Много често съм попадал на така наречените интернет партенки, или целенасочено измислена фалшива информация с цел да бъдат заблудени потребителите на дадена социална мрежа или въобще в интернет пространството – често злонамерено, често и на шега. Досега общо взето съм успявал да отсея плявата от зърното и не съм се хващал, но то винаги си има първи път. На поредната интернет партенка, която ни вързаха преди няколко дни, се хванах. Може би, защото подходих твърде емоционално – новината беше свързана с един от най-любимите ми писатели Габриел Гарсия Маркес, автор на великите книги “Сто години самота” и “Любов по време на холера”. Новината я видях на стената но мой приятел във “Фейсбук” и без много да се замисля, веднага я постнах – не предизвика тая новина у мен никакви съмнения, въпреки че напоследък доста известни личности станаха жертва на такива фалшиви съобщения за смъртта им, защото от доста години Маркес се бори с коварно и тежко заболяване, пък и е на възраст. Слава богу, оказа се, че Маркес е жив и някой е решил да си направи една безвкусна шега или пък много грозен експеримент, с който да демонстрира каква велика информационна сила е. Това обаче ме накара да се замисля за неконтролираната мощ, която принципно притежават социалните мрежи, и дали не е време да се измисли начин да бъде регулирана поне в известна степен информацията, публикувана там. В никакъв случай не говоря за ограничаване на свободната изява на всеки. Но такива прояви не са свобода, то си е слободия, при това доста злонамерена, безвкусна и би могла даже да бъде доста опасна в зависимост от това, срещу кого е насочена. До нови срещи.