Сигурно много ще ви учудя със заглавието, пък и със съдържанието си на днешния материал. Но справедливостта си е справедливост и когато изисква, може да се наложи и промяна на основни възгледи за нещата от живота и за интернет пространството. Ако следите Блога на Емил Попов внимателно, досега материалите ми почти винаги са били свързани с недостатъците на интернет общуването, рисковете, които носи то, и непълноценността му в сравнение с автентичните житейски контакти. Тези дни обаче покрай земетресението, което ни разтресе, се разклати и крайната ми в някои отношение позиция и установих, че наред с негативите, които носи този вид общуване, това пространство има и редица положителни страни, които понякога се проявяват в доста критични ситуации. Предполагам, много от вас в нощта на земетресението са се събудили уплашени и разтревожени от случващото се и първото нещо, което са направили, е да посегнат към компютъра, да го включат и да влязат в скайп или фейсбук. Съвсем нормална човешка реакция – в критична ситуация да потърсиш контакт с други хора, да споделите, да се поуспокоите, да обмените информация. Направиха го хиляди, аз – също. И тогава аз – Емил Попов си дадох ясна сметка, че освен всичко, което досега съм твърдял за интернет пространството, то е огромна съпричастност, огромна общност и огромна информационна сила. Както каза един приятел в нощта на земетресението: докато се събуди дежурният от БАН да даде официална информация, ние чрез фейсбук и скайп разпространихме по собствени източници къде е епицентърът, коя степен е земетресението и по двете скали – на Рихтер и на Шпонхоер и Медведев и вече правим прогнози за вторичните трусове 🙂