Сигурно много ще ви учудя със заглавието, пък и със съдържанието си на днешния материал. Но справедливостта си е справедливост и когато изисква, може да се наложи и промяна на основни възгледи за нещата от живота и за интернет пространството. Ако следите Блога на Емил Попов внимателно, досега материалите ми почти винаги са били свързани с недостатъците на интернет общуването, рисковете, които носи то, и непълноценността му в сравнение с автентичните житейски контакти. Тези дни обаче покрай земетресението, което ни разтресе, се разклати и крайната ми в някои отношение позиция и установих, че наред с негативите, които носи този вид общуване, това пространство има и редица положителни страни, които понякога се проявяват в доста критични ситуации. Предполагам, много от вас в нощта на земетресението са се събудили уплашени и разтревожени от случващото се и първото нещо, което са направили, е да посегнат към компютъра, да го включат и да влязат в скайп или фейсбук. Съвсем нормална човешка реакция – в критична ситуация да потърсиш контакт с други хора, да споделите, да се поуспокоите, да обмените информация. Направиха го хиляди, аз – също. И тогава аз – Емил Попов си дадох ясна сметка, че освен всичко, което досега съм твърдял за интернет пространството, то е огромна съпричастност, огромна общност и огромна информационна сила. Както каза един приятел в нощта на земетресението: докато се събуди дежурният от БАН да даде официална информация, ние чрез фейсбук и скайп разпространихме по собствени източници къде е епицентърът, коя степен е земетресението и по двете скали – на Рихтер и на Шпонхоер и Медведев и вече правим прогнози за вторичните трусове 🙂
Интернет партенки
Много често съм попадал на така наречените интернет партенки, или целенасочено измислена фалшива информация с цел да бъдат заблудени потребителите на дадена социална мрежа или въобще в интернет пространството – често злонамерено, често и на шега. Досега общо взето съм успявал да отсея плявата от зърното и не съм се хващал, но то винаги си има първи път. На поредната интернет партенка, която ни вързаха преди няколко дни, се хванах. Може би, защото подходих твърде емоционално – новината беше свързана с един от най-любимите ми писатели Габриел Гарсия Маркес, автор на великите книги “Сто години самота” и “Любов по време на холера”. Новината я видях на стената но мой приятел във “Фейсбук” и без много да се замисля, веднага я постнах – не предизвика тая новина у мен никакви съмнения, въпреки че напоследък доста известни личности станаха жертва на такива фалшиви съобщения за смъртта им, защото от доста години Маркес се бори с коварно и тежко заболяване, пък и е на възраст. Слава богу, оказа се, че Маркес е жив и някой е решил да си направи една безвкусна шега или пък много грозен експеримент, с който да демонстрира каква велика информационна сила е. Това обаче ме накара да се замисля за неконтролираната мощ, която принципно притежават социалните мрежи, и дали не е време да се измисли начин да бъде регулирана поне в известна степен информацията, публикувана там. В никакъв случай не говоря за ограничаване на свободната изява на всеки. Но такива прояви не са свобода, то си е слободия, при това доста злонамерена, безвкусна и би могла даже да бъде доста опасна в зависимост от това, срещу кого е насочена. До нови срещи.
ЗА любовта
Да ви споделя, в траур съм тия дни. По принцип не харесвам лъскави жени и особено пък широко популярния в България тип фолкпевици. Винаги съм харесвал по-семпли жени, но със силно излъчване. Ама Диляна Попова е друга работа. Много е хубава тая жена. Естествена, сексапилна, спортен тип – още много дълго мога да продължавам списъка с неща, които смятам за изключителни предимства за една жена. Да ви кажа, и като актриса много я харесвам, даже си мисля, че в “Стъклен дом” се справи с ролята си доста по-добре от някои професионални актриси. Да се чудиш Дичо как я е изпуснал навремето. Ще питате защо съм в траур. Ами гръмна пресата, че имала от няколко месеца връзка с екранния си партньор – актьора Асен Блатечки. И то поне да беше някой смотаняк с пари, да кажеш заради парите го е харесала, манекенска работа, и да не се ядосваш. Ами той мъжко момче, много талнатлив, модерен. А сега, кажете ми как да не съм в траур. Шансовете ми, не че някога съм ги имал, в момента са сведени до абсолютната нула. Шегувам се. И започнаха сега да се надпреварват завистниците да обясняват как не е морална тая работа, как му е развалила семейството на Асен и т. н. Ама аз съм на мнение, че дойде ли любовта, няма начин да се спре – не пита кой женен, кой с дете, кой с две. И не мисля, че има смисъл лицемерно да се крие – така или иначе потърпевшите винаги знаят. Пък при тия двамата как да не дойде. Те са си лика-прилика. Млади, хубави, талантливи. С две думи – аз съм ЗА.
