Айнщайн, приложен към твоя живот

e-Емил

Човек не трябва да се страхува от критиката върху работата си. Тя така или иначе ще присъства, а и чрез нея се получава обратна връзка, която е нужна, за да направим идеите си още по-добри. Страхът от ответната реакция не трябва да ни спира да започнем да се занимаваме с нещо.

einsteinДори трудовете на Алберт Айнщайн някога са били отхвърляни. В началото на кариерата му научната общност не се отнася добре към работата на Айнщайн. Той е принуден да работи като чиновник в патентно бюро, вместо като университетски преподавател. Затова пък има много свободно време да се занимава с теоретична физика. Понеже теориите му били твърде напредничави и революционни, те били осмивани от учените, но Айнщайн не се отказвал. Според мен, те са виждали вътрешния му гений и умишлено са се опитали да спрат развитието му.

След време обаче научната общност узряла за идеите на Алберт Айнщайн и те започнали да се приемат като такива, каквито трябва да бъдат, а именно брилянтни. Днес заслугите на Айнщайн към квантовата физика, теорията на относителността и време-пространството са безспорни. Има и Нобелова награда благодарение на закона му за фотоелектричния ефект.

Защо ви казвам всичко това? Ами защото спънките, които на момента ви се струват големи, всъщност са малки и незначителни, когато погледнеш към тях назад във времето. Важното е, че не си се отказал и не си позволил на критиците ти да те сломят, защото си знаел, че си прав. Пътят към успеха, както добре знаем, не върви нагоре в права линия. Има моменти, в които ще се налага да направиш крачка назад, за да направиш три напред след това. Сега не го знаеш, но предстои да го разбереш.

Какво предлагат на служителите на запад?

e-Емил

На пазара на труда всеки се опитва да привлече най-добрите таланти, но и да ги задържи за по-дълго време. Поне на запад е така. Днес търсещите работа очакват много повече от работодателя си от това да им дава заслужената заплата. Тук говорим за пълен пакет от социални придобивки или т. нар. „employee benefits package“.

За да се отличат от своите конкуренти и съответно да провлекат най-добрите специалисти, западните компании предлагат да бъдещите си служители какво ли не. Настоящите също не са пренебрегнати в това отношение. В общи линии гледат всички да са максимално обгрижени и доволни от работодателя си.

Пенсионните планове и здравните пакети са нещо обичайно в чужбина. В допълнение към тях се добавят безплатно членство за фитнес, възможност за работа от вкъщи, спа процедури, очни прегледи, покриване на транспортни разходи от и до работа, използване на таксита при нощни смени, безплатна храна в офиса и т.н.

Обстановката в офисите също е по-разчупена и отпускаща. Има си стаи за релакс с книги, плоски телевизори, плейстейшъни, билярд и тенис на маса. Свежите плодове и кафето вече са нещо обичайно. Да не говорим за тимбилдингите извън града, чиито разходи се поемат изцяло от работодателя. Някои компании дори поощряват най-добрите си служители с почивки в Монако, Вегас, Дубай и други световни топ дестинации.

Има и компании, които насърчават благотворителността и разрешават на служителите си да отсъстват от работа заради участието в такава кауза, без да отнемат от годишния им отпуск.

Моето мнение е, че тенденциите клонят натам часовете, прекарани на работа, да са по-приятни и на нея да не се гледа просто като на задължение, а на хората действително да им харесва да се асоциират с компанията-работодател.

Ето какво става, когато екипът е добре сработен

e-Емил

Имаше една африканска поговорка, която преди време се въртеше из интернет – беше нещо от сорта, че ако вървиш сам, ще стигнеш бързо, но ако вървите заедно, ще стигнете далеч. В света на бизнеса тя може да се приложи към екипната работа. Когато по един проект работят повече хора, изпълнението му се забавя, защото трябва да се съгласуват определени елементи от него с членовете на екипа. Но пък така той се обогатява с идеите на всички и интелектуално стига по-далеч, ако мога така да се изразя. Повече умове, повече идеи, по-добри крайни резултати.

