Какво разбираме под „интелигентност“

e-Емил Вашият коментар

Не веднъж съм чувал изказвания по адрес на един или друг човек, че не притежават необходимата интелигентност. Тогава се замислих какво всъщност представлява тя. И как може да се измери. И заключението до което стигнах е, че всъщност не може. Хората са различни, с разнообразни интереси и познания. Мозъците им работят по различен начин и намират различни връзки в света.

Трудно е, а е и не би трябвало да се слягат всички под общ знаменател. Много хора може да не могат да решат дадено уравнение, но в областта, която тях ги интересува да бъдат блестящи. Подценяването на тези им качества единствено говори за ниската лична интелигентност на хората, които го правят.

За мен интелигентността на хората зависи от няколко основни фактора. На първо място, но не по значение е общата култура. Тук не говорим за енциклопедични знания, а за основни теми, които се изучават в първите класове в училище. Неща, които са основополагащи за опознаването на света.

Следват личните интереси. Всеки човек има различни лични интереси и това колко са на брой и до колко са запознати с тематиката ги изкачва една или няколко стълбички нагоре в скалата на интелигентността.

Следва способността да се справя с проблеми. Това е много важно умение, което се забелязва единствено в кризисни или по-напрегнати ситуации. Правилното излизане от тях и съхраняването на живота показва висша форма на интелигентност.

За финал, но не на последно място поставям социалните умения. Много е важно хората да умеят да общуват с останалите, защото все пак живеем в социум. Ако сме неспособни да се справяме в социална среда, колкото и познания да имаме по дадени теми, те няма да ни бъдат особено полезни.

 

Когато се чувствате затъпели

e-Емил Вашият коментар

Случвало ли ви се е да се чувствате затъпели. Може би защото от дълго време не сте разнообразявали ежедневието си и сте влезли в една досадна рутина, която не ви провокира по никакъв начин чисто ментално. Със сигурност усещането не е особено приятно. Сякаш губите нещо изключително ценно и то бавно и сигурно, като че ли ви се изплъзва през пръстите.

Ето няколко съвета, с които ще подобрите умственото си състояние:

Четете книги. Четенето развива мисловната дейност, въображението и на всичкото отгоре е приятно. Ако не ви се чете книга, пробвайте със статии, които са ви интересни. Това също ще помогне.

Разхождайте се по-често. Това помага да се разведрите и да освободите съзнанието си от всички ненужни напрягащи съзнанието ви неща.

Отидете на концерт или театър или културно събитие по ваш избор. Театърът за мен е за предпочитане, но всяко едно културно събитие ще ви помогне да изпитате различна от стандартната емоция и дори да ви замисли за темите, които са заложени в произведението.

Не гледайте повече от два часа телевизия на ден. Това е дейност, която не изисква някаква особена мозъчна дейност. Даже точно обратното – доказана е, че когато човек гледа телевизия мозъкът му преминава в режим подобен на този, когато спи. Ето защо това не може по никакъв начин да ви помогне да се почувствате по-умни.

Решавайте ребуси. В днешно време можете да намерите множество безплатни игри, които предлагат логически задачи и са изключително полезни именно в подобни ситуации, когато се чувствате толкова спрели, че все едно времето покрай вас не тече.

Почивайте си пълноценно. Това е най-важният съвет, който мога да ви дам. Само така ще се чувствате добре и в кондиция.

 

Когато колегите са супер

e-Емил Вашият коментар

Случвало ли ви се е да работите на място, където се чувствате като у дома си. Чакате с нетърпение всеки нов ден, в който се се срещнете отново с колегите си и ще се изправите пред предизвикателствата на работния процес с усмивка и добро настроение.

В същото време знаете, че можете да разчитате на тези хора и при всяка трудност, която срещате в работата си да можете да се обърнете към тях за помощ. А когато работния ден свърши винаги е приятно да излезете и да пиете по една бира с тези хора и да отпочинете и да се забавлявате заедно. Да се посмеете на ситуациите от деня или просто да отдъхнете след натоварващия ден.

Вариантите са много, но най-хубавото е, че ви харесва да си прекарвате времето заедно с тези хора. Това прави времето на работа по-приятно, по-ползотворно. А работодателите, които са успели да подберат такъв колектив от служители, които си пасват, могат единствено и само да са доволни, тъй като това означава, че хората ще идват с желание на работа и много по-трудно ще напуснат едно такова място, с което имат вече силно изградена емоционална връзка.

