Фирмената политика на компаниите подхожда по два начина към въпроса с използване на социални мрежи на работа – или го забранява, или го разрешава.

Да се наложи забрана за използване на социални мрежи и всякакви други сайтове, несвързани с работа, през работно време на служебния компютър или на личния телефон/таблет е по-трудно, отколкото изглежда. Това е така, защото трябва да се определят границите на тази забрана. Как ще се подходи към хора, работещи от вкъщи. Кое считаме за социална медия? Кои сайтове не трябва да се използват? „Плаващата“ обедна почивка е неработно време, но всеки я взима в различен час. Как ще се проследи това? Ако всички тези неща трябва да се включат официално и подробно към фирмената политика, ще падне дълго умуване.

По-лесно е да се приеме обратния подход, т.е. да се разреши използването на социални мрежи и външни сайтове в работно време, но с мярка. Тук трябва да се изясни само въпроса колко често и евентуално да се внимава с онези по-особените сайтове, нали се сещате. Голямо внимание обаче трябва да се обърне на това какво е позволено да се споделя в социалните медии. При никакви обстоятелства служителите не трябва да споделят конфиденциална информация, свързана с работа. В правните среди това е известно като злоупотреба с доверието на работодателя и е наказуемо.

Работодателят може да се предпази от такъв тип нарушаване на доверието като предварително се застрахова със споразумение за конфиденциалност с ясно описани правила за споделяне на информация в социалните медии. На служителите редовно трябва да им се припомнят тези правила, за да се наблегне на важността им.