Днес настроението ми е книжно. На мнение съм, че книгите са (или поне трябва да бъдат) съществена част от живота на всеки уважаващ себе си човек, така че нека им обърнем заслуженото внимание. Малко са нещата, които ни обогатяват така, както книгите и още по-хубавото е, че нищо не ни спира да се възползваме от качествата им максимално. Лично на мен на моменти ми е много по-приятно да се излегна вкъщи с книга в ръка и да не я оставя часове наред, докато не я изчета, вместо да се занимавам с нещо друго. Ако имам и чаша кафе до себе си, става още по-добре. Истинска идилия…
Знаете, предполагам, че книгите имат различни жанрове и всеки от тях ни обогатява по различен начин. Не е необходимо да четем само специализирани четива, които да са ни полезни в практиката между другото. Художествената литература също е важна! Тя ни забавлява, докосва, обогатява и разнообразява деня ни по уникален начин.
Освен това аз съм фена на един такъв, малко особен жанр, който в моите очи винаги е бил на границата между художествена и нехудожествена литература. Става дума за пътеписите! Малко съм пристрастен към този жанр (или не чак толкова малко), защото обичам да пътувам, а като повечето хора и аз нямам финансовата възможност да го правя всеки път, когато ми се прииска. Затова чета… чета за пътуванията на други хора и ги преживявам заедно с тях. Авторите на тези книги не само че са умели майстори на перото, ами са натрупали множество впечатления и преживявания, които да споделят с всеки свой читател.
Имам си един любим екстремен пътеписец. Името му е Майк Хорн и понеже си струва да разберете повече за него, ще ви оставя за потърсите информация за книгите му сами. Харесвам обаче и класическите пътеписи и с неприкрито задоволство мога да ви кажа, че сред тях любимец ми е Колин Таброн. Мисля, че към момента на български език има преведени четири негови книги, което само по себе си е доказателство за качествата му като писател. Знам, че за някои хора пътеписите може да са скучни и твърде описателни, но аз съм пристрастен. Харесвам ги и с удоволствие ще продължавам да си ги чета. Не само тях, разбира се, но този пътешественически жанр винаги ме е привличал по по-специален начин.