А вие как се чувствате на вашето работно място?

Среща между Тереза Мей и Бойко Борисов? Наистина ли?

e-Емил Вашият коментар

Тази сутрин, докато превключвах каналите и си избирах какво да гледам, се спрях на сутрешния блок по БНТ. Гостуваше Ема Хопкинс, посланикът на Великобритания в България.

Стана ми интересно, защото не съм виждал тази жена друг път по телевизията. Изглеждаше стилна, красива и със самочувствие. Говореше ясно, отговаряше директно на поставените й въпроси и ме накара да се заслушам. Освен това темата с Брекзит е доста наболяла в последно време и разговорът ме заинтригува.

Ема Хопкинс каза някои интересни неща. Например това, че хората, които не живеят от 5 години в Кралството, ще могат да вземат документ за временно пребиваване. Все още обаче не е взето решение какво ще се случва с тези, които вече имат английско гражданство, въпреки че са чужденци в страната. Много теми трябвало да се разискват относно мигрантите, отношението към тях и т.н., но това щяло да става в бъдеще.

Най-много ме заинтригува обаче възможността самата Тереза Мей да посети България, тъй като страната ни е член на ЕС и като такава ситуацията с Брекзит ни вълнува пряко. Посланичката Ема Хопкинс заяви, че работи в осъществяването именно на среща между г-жа Мей и родния ни председател Бойко Борисов. Трябвало да обсъдят някои неща като например такива в областта на разузнаването. Ще ми е интересно да видя как би протекла дискусия между Борисов и Мей. Надявам се, ако се случи, да я излъчат някъде на живо. Вие бихте ли я гледали?

Адвокат Янко Янев в полза на обикновения българин

e-Емил Вашият коментар

Често пътувам с метрото в София, да не кажа почти всеки ден. Прекарвам във влака по 15-20 мин. в посока и понякога ставам неволен слушател на хорските разговори.

Така наскоро се заслушах в думите на две дами на средна възраст, които обсъждаха правния казус на едната. Тя наела адвокат Янко Янев или негов колега (не разбрах точно), след като станала неволна жертва в ПТП, а застрахователят искал да й изплати твърде малка сума по обезщетението.

До колкото разбрах жената шофирала по-стара кола и си чакала спокойно на светофар, когато изведнъж друга кола се ударила в нея. На волана било младо момиче, не повече от 20-годишно. Явно било начинаещ шофьор и не внимавала достатъчно. Разбира се, момичето се признало за виновно и двете жени подписали двустранен протокол на място. При това положение не се вика служител на КАТ, а само се обаждаш да ти кажат номер на протокола. После застрахователната агенция на девойката изплаща на застрахователната агенция на потърпевшата парите за ремонта. Всичко добре, поне на хартия, но жената в метрото до мен се оплакваше, че получила твърде малка сума за нанесените щети. Имала да сменя един фар, цялата задна броня, както и да я пребоядисва. Как да станело това със 100 лв.? Дори китайска броня да купиш, пак няма да ти стигнат парите.

Затова жената решила да прибегне до услугите на адвокат. Насочила се към кантората на Янко Янев, защото чула, че там работят добри юристи в областта на застрахователното право. Вече била завела дело срещу брокера си…

Признавам, че ми стана интересен казуса на непознатата и честно казано съжалявам, че не чух до край историята й. Дамите слязоха няколко спирки преди моята, но определено ме накараха да се замисля.

Чувал съм и за други случаи, в които застрахователните агенции не изплащат на потърпевши в ПТП достатъчно пари за ремонт на колите им. Възможно е наистина да ги ощетяват без хората дори да го осъзнават. Зачудих се: ами ако повече българи започнат да търсят правата си, какво ли ще се случи? Ако всички потърпевши започнат да заявяват претенциите си пред застрахователите, дали  брокерите ще продължат да работят както до сега? Или ще променят практиката си? Вие как мислите?

Летете през пролетта и есента

e-Емил Вашият коментар

Обичате ли да летите със самолет?

Разбира се, на кой не му харесва да ходи на нови места и да открива нови хоризонти?

Проблемът е, че самолетните билети понякога са твърде скъпи за джоба ни и дори да имаме свободното време за желана екскурзия, то финансите не ни достигат. Дори т.нар. нискобюджетни авиокомпании, не винаги са достатъчно нискобюджетни.

