Наскоро минаха баловете и като гледам тези млади и безгрижни бъдещи студенти, се сещам за времето, когато аз бях на тяхно място. Няма да казвам преди колко години беше това, за да не ме помислите за човек с остарели разбирания 😉 Да, времената бързо се менят и за да си ти самият актуален, трябва да не изоставаш.

Но нека се върнем на темата за току-що излезлите от училище младежи. На тази крехка възраст те вече трябва да решат съдбата си, а именно с какво искат да се занимават до края на живота си. Лично аз смятам, че им е твърде рано за това. Има някои твърдения, че младите вече съзряват твърде рано и много бързо искат да пораснат, но дали в действителност са готови за реалността, която ги чака извън бащиното огнище?

Истинският въпрос е накъде ще поемеш след университета, защото никоя работа не е гарантирана. Когато аз бях студент, си спомням, че 3-те най-желани специалности бяха архитектура, финанси и КСТ (компютърни системи и технологии). Можете ли да се досетите защо? Ами защото там падаха големите пари или поне така си мислиха всички. По принцип това е вярно, но не всеки завършил ще намери реализация в тези професии, а и в един момент може да реши, че му се прави нещо друго.

Наскоро срещнах една съученичка, която беше завършила финанси, но поради факта, че тогава всички университети направо бълваха такива висшисти, тя не е могла да си намери работа по специалността. Ето защо започнала работа в Хепи като нещо временно, но вече 2 години e там и сега заема някаква по-ръководна длъжност. Изреди ми сумати програми за бонуси в рамките на компанията, как я пращали на външни обучения, как ползвала отстъпки от фирми, с които Happy си партнира, как като доведеш приятел да роботи там, получаваш допълнително възнаграждение. Заплащането било щедро и винаги редовно. Аз направо се хванах за главата. Не съм и предполагал, че условията за служителите на Хепи са толкова добри.

Ето как един нереализиран финансист може да си докара заплата на такъв, работейки в ресторанти Happy. Бонусната система на заплащане у нас не е нещо непознато. Грижата за служителя и неговото израстването вътре в компанията обаче е. Това, според мен, е правилният подход, за да задържиш хората си.