Нов модел Жена

e-Емил

df764a5fad95abec661b6654949876cbДами и господа, представям ви най-новият модел Жена. Забележете главното „Ж“. Тя е супер майка, хипер домакиня и добра съпруга.

Всяка сутрин приготвя закуската, подготвя децата за училище, проверява им уроците, изслушва проблемите им, завива и приспива вечер. Тя умее да готви превъзходно, кърпи, пере, глади и почиства. Изпраща те на работа с усмивка, посреща те със салата и ракия, глези те, изтърпява глупостите ти и лошите ти настроения, не мърмори и не ти държи сметка, когато закъснееш от работа. За капак ходи на работа и допринася за семейния бюджет. Тя е стилна, красива, умна и забавна и е изцяло ВЪОБРАЖАЕМА.

За жалост „идеалната“ Жена все още не е сътворена от човечеството. И като казвам „човечество“ нямам предвид нас, мъжете (да не помислите,че това е сексистка публикация – не, няма такова нещо). Идеята ми е, че за да съществува, поправка – да се роди идеалната жена трябва да има повече мъже, които да не се държат като идиоти и които да им дават по-малко поводи за недоверие. Всеки мъж иска идеална партньорка,  но я описва така сякаш е нов модел автомобил или робот, последно поколение. Така и един приятел, който не спира да мечтае за Нея и й приписва качества на неодушевен предмет. Гореописаната красавица е изцяло негово творение. Често я доукрасява и добавя още специфики в техническата й характеристика. Моят извод беше: „Значи искаш бездушна, автоматична машина, която да поеме всичките ти отговорности?“ Той се смее.

Дами и господа, няма идеална Жена. Не я търсете, тя няма да се появи. Има само истинска жена, която ще има същите изисквания към партньора си, че даже повече. Защото за да отговориш на нечии очаквания, трябва да имаш същото насреща си. Това е истината и за теб, приятелю. А сега приятен ден и до нови срещи!

Какво правим за Земята?

e-Емил

С кого ще споделите нощта на Земята? Аз съм приготвил вечеря, цял плик малки свещи и смятам да я карам романтичната. Поводът е идеален, а каузата чудесна.

На 22 април празнуваме Международния ден на Земята. По повода е организирана кампанията „1 час на тъмно“. Идеята е да спестим електричество и според мен да покажем най-вече на себе си, че можем да изкараме и без тази съвременен лукс. Всъщност замисляли ли сте се, как са живели хората през 19 век, например. Използвам тъкмо тази епоха, тъй като се слави като време на разкош, развитие на спорта, транспортните средства, модата и бележи началото на голямото строителство на монументи като Айфеловата кула, Статуята на свободата, Брuклинския мост и много др.

earth heart largeКато изключим  развитата днес медицинска техника, благодарение на която се борим с всякакви болести, си мисля, че без всички други проявления на електричеството ще можем да живеем без проблем.  Вземете за пример Интернет или телевизията. Откакто тези две творения се появиха хората престанаха да се срещат често, да организират светски мероприятия – балове, вечеринки, седянки (както искате ги наречете), а станаха по-затворени, обсебени от себе си, заслепени от зрелището, което могат да наблюдават отстрани, да се възмущават и да коментират. Забравихме ли да посещаваме библиотеките и да четем? Започнахме да потребяваме повече вода, повече хартия, повече химически препарати, без да даваме на природата нещо в замяна. Ако не са големите еко организации колко от Вас ще са се грижили за животинка, засадили са дърво или са се опитали да харчат ток и вода умерено.

В Деня на Земята аз избрах – да отида на село при по-възрастните ми баба и дядо и да помогна с каквото мога в градината, да ходя пеша на работа, нищо, че колата ми отдаван вече не е на сервиз, и да остана няколко часа на свещи с любимата жена…

Идеалният хотел за почивка

e-Емил

3Човек трябва понякога да се оттегли от ежедневието си и да отиде някъде, където няма телефони, имейли, работа и напрежение, за да може да си отдъхне подобаващо. Връзката с природата, казват, е много важна, а съвременния човек, улисан в ежедневието, егото и проблемите си, често я забравя и губи.  Пролетта е идеалното време за една такава кратка почивка, преди традиционната лятна.  Затова, избрах да посетя едно вилно еко селище,  намира се в Родопите. Отдавна слушах за него от мои приятели, които бяха ходили и ми го бяха похвалили, и както се убедих преди броени дни – съвсем заслужено.