Решението е да следите, търсите и резервирате веднага, ако намерите нещо добро. Най-изгодните полети, на които можете да попаднете, са или през пролетта, когато туристическият сезон не е стартирал, или през есента, когато същият вече е свършил. Това означава, че периодът февруари-април и октомври-ноември е най-изгодният. Виждал съм оферти в този период за двупосочен билет до Милано например на цена от 20-30 евро, което дори обърнато в левово не е чак толкова много. Даже си е супер!

Най-добрите предложения ще намерите, ако си закупите билетът няколко месеца предварително, или ако го купите в последния момент. Второто е по-рисковано, защото може да имате друг ангажимент. Имайте предвид също, че по-евтините полети има голяма вероятност да са за дните от понеделник до сряда или четвъртък. Това е обяснимо, защото хората пътуват в свободното си време, а не когато са на работа.

Стига да искате да пътувате обаче, има начин. Спестявайте от едно кафе днес, утре от домашен обяд вместо купешки и малко по малко ще обогатявате фонда си „самолетни билети“.

Дано съм ви бил полезен и лек път 😉

Сусамов тахан вместо кафе

e-Емил Вашият коментар

Казвал ли съм, че съм пристрастен към кафето? Както много други хора не само в България, но и в целия свят, предполагам.

Сутрин едвам се вдигам от леглото и докато не изпия първото си кафе за деня, изпитвам една тъпа болка в главата. Сякаш мозъкът ми работи на сила и ме наказва, затова че не съм го оставил да поспи още малко.

От години съм така и го смятах за нещо нормално. В крайна сметка кой не пие кафе за закуска?

Е, да, обаче сутрешното кафе започна да ми се отразява зле на стомаха. Явно многото пропуснати закуски най-накрая започнаха да си отмъщават на тялото ми. На теория знам, че именно закуската е най-важното хранене за деня, но на практики просто не изпитвам глад рано сутрин.

Докато не започнах да правя това!

Когато стана от леглото въпреки неистовото ми желание за кафе, най-напред изяждам един плод. Може да е портокал, грейпфрут, киви, банан, праскова или кайсии, ако е сезонът им. Дори пъпеш става, стига да ви харесва. След плода хапвам 2-3 лъжички мед със сусамов тахан. Много е вкусно, а комбинацията им ми напомня за някогашния вкус на халвата. Таханът между другото е много засищаш и богат на редица полезни вещества като например витамини Е, В1, В2, В3, В6 и дори омега-3 и омега-6. Препоръчват го при болен стомах като моя и ако съдя по себе с,и май наистина върши работа.

Тази, смея да твърдя, здравословна закуска ме зарежда от сутринта. Благодарение на нея успявам да отложа сутрешното си кафе за следсутрешно. Или иначе казано, пия го чак когато отида на работа. Но по-важното е, че тогава съм закусил и не го приемам на гладно, за да кара червата ми „да говорят“.

Майчинството през погледа на страничен наблюдател

e-Емил Вашият коментар

Майчинството не е никак лека задача. И ако някой мъж си мисли, че е такава, нека се опита да гледа сам дете по цял ден за поне една седмица! На мен ми се наложи, защото ми оставиха племенниците точно за седем дни да  си грига за нея и се видях в чудо и приказ. Малката е на 2 години и половина, така че е в разцвета на силите и развитието си.

И така… каква е ситуяцията с децата ще попитате.

Първо, се чудиш с какво да ги храниш. Вярно е, че повечето плачат само за сладки неща, но сладкото не е полезно. Да не говорим, че води до хиперактивност на детето и пълно изтощение на теб самия.

Второ, трябва да ходите на разходки и по детски площадки. За предпочитане е това да се случва сутрин до обяд и да сте се прибрали най-късно до 12 ч. Значи ставате, миете се, закусвате и излизате. С малко късмет и възрастният успява да закуси, но не е задължително. После започвате да се лутате и да се чудите къде да отидете. А стигнете ли най-накрая до някоя детска площадка, включвате режим „на четири очи“. Да не изпуснете малчугана някъде от поглед, да не вземе да се удари или да тръгне на някъде и да се изгуби…. Ужас ви казвам!

Трябва да прецените и кога детето се е изморило и да го приберете навреме, за да може да хапне и тогава да спи обеден сън. Тогава ви остава единственото свободно време, в което внимавате прашинка да не падне на пода да не вдигне шум и да го събуди.

