Интересни бяха онези времена – гимназиалните, студентските години. Тогава приятелството, помня, беше преди всичко. Жените бяха на второ, че ако не и трето място, след добрите приятели и прекарването с тях. Е, днес, като мъж на средна възраст, нещата са маалко по-различни.

Не се забравихме и това е хубавото, но се виждаме рядко. Всеки е създал семейство и се е ориентирал към него, зает е да работи и да му обръща внимание. Хубавите прекарвания вече са веднъж на 2-3-4 години. Но това си е реката на живота, отвява те по течението и е по-добре да не се съпротивляваш.

Това, което ми харесва в отношенията с моите приятели е, че те не се променят. Сякаш са някаква абсолютна стойност, която не се влия от нищо – минаващо време, през което не сме се виждали, репутация пред обществото, даже дали половинките ни се понасят или не една друга :))

Сетих се да напиша тоя материал, защото се сетих скоро за старата компания, обадих се на другарите си и заедно решихме да си отделим един уикенд през септември, да се съберем някъде на планина, да се видим, поговорим, посвирим на китари и припомним онези славни времена, когато бяхме само ние, когато нямахме ограничения и можехме да постигнем и да бъдем каквото си пожелаем 🙂