В долното видео пък се представя по много забавен начин как екипната работа може да ти спести неприятности. Задружните екипи се защитават един друг, помагат си във всяка по-напрегната ситуация и накрая всички излизат победители. Своевременно разпознаваме на проблема и бързата реакция също са от значение. На това му се казва лоялност 🙂

Хората зад потока от идеи

e-Емил

За повечето хора постоянното генериране на идеи е сложен процес. Има обаче и такива, които го владеят до съвършенство. Трудно е да си го представим, но да, те винаги имат свежи и оригинални идеи и остават незасегнати от вътрешен или външен критицизъм. Отстрани изглежда, че не полагат никакви усилия и идеите просто идват при тях сами, но дали наистина е така?

idea-man2Идейните хора търсят вдъхновение навсякъде. Те четат много, гледат видеа и се интересуват от актуалното в обществото в момента. Така им хрумват и идеи, които хем са нестандартни, хем се харесват на останалите. Тук се разкрива и едно друго тяхно умение – да вникват в актуалностите на ежедневието и оттам да извлекат креативна идея.

Когато зациклят, производителите на идеи не гледат празната страница с часове, търсейки отговор между редовете, които въобще отсъстват. Те стават да се поразтъпчат, занимават се с нещо друго, излизат на чист въздух и се пречистват от задължението, че трябва да измислят нещо на всяка цена. Тогава, най-неочаквано, идеята сама ги връхлита.

Човекът-идея не е безстрашен, той също се страхува какво ще стане, ако не успее да се справи с поставената му задача. За него дори залогът е по-висок, защото всички знаят колко е добър в произвеждането на идеи. Но вместо да се страхува от страха, той го потупва по рамото и го подминава, без да му позволява да го настигне.

Генераторът на идеи не си мисли, че знае всичко, въпреки че се интересува от всичко. Той продължава да надгражда, защото повечето знания са и повече източници на идеи. Той не остава и славата му да го заслепи, започва всяка нова задача начисто, с късмета на начинаещия.

Предимствата да работиш за някой друг

e-Емил

gty_open_plan_office_ll_130701_16x9_992Не познавам човек, който не иска да работи за себе си. Така на главата му няма да висят шефове със съмнителна компетентност, които да не му дават да се издигне. Обаче развиването на собствен бизнес е смело и рисковано начинание, поради което малцина са онези, на които реално им стиска да започнат. Докато при един стартъп има несигурност и много въпросителни, да работиш за някой друг е като че ли по-стабилният избор. На онези, които се смятат за нереализирани предприемачи, мога да кажа, че си има и някои предимства да не работиш за себе си. Именно тях ще засегна в днешната статия.

Когато работиш за някой друг, отпуската ти се плаща. Когато работиш за себе си, може да си взимаш неограничен брой почивни дни. Дотук добре, но в началото ще трябва да се справяш с всичко сам и това ти да отсъстваш ще значи фирмата да спре да работи. Можеш ли да си го позволиш именно на този начален етап? Ще мине време докато си стъпиш на краката и точно тогава трябва много да работиш, за да потръгнат нещата.

Да си служител в чужда фирма значи да може да разчиташ на заплата всеки месец. Това е един стабилен доход. Твоят стартъп не е сигурно, че ще се развива по план. Според една статистика само половината от стартиращите фирми успяват да се задържат на конкурентния пазар през първите 5 години.

Колкото и да не ти харесва работата от 9 до 5, имай предвид, че когато започнеш свой бизнес, ще трябва да се трудиш от сутрин до вечер, докато не потръгне. Отначало целият обем работа ще лежи на твоите плещи, а когато наемеш служители, някой пак ще трябва да наблюдава дали работят, и този някой си ти.

Всички знаем колко примамлива е идеята за собствен бизнес, но над нея трябва сериозно да се помисли и да се оцени дали си заслужава риска. Такова решение е съдбовно, затова и трябва да е добре обмислено.

Какво искат служителите, за да са доволни?

e-Емил

Love_my_jobСветът на служителите се ръководи от постоянни промени в нуждите и желанията им. Тяхната удовлетвореност от работата в днешно време се отнася до кариерно израстване, нематериална мотивация и възможност да се докажат. Обученията за повишаване на квалификацията също са сред факторите, които карат служителите да са по-доволни от работното си място.

Заплатата отстъпва място на нефинансовите мотиватори. Тук се причисляват кариерния ръст и възможността за развитие на професионалните отношения в офиса – има се предвид подобряване на комуникацията между мениджъра и подчинените му. Служителите искат да се учат от хора, които уважават и да получават уважение в замяна. Въпреки че професионализмът е важен, от значение е и да познавате екипа си на лично ниво, затова от време на време трябва да се инициират по-отпускащи разговори, които не се отнасят за работа.

Оставете служителите си да се развиват, предлагайки им обучения, и не пропускайте да оцените силните им страни. Ако с нужните инструменти им помогнете да израснат кариерно, те ще ви се отблагодарят с желанието да дадат своя принос за напредъка на компанията.

