Максимализмът е много хубава черта, но когато е съчетана с наглост нещата не стоят добре. Визирам една точно определена прослойка в нашето общество. Вие си знаете коя е, та да не ги споменавам по именно хората, че е неприлично.

Мисля си обаче, че ако в света максимализмът не беше движещата сила, а човеколюбието нещата отдавана щяха да стоят друго яче. Утопични са мислите ми, знам, но поне те са безплатни и абсолютно безвредни, поради причината, че са невъзможни. С хиляди години все вървим по един и същ път, но така и не доутъпкваме пътеката си, а само я разкаляме, разширяваме или стесняваме. Чудно как след такава богата на войни и кризи световна история, все още никой не си е взел поука.

Ако можех да направя подарък на нашите властващи, но и на световните лидери, щях да купя по една историческа книга. За българите, това щеше да е Подробна история на България в няколко тома, с всички факти, с поглед от страната на бедните, с наказанията на съгрешилите, с рекапитулацията на печалбите и загубите за цялата страна до Съвремието на последната страница. И щях да се надявам… да се надявам, че ще бъде прочетена и осмислена и тогава максимализмът да започне да се определя от човеколюбието, а не от алчността.