Човек не трябва да се страхува от критиката върху работата си. Тя така или иначе ще присъства, а и чрез нея се получава обратна връзка, която е нужна, за да направим идеите си още по-добри. Страхът от ответната реакция не трябва да ни спира да започнем да се занимаваме с нещо.

Дори трудовете на Алберт Айнщайн някога са били отхвърляни. В началото на кариерата му научната общност не се отнася добре към работата на Айнщайн. Той е принуден да работи като чиновник в патентно бюро, вместо като университетски преподавател. Затова пък има много свободно време да се занимава с теоретична физика. Понеже теориите му били твърде напредничави и революционни, те били осмивани от учените, но Айнщайн не се отказвал. Според мен, те са виждали вътрешния му гений и умишлено са се опитали да спрат развитието му.

След време обаче научната общност узряла за идеите на Алберт Айнщайн и те започнали да се приемат като такива, каквито трябва да бъдат, а именно брилянтни. Днес заслугите на Айнщайн към квантовата физика, теорията на относителността и време-пространството са безспорни. Има и Нобелова награда благодарение на закона му за фотоелектричния ефект.

Защо ви казвам всичко това? Ами защото спънките, които на момента ви се струват големи, всъщност са малки и незначителни, когато погледнеш към тях назад във времето. Важното е, че не си се отказал и не си позволил на критиците ти да те сломят, защото си знаел, че си прав. Пътят към успеха, както добре знаем, не върви нагоре в права линия. Има моменти, в които ще се налага да направиш крачка назад, за да направиш три напред след това. Сега не го знаеш, но предстои да го разбереш.