Служителите трябва да са наясно не само какви са техните лични цели в организацията, но и тези на колегите им. Това значи, че трябва да знаят каква е ролята на всеки за постигане на общите фирмени цели. Виждайки цялостната картинка и имайки желанието компанията да върви напред, служителите й ще са по-склонни да си помагат.

Докато работят, служителите получават нови знания неформално – наблюдавайки останалите, използвайки различни ресурси или учейки се от грешките си. Този случаен начин на обучение е ключов за развитието им, затова трябва да им дадете свободата сами да се се учат. Бъдете гъвкави в това отношение и им разрешавайте да разнообразяват графика си по този начин.

Офисът ти се мести, а с него и ти

e-Емил

Не знам доколко е приятно офисът на фирмата, където работиш, да се мести. Хората, който живеят близо до сегашния, няма да са много очаровани, за разлика от онези, които живеят до бъдещия. Е, поне офисът не се мести в друг град – тогава шокът щеше да е доста по-голям.

Най-вероятната причина да се сменя местоположението на един офис, е разрастване на фирмата и нуждата от по-голямо помещение или направо цяла сграда. Това всъщност е знак, че има развитие и че ще се сдобиете с нови колеги, което винаги е вълнуващо на фона на рутината.

office_removalsЕстествено че ще има и недоволни, и стресирани, и непукисти. Има хора, които по-бавно се адаптират, но не трябва да ги виним за това. Имал съм колега, който постоянно го местиха от отдел в отдел, в зависимост от това къде е нужен, понеже в този момент имаше недостиг на кадри, а той можеше да покрива всички длъжности. Караше по 2-3 месеца в различна стая с различни екипи. На него това не му правеше впечатление. Където го сложат – там. И обратния случай с една колежка, чийто отдел постоянно се разрастваше и целия екип 2-3 пъти беше местен в по-голяма стая, това в рамките на 1 година. Съответно по-малките екипи отиваха в по-малките помещения на рокаден принцип. Всеки път, като чуеше местене, тя просто изпадаше в паника. Докато успее да се адаптира, и хоп – пак в нова стая. Доста трагично го преживяваше.

На работното място мисля, че човек трябва да усеща стабилност, за да може да си върши качествено работата, а да не се тревожи за странични неща, свързани с нея. Това наложи и помещаването на целия ни офис в нова сграда, където да има място за новите хора при разрастване на екипи.

Аз лично съм нямал проблем с местенето на офиса, приех го спокойно, пък и сградата беше чисто нова. Обстановката вътре е приятна, въпреки по-строгите мерки за наблюдение на служителите. Но който си върши съвестно работата, това не го притеснява особено.

Спомени от миналото и напредъка на света

e-Емил

Колко много неща са се променили от времето, когато бях дете. Наистина в технологично отношение светът много е дръпнал за 20-30 години. Даже някъде бях чел, че в момента изживяваме бум в тази област, с което съм напълно съгласен. Добре е човечеството да се развива и ми е интересно докъде ще стигнем след още 20-30 години. Като погледна нещата от този ъгъл, ми става доста любопитно да видя напредъка с очите си 🙂

old-stuffНо нека сега си припомним онези неща от миналото, които вече са малко поостарели и забравени, с чувство на носталгия. Започвам с чакането да видиш как си излязъл на снимка. Тогава я нямаше и опцията да си оправиш червените очи. Звучи малко примитивно и ако трябва да го обяснявам на децата си някой ден, сигурно ще ме гледат много учудено. Днес хората рядко си изваждат снимки, най-вече за някой специален повод, като сватба например. Няма я тръпката да видиш дали си излязъл добре, но пък може да се снимаш хиляди пъти сам, докато се харесаш, без да ти свърши лентата.

Навремето интернетът идваше по модем, който беше свързан с домашния телефон. Тогава говоренето по телефона и ползването на нет си бяха две несъвместими неща. Докато майка ти говори с часове с приятелките си, твоята връзка с виртуалния свят замира. Големи премеждия, голямо нещо. Няма как да не спомена, че цялото семейство използваше един единствен телефон, и то домашен. Да, няма как да го разнасяш със себе си навсякъде, камо ли да ползваш wifi на него. Ех, живот, живот…

Преди GPS-a, използвахме добрите стари пътни карти. Разгръщането им беше лесно, но сгъването беше истински кошмар. Последното си беше много пипкава работа, която баща ми никак не владееше до съвършенство :).

Като се връщам назад ми става малко хумористично да ги обяснявам тези неща, а щом с мен е така, при условие че съм ги виждал с очите си, какво ли ще бъде за бъдещите поколения.

