Употреба на животни в научните изследвания необходима ли е?

e-Емил

Въпросът за употребата на животни в научни изследвания е сложен и отразява морални, етични и научни аспекти. В настоящата реалност използването на животни в научни изследвания все още е необходимо за много проучвания в медицината, научната биология и други области.

Ето някои от основните причини за използването на животни в научни изследвания:

Разбиране на основни процеси: Животните се използват за изследване на основни биологични процеси, които са съществени за разбирането на човешкото здраве и болести. Това включва изследване на функциите на различни органи и системи в тялото.
Изследване на болести и развитие на лекарства: те се използват за изследване на болести и разработване на нови лекарства и терапии. Тестовете върху животни могат да помогнат да се определи ефективността и безопасността на новите лекарства, преди да се изпитат върху хора.
Тестване на безопасността: предлагат се за тестване на безопасността на различни продукти, като например козметични, хранителни добавки и домакински химикали.

Въпреки неотложната необходимост от използването на животни в научни изследвания, се полагат усилия да се намалят и да бъдат разработени алтернативи.

Важно е да се отбележи, че етичните стандарти и законодателството се различават в различните страни. В много държави, употребата на животни в научни изследвания е строго регулирана от закони и етични комисии, които имат за цел да гарантират най—малкото възможно страдание и на животните.

Дупката на рождения ден

e-Емил

Някъде бях чел, че две седмици преди и две седмици след рождения си ден, човек изпада в едно особено състояние, наречено дупката на рождението. Това е времето на равносметка какво ти се е случило и на поставяне на цели какво следва. Изгубени в толкова много тежки мисли, нормално е да изпаднем в някакъв ви дупка на съзнанието и вместо ведри от празника, да се чувстваме в центъра на лабиринта на живота.

Тъй като и моят ден рожден е през месец май, мога да потвърдя, че преминах през това състояние на духа. Беше трудно, защото вече след навършване на 30 и наближаване до следващото десетилетие, мирогледът се променя. Винаги съм се чудил защо и сега вече откривам отговорът. Причината е, че полека-лека осъзнаваме, че достигаме до апогея на живота си. Това означава, че много е минало и остава все по-малко. Въпреки че тук ред няма и никой не знае какво и колко му престои.

Ако погледнем най-идеалистичния вариант, че ще поживеем поне десетилетие-две след пенсиониране, то значи е време за сериозна равносметка. За мен тя е в осъзнаване на това какво имам чисто материално. Колкото и да не ми се иска, живеем в такъв свят и все пак трябва да се чувстваме защитени и да имаме сигурност, покрив над главата, работа и нещо малко зад гърба ни, ей така, за самочувствие. После идват и мислите за осигуреност на децата и там пада голямата „забава“…

Аз обаче искам да ви успокоя, защото след толкова мисъл, успях да изведа важни постулати за себе си. Не бива да влагаме прекалено емоции за материалните блага, защото те така или иначе идват при нас, ако се трудим. Иначе си докарваме само главоболия и болести. А те са най-голямата пречка да го изживеем този живот с усмивка и с любимите хора.

Затова не правете като мен и не изпадайте в дупката на рождените дни. Просто се наслаждавайте на всичко около вас, колкото и малко и недостатъчно да ви се струва за момента. Не преставайте да работите за по-доброто си бъдеще и да гледате с позитивизъм и оптимизъм напред. Бъдете готови да извикате най-доброто за вас!

Защо за мен Великден е велик

Uncategorized

Великден е един от най-важните и тържествени християнски празници. Той се празнува в чест на възкресението на Исус Христос и е изпълнен с надежда за всички вярващи. А защо за мен е специален?

Изхождам от факта, че като християнин, празнуването на Великден е пълно със смисъл. Това е време за молитва, размисъл и благодарност към Бога за Неговата любов и милост. Великден е символ на новия живот, който е възможен чрез прераждане в любов и това е основното послание на празника. Може да ви звучи прекалено религиозно, но за мен е меродавно.

Великден е също така време за събиране на семейството и приятели, за да празнуват заедно и да се радват на благата на живота. И няма как да отречете, че е хубаво да сме заедно! Традиционните обичаи, свързани с деня, като яйца, заек и козунак, са символи на прераждането и започването на новото. А споделени с най-близките на сърцето хора, са най-ценни и смислени.

Великден е също така време за добри дела и благотворителност. Мнозина са вдъхновени от празника да помогнат на тези, които са в нужда. Това може да бъде чрез дарения, доброволчески работи или други начини, дори само с раздаване на козунак и яйца.