Селището предлага вили и хотел до Цигов чарк като ние се възползвахме от втората опция и наехме двойна стая, намалена покрай пролетната промоция на вилното селище. Очаквахме, че снимките на сайта са преувеличени, но наистина се оказа, че е толкова красиво и изпипано, както го гледахме и в интернет. Срещнахме и много добро отношение от персонала, а думите не ми стигат да опиша колко вкусно беше в ресторанта.

Най-важното обаче беше природата и затова се постарахме да отидем в дни, в които времето ще бъде само слънчево. Ходихме до язовира на Цигов чарк, разкарахме се из гората, направихме си пикник, играхме федербал като децата, посетихме даже и новия Палеонтологичен музей, който отвори миналата година в с. Дорково.

Абе, прекарахме си супер и най-важното – отпуснахме се и си починахме. Всички говорим колко обичаме българската природа, а повечето от нас или почиват в чужбина, или рядко отделят време да й се насладят. А тя е много красива, и дава много на човека 🙂

 

Премеждията в градския трафик

e-Емил

Дано не ви се случва колата ви да се развали. Това е едно от нещата, които не само ще ви съсипе настроението, а ще превърне деня ви в неприятно приключение.

Откакто имам кола сякаш отвикнах да се движа с градския транспорт. Бях забравил какво търпение трябва да има човек, особено в софийския трафик. За тези от вас, които не знаят, ще кажа, че столицата  е може би мястото, къде са се събрали всякакви „представителни извадки“ от почти всички провинциални градове. Не че ние софиянци сме голямата работа, напротив не сме, но наблюдавам следния синдром на новопристигналия: държание – сякаш е докоснал шлифера Господен и получил правото да си показва селянията безнаказано; каквото и да му кажеш – излишно губене на време и нерви. Заедно с това бях забравил какъв същински фитнес салон представлява всеки от обектите на градския транспорт – развива мускулите на бедрата от бързане, на прасците от правостоене, на ръцете от напрежението да се държиш здраво, изпитва чувството за равновесие и накрая е истинско предизвикателството за волята да не влезеш в скандал и да не губиш самообладание и контрол на сетивата си, когато те лъхне някой пътник на силен парфюм или на манджа.

Всичко това ме връхлетя в един ден, на едно пътуване и мисля, че събрах материал за размишление и статии в блога си за година напред.

Bike_Rider___Market_StСред такава обстановка колелото ми стана бленувано и желано, нищо, че ще трябва да изминавам по 5-6 км., когато колата ми е пострадала. За резервен вариант става.

Всъщност идеята не е никак лоша. Пътуването с колело все повече навлиза по софийските улици. За другите градове не знам, но тук неведнъж съм забелязвал колоездачи с работни чанти – явно отиващи към офисите си. Мисля, че този екологичен транспорт тепърва предстои да навлиза по-сериозно. Не случайно на Запад е предпочитан. Колелото не отделя вредни емисии, подобрява тонуса, събужда сутрин и поддържа добра физическа форма. Не на последно място – не заема много пространство за паркиране.

Но докато повечето хора започнат да мислят рационално, ще продължаваме да си се движим по прашните улици и ще трябва да се търпим взаимно в градския трафик. А що се отнася до мен,  докато се сдобия с колело ще я карам пешеходец при сервизни ситуации.

Новият НК, културните ценности и Светльо Кантарджиев

e-Емил

20100509_0005Напоследък в медийното пространство силно се обсъжда един проблем с бъдещия нов Наказателен кодекс и по-конкретно частта с културните ценности, която колекционери, хора на изкуството и специалисти по опазването на исторически и културни ценности силно разкритикуваха.

