Разбираме ли правилно демокрацията?

След падането на режима на Тодор Живков през 1989-а година, българските граждани отправят жаден взор към Запада и тяхната демокрация. Берлин е отново обединен. Желязната завеса се е вдигнала, а Студената война е на път да приключи. И ето, че демокрацията побеждава и ние се отдаваме напълно в ръцете й, разрешавайки й да прави с нас каквото си пожелае.

Но истината е, че въобще не разбираме какво всъщност представлява Демокрацията. И че тя не е това имагинерно одушевено създание, което ще мине покрай нас и ще ни просвети в тайните на щастливия и богат живот.

Демокрацията е идеология, която се ражда, расте и цъфти в едно общество. А обществото, както знаем, сме ние, тези, които чакаме вълшебната пръчка на орисниците да бъде размахана върху нас и да се събудим научени.

Днес, заради 29-годишното неразбиране на това какво всъщност представлява демокрацията, едни хора стоят пред нас, с арогантно и самодоволно поведение и се подиграват на исканията на хората, които са ги поставили на този пост.

А демокрацията е, по определение, власт на народа. В реалността – власт на олигархията над масите. Едни хора, които обслужват определени олигархични интереси, биват поставени да извършват и изпълняват законите на страната. Но в България поставените лица на тези постове забравят, че трябва да представят пред обществеността дела, на базата на които, при следващите избори, отново да бъде гласувано за тях.

В момента, в който разберем това, ще можем по-правилно да формулираме исканията си пред политиците и тогава нещата може и да се променят. Но както гласи народната мъдрост – една птичка пролет не прави. Тази идея, знание и разбиране трябва да порасне в съзнанието на масата, за да има реален ефект.

Лидери

Установено е, че ритъмът на дишането на хора, които стоят заедно в една стая, се синхронизира. Затова дори начинът, по който човекът на ръководната позиция комуникира, както и стойката и тонът на гласа му въздействат на подсъзнателно ниво.

Това е отговорност, тъй като той може да насърчи и да мотивира, но може и да стресира. Също така управляващият даден бизнес задава културната парадигма – грешките може да се приемат като отправна точка за развитие, но може и да се бичуват. Хората на върха на постигат резултати чрез своите екипи. Личността на мениджъра е фундаментът, върху, който се гради личният му стил на управление. Затова всеки, който е на ръководна позиция, е добре да премисли какъв иска да е той, как другите да го възприемат, каква култура да създава, какво да поведението му в организацията, какво компанията трябва да постигне. Най-бързият начин към осмисляне и промяна може да стане чрез трансформационен коуч. Така се прави качествен скок.

Източник: сп. Икономика

Промяна

Животът и управлението на бизнеса  са като игра – погрешните ходове и моделите на поведение, несъобразени с целите, не позволяват да сме лидери в надпреварата. И до като не усвоим правилата на играта и не се научим умело да държим юздите, други ще са победителите. Що е то?

Трансформиращия коучинг помага за постигането на конкретни цели чрез създаването на навици и модел за управление на вниманието, енергията и времето. Често фокусирането единствено върху подобряване на едно умение или техника не дава резултат. Има нещо друго, което из основи трябва да се промени. Това е като да се опитваш да инсталираш нова програма на стар компютър, чийто хардуер е несъвместим с нея.

Накъде?

В коучинга има принцип, че не може да отведеш някого по-далеч от там, където самият ти си стигнал. Затова основната задача на всеки, който се занимава с трейнинг, е да развива себе си. Мениджърите са своеобразни водачи и учители за своите служители. Личният пример е от голямо значение. И затова за всеки бизнес лидер е изключително важно съзнанието да развива себе си. Бъди промяната, която искаш да видиш в света. Аз подкрепям тази мисъл, а вие?

източник: сп. Икономика

Европа инвестира

Според Терсен Европа трябва да инвестира в бъдещето, следвайки скандинавския модел и развивайки образованието, научноизследователската дейност, иновациите. Необходимо е да се инвестира във възобновяемата енергия и новите дигитални технологии. Използвайки тези лостове, Европа може да стане също толкова конкурентоспособна и бързоразвиваща се, колкото глобалните си съперници.

Предприемачеството, дигиталните технологии и единния цифров пазар трябва да се развиват по-актуално. Високоскоростния интернет в целия ЕС е задължително условие за успех, а в процеса трябва да са ангажирани както частни, така и публични инвеститори.

За да се преодолее слабият икономически растеж в ЕС, е нужно държавите, които трупат

излишъци, да ги реинвестират в името на благото на всички страни членки.

Друг източник на растеж са големите търговски споразумения. Благодарение на тези споразумения, европейските фирми ще могат да участват в обществени поръчки в Канада както на федерално, така и на местно ниво, което е уникално.

Вие на същото мнение ли сте?

