Разрешаването на конфликт не е просто начин да достигнем консенсус. Ние също се учим от процеса и можем да създадем още по-силни отношения.

Добрата комуникация може да подобри отношенията и да помогне за увеличаване на интимността и доверието с хората, с които общуваме. Това също е ефективна стратегия за решаване на конфликти, защото ни учи как да се изразяваме уверено, да слушаме наистина и също така да управляваме емоциите си правилно.

В този смисъл, когато възникнат проблеми, разликата между добра и лоша комуникация е определяща. Повечето от нас не са квалифицирани професионалисти в сферата на психологията и това си личи по начина, по който възприемаме и подхождаме към конфликтите. Когато възникнат разногласия, проблеми и различия, е лесно да изпаднем в крайности. Точно в тези моменти най-много усещаме липсата на умението да комуникираме конструктивно.

Ние винаги сме склонни да виждаме конфликта като нещо отрицателно. В действителност забравяме колко обогатяващо може да бъде да разрешим тези ситуации, да се поучим от процеса и да постигнем дори в крайна сметка още по-дълбоки и трайни отношения с околните.

Ако искаме да постигнем тези положителни резултати – не просто да „спечелим“ спора – е необходимо да знаем най-често срещаните грешки, които обикновено правим, когато сме изправени пред конфликт.

1. Избягване или игнориране на проблема

Много хора са склонни да избягват конфронтация. Избягването на проблема обаче изобщо не помага за неговото разрешаване. Единственото, което прави, е да увеличава фрустрацията на другия.

Трябва да сме наясно, че нещата няма да се решат сами. Ако успеем да открием несъгласието или проблема възможно най-скоро и да предоставим решение, ще намалим стреса, негативните емоции и интензивността на конфликта.

2. Преминаване към самоотбрана

Една от основните грешки, когато става въпрос за разрешаване на конфликт, която обикновено правим, е да започнем да се отбраняваме срещу „атаката“ на другия. Фокусираме се изцяло върху нашата гледна точка. Отказваме да обърнем внимание на това, което казва другият.

Така изглежда, че в крайна сметка защитаваме себе си, не гледната си точка. По този начин губим обективността си и караме и другия също да премине към самозащита, което допринася за влошаването на проблема. Това отношение предполага отричане на каквато и да е отговорност почти несъзнателно. По този начин е почти невъзможно да се реши спора.

Ето защо е необходимо да бъдем по-съпричастни, да практикуваме активно слушане.

3. Прекалено обобщаване, вместо фокуса да остане върху конкретния случай

Обобщаването е голяма грешка, когато става въпрос за разрешаване на конфликт. Избягването на изрази като „винаги“ или „никога“ е жизненоважно за за един конструктивен разговор. По същия начин, ние също трябва да избягваме да говорим в множествено число или да включваме няколко души, когато участват само един или двама.

4. Прекалена стриктност в начина си на мислене

Много пъти настояваме, че нещата могат да се правят само по един определен начин и не приемаме чуждия подход. Много конфликти се пораждат просто защото ние настояваме другият да прави нещата или решава ситуации по същия начин, както ние.

5. Вярваме, че знаем какво мисли отсрещният

В много случаи е по-лесно да действаме според това, което мислим, че другият мисли – дори и да няма как да знаем със сигурност, че сме прави. Приемаме за даденост неща, които всъщност са просто в нашите глави. Това поражда недоразумения и още по-големи конфликти. Важно е да дадем на другия човек възможността да се изразява свободно, а не да действаме така, сякаш вече знаем какво става, освен всичко друго, защото тези впечатления често са породени от мисълта какво бихме направили на тяхно място.