Сторм (от Фантастичната четворка) – красива актриса, не се справя зле, но образът някак не й пасна достатъчно
–    Йоан Гръфъд за Рийд Ричардс (от Фантастичната четворка) – просто не изглежда достатъчно гениален за своя образ; умен да, но Mr.Fantasic трябва да е гениален.

Все още нямам лични впечатления, но интуицията ми подсказва, че Guardians of the Galaxy също ще попадне в тази категория. Ще видим, моментът наближава.

Лесно погасяване на текущи разходи чрез бързи кредити онлайн

e-Емил

Щом сте попаднали на тази статия, то сигурно изпитвате нужда от пари на заем. Било то за погасяване на текущи разходи или за покриване на лечение, то предлаганите бързи кредити онлайн са едно чудесно решение във вашия случай като могат лесно да ви дадат финансовата стабилност, за която се борите.

Днес кризата засегна една огромна част от родните домакинства и се оказа, че много от тях се борят със зъби и нокти да оцелеят и да избегнат финансовия крах. В контекста на цените, повишени на храните, горивата, парното, електроенергията и редица други продукти, повишени за пореден път и които използваме в нашия бит, то задачата става изключително сложна и комплексна.

Съществуват няколко варианта за осигуряване на нужните средства, като най-предпочитан в последно време се оказват, споменатите вече бързи кредити. Сред най-новите услуги, които кредитните компании в този бранш предлагат са и тяхната опция за кандидатстване за бързи кредити онлайн. Така потребителите имат възможност да си спестят излишното обикаляне на офисите на компаниите и кандидатстването на няколко места едновременно се превръща в постижима в рамките на минути. Ако бъдете одобрени на повече от едно място, то лесно можете да изберете най-подходящите условия за вас и вашето семейство.

Отпусканите у нас бързи кредити онлайн често се оказват последен вариант за много закъсали домакинства и често е последната стъпка преди те да започнат да разпродават своята покъщнина, за чието осигуряване са се трудили в продължение на години. Ето защо е нужно да отбележим и социалния аспект на тези заеми, които дават възможност на хиляди домакинства да запазят начина си на живот, без да се налага да се стига до крайности.

Разгледайте в Google възможностите, които компаниите за отпускане на бързи кредити онлайн ви предоставят, като разбира се не пропуснете да се запознаете с общите и специфичните за вашия кредит условия, за да предотвратите превръщането си в жертва на умели лихвари.

Максимализмът и човеколюбието

e-Емил

Humanity-pic-Internet-file-shotМаксимализмът е много хубава черта, но когато е съчетана с наглост нещата не стоят добре. Визирам една точно определена прослойка в нашето общество. Вие си знаете коя е, та да не ги споменавам по именно хората, че е неприлично.

Мисля си обаче, че ако в света максимализмът не беше движещата сила, а човеколюбието нещата отдавана щяха да стоят друго яче. Утопични са мислите ми, знам, но поне те са безплатни и абсолютно безвредни, поради причината, че са невъзможни. С хиляди години все вървим по един и същ път, но така и не доутъпкваме пътеката си, а само я разкаляме, разширяваме или стесняваме. Чудно как след такава богата на войни и кризи световна история, все още никой не си е взел поука.

Ако можех да направя подарък на нашите властващи, но и на световните лидери, щях да купя по една историческа книга. За българите, това щеше да е Подробна история на България в няколко тома, с всички факти, с поглед от страната на бедните, с наказанията на съгрешилите, с рекапитулацията на печалбите и загубите за цялата страна до Съвремието на последната страница. И щях да се надявам… да се надявам, че ще бъде прочетена и осмислена и тогава максимализмът да започне да се определя от човеколюбието, а не от алчността.

 

Защо са нужни резерви в личния ни бюджет?

e-Емил

Днес сутринта колата ми не запали. Плаче за нов акумулатор. Покупка, която трябваше да направя преди месец, ама нали все успявам някак да запаля автомобила си и отлагах харчалъка за по-добри дни. Е, сега вече отлагане няма за кога…

Това е пример за извънреден разход. Нещо, което всеки месец трябва да планувам в бюджета си. Нещо, което всяко семейство е необходимо да планува в бюджета си! За жалост средностатистическият българин трудно успява да се справи с най-належащите сметки – ток, вода, инсталации… после идват сметките за телефона, разходите по пътни, а понякога и за лекарства за настинки, алергии (та дори и най-малкото ухапване от насекомо пак може да те заведе за някакво мазило до аптеката), разходи за храна, препарати за почистване, дрехите и обувките също ги слагам като месечни, защото напоследък само китайски боклуци пускат на пазара.  И така…

По мои груби сметки сега имам да давам 350 извънредни лева за колата, които криво-ляво ще ги изръся от касичката. Питате се защо толкова – ами, защото не само акумулатора, но и маслото е за смяна, а и имам там една клапа, която подрънква и ме дразни, та и нея да взема да я оправя, да не ме изостави колата, докато съм на път… че и нали сме от пестеливите и затова понякога евтиното ни излиза скъпо. Страх ме е докато пътувам из страната да не се наложи да викам пътна помощ, че тогава ще се чудя…