източник: сп. Икономика

Кастинг за политици?!

В последно време все по-усилено се говори за провеждане на кастинг за политици. Не знам за вас, но на мен това ми се струва пълно безумие. Още повече, когато бива организирано от шоумен като Слави Трифонов.

На първо място, защо е необходимо това, след като избирателната система в България е достатъчно добре структурирана, за да може всеки да се възползва от това да даде гласа си за човек, когото намира за подходящ за съответния пост. Това, че повечето хора не се стараят да се запознаят с кандидатите, с биографиите им това как разсъждават, е съвсем друг въпрос. Каква ще бъде разликата с това дали ще ги бъде представен от шоумен или от политическа партия?

Не виждам смисъл в това. Абсурдно ми се струва и още повече защо някой ще решава кой да бъде в журито?

По дефиниция и ако българите имахме достатъчно висока политическа култура това, което се опитват да направят щеше да се случва благодарение на избирателната система по време на избори. А не някой да си вдига рейтинга и да се прави на големия патриот с евтин популизъм. Освен това не всеки човек иска да става политик. Отново някакви произволни хора ще бъдат представени, на базата на тяхното желание да участват в политиката. Смисълът на това, че на професионалистите не им е дадена възможност да участват в политиката се губи, тъй като не е сигурно дали наистина способните хора ще вземат участие в подобен кастинг.

Вие на какво мнение сте? Трябва ли да се провежда шоу програма, която да прави кастинги за политици или дефакто изборите са достатъчно добър метод за това?

Какво разбираме под „интелигентност“

Не веднъж съм чувал изказвания по адрес на един или друг човек, че не притежават необходимата интелигентност. Тогава се замислих какво всъщност представлява тя. И как може да се измери. И заключението до което стигнах е, че всъщност не може. Хората са различни, с разнообразни интереси и познания. Мозъците им работят по различен начин и намират различни връзки в света.

Трудно е, а е и не би трябвало да се слягат всички под общ знаменател. Много хора може да не могат да решат дадено уравнение, но в областта, която тях ги интересува да бъдат блестящи. Подценяването на тези им качества единствено говори за ниската лична интелигентност на хората, които го правят.

За мен интелигентността на хората зависи от няколко основни фактора. На първо място, но не по значение е общата култура. Тук не говорим за енциклопедични знания, а за основни теми, които се изучават в първите класове в училище. Неща, които са основополагащи за опознаването на света.

Следват личните интереси. Всеки човек има различни лични интереси и това колко са на брой и до колко са запознати с тематиката ги изкачва една или няколко стълбички нагоре в скалата на интелигентността.

Следва способността да се справя с проблеми. Това е много важно умение, което се забелязва единствено в кризисни или по-напрегнати ситуации. Правилното излизане от тях и съхраняването на живота показва висша форма на интелигентност.

За финал, но не на последно място поставям социалните умения. Много е важно хората да умеят да общуват с останалите, защото все пак живеем в социум. Ако сме неспособни да се справяме в социална среда, колкото и познания да имаме по дадени теми, те няма да ни бъдат особено полезни.

 

Когато се чувствате затъпели

Случвало ли ви се е да се чувствате затъпели. Може би защото от дълго време не сте разнообразявали ежедневието си и сте влезли в една досадна рутина, която не ви провокира по никакъв начин чисто ментално. Със сигурност усещането не е особено приятно. Сякаш губите нещо изключително ценно и то бавно и сигурно, като че ли ви се изплъзва през пръстите.

Ето няколко съвета, с които ще подобрите умственото си състояние:

Четете книги. Четенето развива мисловната дейност, въображението и на всичкото отгоре е приятно. Ако не ви се чете книга, пробвайте със статии, които са ви интересни. Това също ще помогне.

Разхождайте се по-често. Това помага да се разведрите и да освободите съзнанието си от всички ненужни напрягащи съзнанието ви неща.

Отидете на концерт или театър или културно събитие по ваш избор. Театърът за мен е за предпочитане, но всяко едно културно събитие ще ви помогне да изпитате различна от стандартната емоция и дори да ви замисли за темите, които са заложени в произведението.

Не гледайте повече от два часа телевизия на ден. Това е дейност, която не изисква някаква особена мозъчна дейност. Даже точно обратното – доказана е, че когато човек гледа телевизия мозъкът му преминава в режим подобен на този, когато спи. Ето защо това не може по никакъв начин да ви помогне да се почувствате по-умни.

Решавайте ребуси. В днешно време можете да намерите множество безплатни игри, които предлагат логически задачи и са изключително полезни именно в подобни ситуации, когато се чувствате толкова спрели, че все едно времето покрай вас не тече.

Почивайте си пълноценно. Това е най-важният съвет, който мога да ви дам. Само така ще се чувствате добре и в кондиция.