Пътят към Ню Делхи

e-Емил

Мненията за Индия като туристическа дестинация са противоречиви. Някои я мислят за примитивна и малко страшна страна, други за мистериозна и изпълнена с духовност. Вярно, че разделението на касти не изглежда добре в очите на модерния свят, но пък хората са успели да запазят традициите си във вековете. В крайна сметка светът също е разделен на бедни и богати, просто това не се прави толкова открито.

Auto-rickshawНю Делхи е официалната столица на Индия и натам ще се запътим днес. Пристигайки, трябва да намерите транспорт до хотела или мястото, където ще отседнете. Хващате такси или авто рикша, но когато шофьорът забележи, че сте чужденец, което никак не е трудно, имайки предвид бялата ви кожа, ще се опита да ви вземе повече пари. Сходна ситуация с нашите таксита на летището, нали? За да избегнете това, настоятелно поискайте да включи апарата, а в краен случай го заплашете с полиция. В Ню Делхи, между другото, има и метро, което може „спокойно“ да ползвате ;).

Ако имате намерение да попазарувате, то тогава посетете квартала Connaught Place – той е сравнително нов, което значи, че е по-чист от останалите. Там има познати марки дрехи и ресторанти за бързо хранене. Най-голямата атракция в Ню Делхи обаче винаги са били грандиозните дворци и храмове. Интересен на вид храм е този на бог Хануман – с тяло на човек и глава на маймуна. Вътре има статуи и на други божества. Храмът с формата на лотус също е забележителна гледка, името му е Lotus Mandir.

Никое пътешествие в чужда страна няма да е завършено, ако не опитате от прословутите ароматни индийски ястия. Едно от тях е Dum Aloo или картофи с къри. Ястието е пикантно, както може би вече сте предположили, и се приготвя из цяла Индия. Ако не сте свикнали обаче с такъв вид храна, не прекалявайте с яденето й и пийте много вода, докато я консумирате.

Виждате, че и Ню Делхи си има две лица и е малко олицетворение на цяла Индия. Той е една монета с две страни – чистота и безпорядък. Като се замислиш, така е с всеки град – има си модерна и по-стара част.

Таратор с кисело мляко Лакрима възвръща силите след плажа

e-Емил

Късен следобед. Мръсна жега цял ден…
…както се пее в една вече доста популярна песен на доста ексцентричен млад изпълнител. Точно така се чувствах  – уморен без да съм правил каквото и да е по някое време през деня на плажа. Хем лежиш и си почиваш, хем силите ти са изпити. Познатo усещане, нали?

Мъката идва от слънцето и от морето. Горещините, на които подлагаме организма си, оказват влияние. Тялото страда. Мускулите от друга страна се борят с вълните и теченията всеки път, когато влезем във водата. Резултатът е, че след това имаме странно усещане, като да сме местили камъни на дълги разстояния.

В Бургас винаги е било много хубаво. Плажната ивица е дълга и златиста. Жалко само, че местните рядко ходим на плаж. Отидем ли веднъж обаче – стоим по цял ден. Препоръчано средство за възвръщане на енергията е айран или таратор. В много крайплажни заведения го правят. Така че само се дотътряте от плажната кърпа до бара, изтупвате джапанките и поръчвате. Буквално преди няколко часа пих най-божествения таратор в чаша в живота ми. А може би бях капнал?! Не знам, но веднага ми дойдоха силите и сега (20:30 часа вечерта) ще се приготвям, за да изляза отново да пийнем по нещо друго с приятелите.

taratorВнимание: Обикновено по кръчметата, където предлагат айрани и таратори, не може много да се разчитана качеството на млякото и на водата, затова поначало гледам със съмнение на някои такива места. Но този път познавах мястото добре и бяха много отчаят. Поръчах. Гледам барманката отваря кофичка Лакрима висок процент, налива минерална вода Девин и пуска машината. Добавя краставици, малко сол и лед и след малко ми сервира плътен елексир на живота с наустоим млечнокисел вкус. Веднага се ободрих. Настроението ми се подобри на мига. Изобщо не предполагах, че киселото мляко на Лакрима  е толкова добро. Дори смятам да си го купувам и у дома.

Ако сте на морето и имате доверие в плажното заведение край вас, не му мислете, а потърсете лек срещу плажна умора. Ако нямате доверие – направете си сами и с много лед затворете живителната течност в термос. Запомнете го от мен – от един човек, който цял живот живее сред бриз и вълни – истината е в киселото мляко.