Колко много неща са се променили от времето, когато бях дете. Наистина в технологично отношение светът много е дръпнал за 20-30 години. Даже някъде бях чел, че в момента изживяваме бум в тази област, с което съм напълно съгласен. Добре е човечеството да се развива и ми е интересно докъде ще стигнем след още 20-30 години. Като погледна нещата от този ъгъл, ми става доста любопитно да видя напредъка с очите си 🙂

Но нека сега си припомним онези неща от миналото, които вече са малко поостарели и забравени, с чувство на носталгия. Започвам с чакането да видиш как си излязъл на снимка. Тогава я нямаше и опцията да си оправиш червените очи. Звучи малко примитивно и ако трябва да го обяснявам на децата си някой ден, сигурно ще ме гледат много учудено. Днес хората рядко си изваждат снимки, най-вече за някой специален повод, като сватба например. Няма я тръпката да видиш дали си излязъл добре, но пък може да се снимаш хиляди пъти сам, докато се харесаш, без да ти свърши лентата.

Навремето интернетът идваше по модем, който беше свързан с домашния телефон. Тогава говоренето по телефона и ползването на нет си бяха две несъвместими неща. Докато майка ти говори с часове с приятелките си, твоята връзка с виртуалния свят замира. Големи премеждия, голямо нещо. Няма как да не спомена, че цялото семейство използваше един единствен телефон, и то домашен. Да, няма как да го разнасяш със себе си навсякъде, камо ли да ползваш wifi на него. Ех, живот, живот…

Преди GPS-a, използвахме добрите стари пътни карти. Разгръщането им беше лесно, но сгъването беше истински кошмар. Последното си беше много пипкава работа, която баща ми никак не владееше до съвършенство :).

Като се връщам назад ми става малко хумористично да ги обяснявам тези неща, а щом с мен е така, при условие че съм ги виждал с очите си, какво ли ще бъде за бъдещите поколения.