Размисли за онлайн запознанствата
Продължавам голямата тема на моя блог, а тя е двойственият живот, който водят хората в интернет. Ще ме обвините, че и аз с експеримента си от миналия материал влизам в тази категория, само че това беше с научна цел, само за да докажа твърдението си, че интернет понякога е една доста лъжовна среда. Един познат преди няколко дена ми вика „Емо, много изпускаш, че не влизаш в сайтове за запознанства” Може би ви е станало ясно вече, че имам доста големи резерви към тези сайтове и хората, които се изявяват в тях, и в днешния си материал ще ви обясня защо е така. Смятам, че голяма част от хората в тези сайтове лъжат повече от политиците. Когато прочетете, че някой, без значение дали е мъж, или жена, е с ръст примерно 1.80 м, това в повечето случаи означава, че с повдигане на пръсти може и да докара 1.70 м; ако някой определя себе си като абсолютен трезвеник и човек, който мрази алкохола, много вероятно е да има проблем точно с градусите, защото как пък се е сетил да акцентира точно върху тая част от своята същност; определенията “сам, сама, необвързан, необвързана” в тези сайтове в повечето случаи означават отегчен съпруг или съпруга вкъщи в комплект с едно-две дечица; а твърдението „търся чистата любов”, особено в случаите, когато е направено от жена, означава търся солидна банкова сметка, желателно в комбинация с постелна утеха. Но даже и да приемем, че човек е с добри намерения и не иска да излъже умишлено, онлайн запознанствата дават възможност за това да се подготвим, да обмислим своите отговори, линията си на поведение, да построим идеалния си образ. Така ние се влюбваме не в човека, а в образа, който той си създава. Затова предпочитам запознанствата, които стават в реалностите на живота – да, по-трудно е, защото там всеки грешен жест или дума се отчитат – не може да ги изтриеш като неудачна фраза на екрана на монитора. Но пък е по-истинско. И тъй му отговорих аз на моя познат: „На Емо просто не му се занимава с изкуствени неща”.
Интернет експерименти
Отдавна имам наблюдения, че момичетата са станали много материални в контактите си с отсрещния пол и единственото, което в повечето случаи ги интересува, е материалното състояние и платежоспособността на мъжа отсреща. Особено в интернет контактите и особено в сайтовете за запознанство. Хайде на живо пак е по-възможно да прехвръкне искра, която е свързана с външния ти вид, с мъжествеността, която евентуално излъчваш, но в сайтовете си е чисто сметкаджийство. Всичко се мери и се тегли на кантар още при предварителния оглед на профила, доказано от мен. Е, сигурно има и изключения, но аз още не съм попаднал на тях и със сигурност те не определят общата картина. Та в тая връзка реших да си направя един експеримент в интернет пространството, за да потвърдя тези свои наблюдения, и ще го споделя с вас. В един известен сайт за запознанства, няма да споменавам имена, си направих два профила – и двата със мои снимки, но различни. В единия профил писах, че се занимавам със собствен бизнес, в графата с доходи писах възможно най-високите и като добавка писах, че съм женен. Във втория си профил писах, че съм необвързан, безработен. Пак повтарям – и на двата профила снимките са мои, но различни, в никакъв случай на едните не изглеждам по-добре или по-зле. Ще се изненадате ли, че профилът ми на заможен, макар и женен, мъж с бизнес се радва на небивал успех, валят писма и тече кореспонденция с млади, свободни и много красиви момичета. А на другия не само че нямам писма, но и когато аз пиша на някое момиче, почти не получавам отговор. Това е положението. Без коментар.
Внимавайте в интернет!
Опасна среда е интернет и оня ден за пореден път се убедих, че човек трябва да е много внимателен в контактите си там. Имам един приятел, Найден се казва. Та Найден в един известен български сайт за запознанства се беше запознал с едно момиче от Хасково. Поддържаха връзка около година – през уикендите тя идваше до София или пък той я посещаваше Хасково. Мисля даже, че миналото лято и на море бяха заедно. Така или иначе, явно нещо не се е получило като хората, защото той се запознал, пак в интернет, с друго момиче и от няколко месеца започнал нова връзка. Да, ама той е много зашморцан, в хубавия смисъл на думата, открит и честен, та споделил на момичето от Хасково нещата точно така, както са, за да не я заблуждава. Даже споделил и името на новата приятелка. Тя обаче, явно наранена от това, че са я зарязали, намира сред приятелите му във фейсбук новото момиче, иска му приятелство. И познайте какво става – наговаря й врели-некипели – как той още я търсел, продължавал да я посещава в Хасково, че бил женкар, че имал проблеми с алкохола – и други такива небивалици, за които със сигурност знам, че са лъжа, защото с Найден сме приятели от години. За какво ви я разказвам тая история – ами защото е поучителна. То е ясно, че ако някой болен мозък тръгне да ви прави бели в интернет, няма сила, която да го спре. Но все пак си мисля, че и ние може да бъдем малко по-внимателни какво и пред кого казваме.