 

Когато колегите са супер

Случвало ли ви се е да работите на място, където се чувствате като у дома си. Чакате с нетърпение всеки нов ден, в който се се срещнете отново с колегите си и ще се изправите пред предизвикателствата на работния процес с усмивка и добро настроение.

В същото време знаете, че можете да разчитате на тези хора и при всяка трудност, която срещате в работата си да можете да се обърнете към тях за помощ. А когато работния ден свърши винаги е приятно да излезете и да пиете по една бира с тези хора и да отпочинете и да се забавлявате заедно. Да се посмеете на ситуациите от деня или просто да отдъхнете след натоварващия ден.

Вариантите са много, но най-хубавото е, че ви харесва да си прекарвате времето заедно с тези хора. Това прави времето на работа по-приятно, по-ползотворно. А работодателите, които са успели да подберат такъв колектив от служители, които си пасват, могат единствено и само да са доволни, тъй като това означава, че хората ще идват с желание на работа и много по-трудно ще напуснат едно такова място, с което имат вече силно изградена емоционална връзка.

А вие как се чувствате на вашето работно място?

Среща между Тереза Мей и Бойко Борисов? Наистина ли?

Тази сутрин, докато превключвах каналите и си избирах какво да гледам, се спрях на сутрешния блок по БНТ. Гостуваше Ема Хопкинс, посланикът на Великобритания в България.

Стана ми интересно, защото не съм виждал тази жена друг път по телевизията. Изглеждаше стилна, красива и със самочувствие. Говореше ясно, отговаряше директно на поставените й въпроси и ме накара да се заслушам. Освен това темата с Брекзит е доста наболяла в последно време и разговорът ме заинтригува.

Ема Хопкинс каза някои интересни неща. Например това, че хората, които не живеят от 5 години в Кралството, ще могат да вземат документ за временно пребиваване. Все още обаче не е взето решение какво ще се случва с тези, които вече имат английско гражданство, въпреки че са чужденци в страната. Много теми трябвало да се разискват относно мигрантите, отношението към тях и т.н., но това щяло да става в бъдеще.

Най-много ме заинтригува обаче възможността самата Тереза Мей да посети България, тъй като страната ни е член на ЕС и като такава ситуацията с Брекзит ни вълнува пряко. Посланичката Ема Хопкинс заяви, че работи в осъществяването именно на среща между г-жа Мей и родния ни председател Бойко Борисов. Трябвало да обсъдят някои неща като например такива в областта на разузнаването. Ще ми е интересно да видя как би протекла дискусия между Борисов и Мей. Надявам се, ако се случи, да я излъчат някъде на живо. Вие бихте ли я гледали?

Адвокат Янко Янев в полза на обикновения българин

Често пътувам с метрото в София, да не кажа почти всеки ден. Прекарвам във влака по 15-20 мин. в посока и понякога ставам неволен слушател на хорските разговори.

Така наскоро се заслушах в думите на две дами на средна възраст, които обсъждаха правния казус на едната. Тя наела адвокат Янко Янев или негов колега (не разбрах точно), след като станала неволна жертва в ПТП, а застрахователят искал да й изплати твърде малка сума по обезщетението.

До колкото разбрах жената шофирала по-стара кола и си чакала спокойно на светофар, когато изведнъж друга кола се ударила в нея. На волана било младо момиче, не повече от 20-годишно. Явно било начинаещ шофьор и не внимавала достатъчно. Разбира се, момичето се признало за виновно и двете жени подписали двустранен протокол на място. При това положение не се вика служител на КАТ, а само се обаждаш да ти кажат номер на протокола. После застрахователната агенция на девойката изплаща на застрахователната агенция на потърпевшата парите за ремонта. Всичко добре, поне на хартия, но жената в метрото до мен се оплакваше, че получила твърде малка сума за нанесените щети. Имала да сменя един фар, цялата задна броня, както и да я пребоядисва. Как да станело това със 100 лв.? Дори китайска броня да купиш, пак няма да ти стигнат парите.

Затова жената решила да прибегне до услугите на адвокат. Насочила се към кантората на Янко Янев, защото чула, че там работят добри юристи в областта на застрахователното право. Вече била завела дело срещу брокера си…

Признавам, че ми стана интересен казуса на непознатата и честно казано съжалявам, че не чух до край историята й. Дамите слязоха няколко спирки преди моята, но определено ме накараха да се замисля.

Чувал съм и за други случаи, в които застрахователните агенции не изплащат на потърпевши в ПТП достатъчно пари за ремонт на колите им. Възможно е наистина да ги ощетяват без хората дори да го осъзнават. Зачудих се: ами ако повече българи започнат да търсят правата си, какво ли ще се случи? Ако всички потърпевши започнат да заявяват претенциите си пред застрахователите, дали  брокерите ще продължат да работят както до сега? Или ще променят практиката си? Вие как мислите?