След 2-3 часа (ако сте късметлии) детето се събужда и отново е готова за игри, поразии и какво ли не.

След преживяната седмица съм готов да стисна ръката на всяка майка, с която се размина. Вие сте герои!

Вкусни тиквички на фурна

e-Емил Вашият коментар

Здравейте, здравейте!

Лятото е тук, слънцето не спира да пече и е време за вкусна храна.

Всеки знае, че топлите месеци не са предназначени за тежки яхнии, стекове пържоли или каквито и да трудно смилаеми ястия. Лятото е време да ядем лека храна, за да ни е леко на душата и сърцето.

Не споделям много-много рецепти, защото не смятам, че силата ми е в кулинарията, но днес ще изляза от зоната си на комфорт. Ще ви дам рецепта за много вкусни и много лесни тиквички на фурна. Толкова са елементарни за правене, че и най-спънатият мъж в кухнята ще се справи с тях.

Трябват ви:

3-4 средно големи тиквички

малко зехтин

подправки на вкус

Започвате като обелвате тиквичките и ги нарязвате на лентички с дебелина от 3-4 мм. Хубаво е да ги поръсите и объркате с малко сол, след което да ги оставите да се отцедят, за да им падне горчилката. Това става най-лесно в гевгир, но ако нямате време, не го правете. Когато сте готови, започвате да редите тиквичките в голяма тава с поставена на нея хартия за печене. Препоръчвам да използвате онези тави, които идват фабрично с фурната и се простират на цялата им площ. Нареждате тиквичките една до друга, може и леко да ги застъпвате. След това ги поръсвате със зехтин и подправки по ваш вкус. Аз слагам сол, черен пипер, червен пипер, къри, чесън на прах и магданоз. Бъдете щедри с подправките!

Печете на 180 градуса с вентилатор в загрята предварително фурна. След около 40 мин. тиквичките ще са готови и много вкусни. Напомнят на гриловани, но още по-апетитни. Подходящи са за гарнитура към основно ястие или просто ей така за хапване. Много си подхождат и с кисело мляко!

С шоколадови бонбони традиционно черпи българинът

e-Емил Вашият коментар

Всяка страна си има свои културни традиции, които обхващат не само музика, облекло и народните поверия и поговори, които се помнят, пазят и предават, но и навици, изградени или придобити в дълги периоди от време. Като такива визирам дори хранителните.

Дали кулинарията е култура, или не – можете да ме оспорите. Но храненето с определени ястия си е въпрос на всенароден навик, според мен. Ето, да речем ние, българите, сме свикнали да похапваме пържени картофи, скара, пълнени чушки, салата от домати и краставици, мусака, пиле с ориз…

Chocolate-bonbonsЧаст от тази традиция са и навиците, които имаме за действие, когато ни дойдат гости, когато имаме повод и черпим. Българите избираме шоколадови бонбони. Нещо повече – у нас е прието рожденикът да черпи за своя празник, докато в много страни по света е точно обратното. Партито и почерпката се устройват от близките и приятелите и рожденикът е само гост в деня на собственото си раждане или друго събитие.

Шоколадовите бонбони са неотменна част и от домашния бюфет. Когато имаме гости, непременно правим кафе и черпим с бонбони. И вие ли сте така?

За мнозина е трудно да приемат нещо извън тази традиция. В Холандия има една поговорка: Селянинът не яде това, което не познава. Българинът е същият, при това и не прави друго!!! Една огромна част от нашенците не могат да си представят да вечерят с екзотично тайландско предястие, френски супа от морски дарове или да речем мексиканско пикантно ястие.

Хората по света имат не само различен вкус, но и различни традиции в черпенето. Шоколадови бонбони са си ограничени в нашия регион и в още няколко, но не и в целия свят. Една бърза проверка в Интернет ми показа, че в Турция, например, ще те посрещнат с чай и баклава, а пък в Бразилия – с лимонада и бисквити. В Италия гости се посрещат на вечеря, а ако сте в Холандия трябва задължително да си носите пиенето, когато отивате на купон при рожденик.

Така като гледам, шоколадовите бонбони освен, че са сладки и почти всеки би желал да си посегне към тях, но излизат по-изгодна и ненатрапчива почерпка. При това без никакви усилия от страна на рожденика да готви, меси, сиропира и пече. Мързелешко и практично!

Но ние сме в България, така че аз съм пристрастен 😉