За спонтанните решения

Мисля, че на всеки от нас от време на време му се иска да направи нещо спонтанно. Било то да се качи на първия влак, тръгнал от гарата. Да запали колата и да кара часове наред без да знае накъде. Да се блъсне „случайно“ в някой непознат на улицата, просто защото му се е сторил интересен и иска да се запознаят и т.н.

Мисля, че подобни „необмислени“ действия са полезни от време на време, но не трябва да ни се превръщат в навик. Те ни помагат да разнообразим ежедневието си, да разчупим еднообразието и да се запознаем с нови хора.

Ако наистина имате нужда от генерална промяна обаче било то в личен или професионален план, не разчитайте на спонтанност. Седнете спокойно и обмислете внимателно кое е това, което не ви харесва. Генералните стъпки са важни и не е хубаво да ги оставяте на спонтанността, а на трезвия разум.

А и нека не забравяме, че рутината понякога също има своя чар. На мен лично ми харесва, когато свърша работа да се прибера у дома, да си направя нещо вкусно за хапване и да се отдам на обичайните си забавления. Не винаги ми се излиза навън, не винаги ми се ходи по заведения или барове и т.н. Но ако някой дойде до вкъщи и ме накара да излезем, няма да го върна. Ето това за мен е правилно спонтанно решение.

09102055_3798