До скоро от мен!
Смяна на приоритетите
По празниците се бяхме уговорили една мъжка компания от ученическите години да се видим. И вечерта преди деня, в който трябваше да се срещнем, ми звъни Деян и ми обяснява как спешно му се наложило да пътува извън града, с две думи няма да може да дойде. Разочаровах се малко, щото с него доста подвизи сме сътворили в ученическите ни години и неведнъж сме изкарвали от нерви родителите, дето се вика имаше какво да си припомним. Видяхме се с другите приятели и както винаги, когато си организираме такива събирания, си прекарахме супер. Вечерта, когато приключихме, си хванах такси и не щеш ли, като минавам покрай едно заведение, гледам наш Деян опрял лакти на една маса, изнесъл тяло напред и гледа влюбено едно хубаво момиче. Светна ми веднага каква е тая работа по спешност в провинцията. Ако беше преди няколко години, веднага бих вдигнал телефона да го питам точно в коя част на България се намира. Ама годините си минават, приоритетите също се менят, включително и при мене. То е ясно, че и ако на мене ми се наложи да избирам между приятелска среща и среща с момиче, на което много държа, няма да мисля много дълго. Така де, това не са ония пубертетски години, когато момчешкото приятелство беше най-важно, дори за мен. Не ми стана обидно и даже не приех тая малка измислица за пътуването в провинцията като лъжа – сигурен съм, че го е направил, за да не ни обиди. А иначе животът е това – смяна на приоритети. И слава богу – защото иначе ще тъпчем на едно място, при това много вероятно на грешното.
Истински лъжи
Продължавам си темата за двойствения живот, който водят някои хора. За единия образ, който си изграждат в интернет пространството, най-вече в социалните мрежи, и за другия, който е реалният, истинският – в живота. Само че да ви кажа, не съм много сигурен дали на моменти и те не му изпускат края кои са всъщност. Вкарали са се във филм, от който няма излизане. Имам един приятел, който веднъж ми каза: знаеш ли, случвало ми се е да повторя една лъжа няколко пъти и всеки следващ я доукрасявам, правя я по-хубава и реална и накрая даже аз самият започвам да си вярвам – в такива моменти даже нямам усещането, че лъжа. Мисля си, че нещо ей такова им се случва на тия хора. Започват да бъркат действителното и реалното с въображаемото, желаното. Принципно нямам нищо против. Щото всеки има право да избира как да живее, за какъв да се представя и кога да влиза в роля и да излиза от нея. Има обаче една интернет порода, така наречените хейтъри, които ме изкарват извън релси. Сипят омраза наляво и надясно, обидни квалификации и епитети – грозна работа. Допускал съм, че в действителност това са комплексирани и доста плахи хора в реалния живот, но имам и съвсем конкретно потвърждение за това. Става въпрос за колежката на един мой приятел, която познавам бегло – ходили сме на екскурзии няколко пъти. Тя от хората, които постоянно сипят омраза от стената си във фейсбук. В редките ми контакти, които съм имал с нея наживо, е постоянно с цигара в ръка, казва нещо само ако я попиташ или заговориш, излъчва плахост, напрегнатост и нервност. Ето това са хейтърите – искат да са смели, агресивни, с ясна позиция, но понеже в реалността това не им се отдава, го преекспонират в грозна форма в интернет.
Hello friend!
Аз съм един средностатистически 25-годишен софиянец.
Защо е-Емил? Много просто … смятам, че хората в интернет са едни, а в реалният живот съвсем други. Наистина забелязвам огромна разлика в поведението им. По тази причина и аз реших да имам свое интернет лице с моят личен блог. Разликата е, че тук ще се стремя да се показвам такъв, какъвто съм в действителност. Не харесвам тази хамелеонност и затова я избягвам.
Веднага давам пример. Сигурно имате регистрация във Facebook, предполагам имате и близки приятели там. Забелязали ли сте как повечето от тях се съобразяват какво и как публикуват и коментират. Има разлика, нали? Все едно отсреща е някой друг.
Вие какво мислите по темата?