Става въпрос за текст, който предвижда наказания, по-сурови от тези за кражба, ако не си регистрирал културна ценност, която притежаваш. И ако дотук някой би казал, че това изглежда справедливо, че са нужни крумовски закони, за да се прекъсне практиката да се крадат, изнасят и търгуват важни за родината исторически предмети, може би бил прав, в случай че понятието „културна ценност“ и „археологически обект“ бяха ясно дефинирани. Според сегашното законодателство, всеки предмет на възраст над 50 години(?!) на практика може да бъде счетен за културно-историческа ценност. Което означава, че чергата, скрина, стария грамофон, дори детските тетрадки на баба ви или дядо ви, може да ви направят престъпник ако не ги регистрирате. Регистрацията обаче не е чак толкова прост процес, а освен това изисква и средства, и както беше казал Светльо Кантарджиев – колекционер и основател на фондация „Мизия“, която се занимава с опазване на културно-историческото наследство – твърде вероятно е голяма част от хората да унищожат своите по-стари предмети, отколкото да ги регистрират.

Абсурдът идва от това, че подобни предмети – семейно наследство – обикновено са с по-висока сантиментална стойност за рода и семейството, отколкото с културна за страната. Както беше посочил Кантарджиев в едно интервю, всеки втори-трети българин според този закон може да се окаже неволен престъпник, а дори и сега имало крайно абсурдни дела в съдилищата на тема „културни ценности“, където обектът на наказанието често е с струва по-малко, отколкото разноските по цялото дело.

Силно се надявам, че този абсурден текст няма да бъде приет и критиките на доказали се като експерти в областта личности като акад. Светлин Русев, най-големият дарител на НИМ – Боян Радев, писателят Стефан Цанев, Светльо Кантарджиев и други, ще наклонят везните така, че дори политиците да успеят да разберат колко погрешен е този законопроект. В противен случай – признавам – и аз за една нощ ще се превърна в престъпник…

Добри новини за родния спорт

e-Емил

Последните два месеца ни отнесоха с редица хубави новини. Като цяло годината започна добре за българския спорт, което е повод за написване на статията ми.

Да благодарим на Григор Димитров за страхотната игра в Акапулко, да похвалим Сани Жекова за доброто представяне на Олимпийските игри и да благодарим на играчите на „Лудогорец“, че поотсрамиха малко българския футбол.

За онези, които все още не виждат причина да се гордеят, че са Българи пускам едно прекрасно изпълнение на химна на България от малката Крисия Тодорова. Преклон пред талантите на България.

Живот в мрежата

e-Емил

Какво да ви кажа… най-новото предизвикателство на Интернет пространство е да избереш към коя социална мрежа да се насочиш. Вече можеш да си част от Google+, Instagram, Facebook, Twitter, Printerest и какво ли още. Първо търсиш коя най-отговаря на нуждите ти и разбираш, че по функционалност мрежите се препокриват, удобни са и интерактивни. После гледаш къде са приятелите ти и ако тайфата се събира във фейса си активен там.

Предизвикателството се състои и в това, че много хора имат профили на всякъде и за да си в час с всички нововъведения е необходима моменталически реакция и от твоя страна. Ако случайно някъде си изпуснал да направиш своя страница приятелите не те оставят на мира: „Е, айде, докога да те чакаме, бабо!“ Това неминуемо води до постоянната ангажираност да публикуваш и тук и там, за да докажеш, че съществуваш, да не изпуснеш парти и да качиш снимките, които всички очакват.  И така животът ти се пренася в Интернет. Някои хора вече са забравили да виждат реалността. Ето какво имам предвид:

Скоростта на интернета и Христин Петков

e-Емил

Някога, ползвах интернет от модем – не стига, че скоростта беше няколко килобайта в секунда и можеше да пиеш едно кафе докато ти зареди пощата, ами и ако някой разговаря по телефона – нет няма. Мъчителни времена бяха това 🙂 Кой би предположил, че днес ще можем да теглим цели филми само за някакви си 2-3 минути?

netВсъщност в днешно време интернетът в България до крайния потребител е много по-бърз отколкото в Чехия, Белгия, Англия, Франция, благодарение на широколентовия ни достъп. Не знам на кого трябва да сме благодарни за това, но поне в това инфраструктурно отношение страната ни се нарежда сред първите в Европа. Разбира се, скоростта на интернета е и една задължителна предпоставка, за да се развива добре IT бизнеса у нас – един от малкото браншове,в който ежедневно се наемат огромен брой хора, работещи на по-близки до европейските заплати.