Фитнесът – любов от пръв бой

e-Емил

Когато бях на 14 години, за пръв път се запалих по вдигането на тежести и щанги. Стана по един доста тривиален начин – с мой приятел се сбихме с други две момчета – единия го набих, но малко след това втория успя лесно да ме повали на земята – просто защото беше по-силен. След тази „схватка“, когато изпитах някаква непоносима безпомощност, си казах че срам – не срам от големите, корави батковци, аз утре отивам на фитнес и започвам да тренирам. (и до днес не мога да ви кажа, защо не се замислих за някое бойно изкуство, ами фитнес 🙂 )

acq0oqyzuuk0kkjj9hkrТака и стана, отидох и започнах да тренирам – като правих повечето упражнения по тотално грешен начин. За радост се намираха хора, които да ме инструктират и да ме вкарват в правия път. Е, ентусиазмът ми тогава не издържа повече от два месеца, но три години по-късно отново се върнах в залата – този път не за да ставам по-силен, а по-привлекателен за нежния пол 😀 Тогава започнах да откривам удоволствието в тренировките, удовлетворението от постиженията, задоволството от това да учиш, експериментираш и прилагаш нови упражнения, режими на хранене и т.н. И до днес, като изключим две-три почивки за по 1-2 месеца, не съм спирал да тренирам в залата.

Днес, вече на по-сериозна възраст, имам сериозен опит, култура, пък и телосложение, и продължавам поне 3 пъти в седмицата да съм във фитнеса. Залата, която аз съм си избрал е Фитнес Пулс – тази, която е близо до Народното събрание в столицата, защото е по-близо до Младост 😉 Ходил съм и в другата – на бул. България, която е на същите собственици – Паскал Дойчев и Андон Атанасов, и мога да ви препоръчам и двете – там компромис с качеството досега не съм видял, напротив, имам само положителни впечатления.

Dub FX – Theory of Harmony

e-Емил

Dub FX или Бенджамин Станфорд е уличен изпълнител, който обаче бива разпознат по цял свят. Неговите изпълнения са на улицата, няма участия в скъпи клубове, нито мащабни концерти. Приходите му идват само от продажбата на дискове, които хората си купуват, докато го слушат по турнетата му.

Песните си създава на мига, записвайки ги пътечка по пътечка на една машина, която управлява с педали. Първо записва с бийтбокс бийта, след това бас линията, след това synth, и чак тогава запява. Всичко това прави изпълнението му спонтанно и никога еднакво – защото не пее на един и същ инструментал.

Текстовете му си заслужава да бъдат четени и осмисляни внимателно – човекът наистина се опитва да предаде съобщение чрез тях – и някои от тях са си доста истинни и мъдри 😉 Ако ви е писнало от комерсиална музика, препоръчвам ви този изпълнител.

Ето и последния му албум – Theory of Harmony. Фаворитите ми от него са The Sky, Light me on Fire, Run, Seniorita. Приятно слушане!

Големите претенции

e-Емил

Колко може да иска един човек и колко може да постигне? Това е въпросът на новото хилядолетие. И понеже от известно време съм на вълна абсурдни искания и желания и днес не мога да се въздържа да пиша по въпроса.

Съвсем нормално е човек да има цели и да се стреми към постигането им. Това даже е за предпочитане. Но предизборно ли, предлятно ли се задава на хоризонта един синдром на постоянното искане. Моето обкръжение явно е много интересно. Колегите и приятелите ми масово се обграждат с въздушни кули и после страдат. Едни искат да станат милионери, други мечтаят за круизи в Средиземно море, скъпи автомобили и царски палати. Повечето от тях се залавят с начинания, които обаче са губещи. Вече на няколко пъти ме хващат да ми обясняват колко ще забогатеят от мрежовата търговия и все в главите им се въртят схеми и йерархии. В последствие виждат, че това така лесно не става и ето ти провал. Други чертаят от години планове да заминават в чужбина, трети пък имат претенции към нечие семейно наследство. Всички обаче говорят за по-висок стандарт на живот, както  е на Запад и седнат ли на маса любимата им тема е политиката и как са организирани реда и обществото на Запад. Започва да става ключова дума: на Запад.

Това си е закономерност, типично нашенска си черта. Ние българите все гледаме в канчето на другия. Искаме все да сме първи, все да сме на върха, все да сме европейци, да живеем като такива, а всъщност не се замисляме доколко разсъждаваме правилно, как мислим, какво правим, за да се отърсим от балканския си манталитет. Претенциите са ни големи, а възможностите малки. Искаме чистота, а си хвърляме боклука до кофата, искаме хубави градинки, а газим по тревата, искаме новичко, а крадем, чупим и цапаме. Има и друг вариант: ако случайно нещо добро се появи и запази – то или не ние е по вкуса или търсим на заден фон схеми и злоупотреби. На това аз му викам с много ирония „Голямата ирония на България“.