Дано не ви се случва колата ви да се развали. Това е едно от нещата, които не само ще ви съсипе настроението, а ще превърне деня ви в неприятно приключение.

Откакто имам кола сякаш отвикнах да се движа с градския транспорт. Бях забравил какво търпение трябва да има човек, особено в софийския трафик. За тези от вас, които не знаят, ще кажа, че столицата  е може би мястото, къде са се събрали всякакви „представителни извадки“ от почти всички провинциални градове. Не че ние софиянци сме голямата работа, напротив не сме, но наблюдавам следния синдром на новопристигналия: държание – сякаш е докоснал шлифера Господен и получил правото да си показва селянията безнаказано; каквото и да му кажеш – излишно губене на време и нерви. Заедно с това бях забравил какъв същински фитнес салон представлява всеки от обектите на градския транспорт – развива мускулите на бедрата от бързане, на прасците от правостоене, на ръцете от напрежението да се държиш здраво, изпитва чувството за равновесие и накрая е истинско предизвикателството за волята да не влезеш в скандал и да не губиш самообладание и контрол на сетивата си, когато те лъхне някой пътник на силен парфюм или на манджа.

Всичко това ме връхлетя в един ден, на едно пътуване и мисля, че събрах материал за размишление и статии в блога си за година напред.

Сред такава обстановка колелото ми стана бленувано и желано, нищо, че ще трябва да изминавам по 5-6 км., когато колата ми е пострадала. За резервен вариант става.

Всъщност идеята не е никак лоша. Пътуването с колело все повече навлиза по софийските улици. За другите градове не знам, но тук неведнъж съм забелязвал колоездачи с работни чанти – явно отиващи към офисите си. Мисля, че този екологичен транспорт тепърва предстои да навлиза по-сериозно. Не случайно на Запад е предпочитан. Колелото не отделя вредни емисии, подобрява тонуса, събужда сутрин и поддържа добра физическа форма. Не на последно място – не заема много пространство за паркиране.

Но докато повечето хора започнат да мислят рационално, ще продължаваме да си се движим по прашните улици и ще трябва да се търпим взаимно в градския трафик. А що се отнася до мен,  докато се сдобия с колело ще я карам пешеходец при сервизни ситуации.