Тази Нова Година празнувахме с приятели в къща в едно по-отдалечено село и се учудих, че и там интернетът беше направо пушка – зареждаше клипове от youtube и vbox, откъдето слушахме музика, без никакъв проблем. Оказа се, че това подобрение на скоростта по селата се дължи на коректно изпълнен европроект,  ръководен от бившия кмет на Сливен – Христин Петков и агенцията по  електронни съобщителни мрежи и информационни системи. Благодарение на проекта голяма част от слабонаселените и отдалечени села са получили широколентов достъп до Интернет – тоест, в пъти по-бърз от този, който е бил досега.

Дано страната ни позволява да се развива в информационните технологии, а инфраструктурата да продължава да се подобрява все повече.

Митът за пещерата на ХХI век

e-Емил

Когато погледнете отвъд, ще видите в каква заблуда сте живели. Всъщност ние всички живеем в заблуда и то от много отдавна. Това го  е казал и Платон още в съчинението си „Държавата“, описвайки Мита за пещерата. За тези от вас, които не го знаят ще разясня. Платон създава хипотетичен диалог между своя учител Сократ и брат си Главкон като приписва на Сократ поучителна история за затворници, оковани от детството си срещу стена на пещера. По стената те виждат единствено сенките на случващото се зад тях, отразено в светлината на огън. Така минаващите отзад хора в невидимото пространство, носещи делви, животни или други обекти, са разпознаваеми за затворниците единствено по формата на тяхната сянка.

Затворниците приемат всичко това за истина и биха се възхищавали на онзи от тях, който може да предскаже каква ще бъде следващата форма. Хипотетичната ситуация завършва, ако един от затворниците бъде освободен и му бъде позволено да се надигне и види истинския свят. Той ще бъде толкова различен от представите му до този момент, че с цялото си същество ще го отхвърли като илюзорен и отново ще мисли, че единственото реално, значимо и материално са сенките по стените на Пещерата.Platos-allegory-of-the-cave21

Мисля, че тази ситуация около 2300 години след това е още актуална. Токива сме ние – слепци, вярващи в онова, което виждаме, заклещени в оковите на собственото си тесногръдие и невежество, просто защото отказваме на надникнем над манипулацията.

БНО и новите партии

e-Емил

barekoffПреди броени дни интернет пространството бе взривено от запис на пресконференция с главно действащо лице Николай Бареков, където бившият журналист бе разпънат на кръст от напористата Беновска. След като същата приклещи г-н Бареков с крайно неудобни въпроси, последният прекрати инквизицията си с думите, че не иска повече да му отнемат от времето и да отговаря на „глупости“. Това обаче далеч не задоволи Беновска и тя продължи с покана за участие в нейно предаване. Далеч от микрофона и на „4 очи“, Бареков е уловен от камера как завършва обвиненията си към журналистката с „Веднъж да вляза в политиката, тогава майката ще ви разплача!“

И сега – защо ревизирам всичко това? Защото е крайно време „влизането“ в политиката да престане да бъде самоцел за знайни и незнайни самозванци! Допускането в политиката трябва да бъде само и единствено одобрено от народа, да защитава интересите и идеите му.

Повечето българи се умориха от партии и преливане от дясно през средата, та към крайно ляво и после обратно по същия маршрут. За съжаление обаче единственият регламентиран от закона начин за излагане и защитаване на идеи са именно партиите.

Ако не друго, то политическата криза у нас е точно шанс за даване път на новите партии. Ама наистина на нови и аргументирани идеологии, от които изстрадалата ни държава има нужда. Не динозаври, познати още отпреди 1989; не цветови подбор; не месията и спасител, дошъл отвън; не принцът на бял кон. Интелигентни и образовани млади хора, дали Българско национално обединение(БНО), дали ВОТ, или аз или вие, важното е най-накрая да запретнем ръкави, съединим сили и оставим Прехода в учебниците по история.

Както бе казал Георги Георгиев от БНО у нас е валидна фразата „Старите знаят как, но не могат, младите могат, но не знаят как“. Време е да излезем от този порочен кръг! А единственият начин е да гласуваме единно за някой, който е решен и способен да извърши промяната.