Това е време за надежда и обещание за един по-добър живот занапред, който можем самите ние да осигурим. Великден е точно през пролетта, защото заедно символизират новото начало, което вдъхновява за по-добро бъдеще. Самият аз отделих повече време за размисъл какво да променя и ще се постарая занапред да обръщам повече внимание на духовното над материалното.

Имената на улиците ни

e-Емил

Улици. Всекидневно преминаваме през някоя от тях. В населеното място, в което сме, те са ни толкова познати, че чак са част от нас. Но замисляли ли сте се някога как, защо и на кого/ какво се кръщават улиците ни?

В България повечето от тях носят имена на известни личности, включително политици, писатели, поети, художници, музиканти, национални герои и други. Но как се определят тези имена и какви са критериите за избор?

Обикновено процесът на кръщаване на улица се извършва от общината, която е отговорна за управлението на града или селото. За да се избере името на улицата, общината може да проведе публично обсъждане или да консултира с експерти по история и култура. После се гласува с общинския съвет и готово.

Критериите за избор на име на улица включват множество фактори. Един от тях може да бъде наследството на личността в културата, обществото или историята на България. Например, бул. „Васил Левски“ в София е кръстена на името на българския национален герой, чието лобно място и паметник се намират на съответната локация.

Някои улици могат да бъдат кръстени на известни личности, които не са свързани с България, но имат международна репутация и значение. Например ул. „Уинстън Чърчил“, бул. „Жолио-Кюри“ и други.

Друг критерий може да бъде разположението на самата улица – „Крайречна“, „Панорама“ и др. Понякога имената на улиците могат да бъдат свързани с животински видове, растения или други природни обекти, които са характерни за мястото.

Не малко са и улиците, чието име е просто число. Тази практика е характерна за САЩ, но в България се прилага предимно за малките населени места. Въпреки че не малко са и числените улици в кв. „Факултета“ в София например.

Нещо интересно за хапване и посещение

e-Емил

Колко от вас са чували за цалашишкия бабек? Или само за бебек? Това е традиционно българско месо изделие, което се предлага под формата на фуска или суджук. Прави се от свинка кайма, премесена с червен и червен пипер и с други съставки, които цалапичени и други майстори на месото пазят в тайна. Бабекът се отличава с пикантен, сладостен и леко кисел вкус. Той е много любим на българите и се консумира като закуска, предястие или основно ястие в комбинация с яйца или пък чист.

Несъмнено месното изделие е деликатес и се предлага само в района на Пловдив, където основно се създава. Смята се, че в село Цалапица, чието име носи, се завихрят въздушни течения, които спомагат за изсъхването на месото. Счита се, че само там метерологичните условия позволяват придаването на специфичния му вкус. На всяка друга локация, бил различен. Но, разбира се, тайната още се крие в майсторлъка и рецептата.

За всички любители на цалапишкия бабек или за любопитните, вече за трета поредна година ще има фестивал в селото. Той ще бъде на 25 март и ще се съчетае с най-добрата му комбинация – виното. Ще има още много народни танци и изобщо пренасяне в една древна тракисйка обстановка.

Тъй като аз самият обичам да посещавам различни наши си фестивали като Празник на шарената сол в село Бъта или пък Коледния базар в село Чавдар, ще отида и там. Има още хиляди подобни празници, които не само ни събират като българи, но и ни карат да се чувстваме горди какви продукти произвеждаме.

Ще се радвам и вие да споделите фестивалите и събитията, които посещавате в България. А с някои от вас ще се радвам да се срещнем и в Цалапица!

Войната на буквите или на езика

e-Емил

Шок! Ужас! Скандал! Така се чувствам след изгледани два епизода на новия български сериал „Войната на буквите“. Той е по едноименият роман на Людмила Филипова и е заснет в Плиска. Замисълът му е да разкаже за мистиката около символиката на българските букви и връзката им с Боян Мага или известен още като княз Баян.

Честно да си призная, бях с големи надежди, че най-накрая ще се екранизира нещо любопитно и ново за историята на България. Темата, заглавието, актьорите – всичко ми изглеждаше добре подбрано. Но бях пропуснал една малка подробност, наречена сценарий.

Колкото и креативно да е сниман един сериал и актьорите да дават всичко от себе си за изграждането на персонаж, то няма как това да се случи без правилния подбор на думи. Надявам се ще ме разберете, че бях в потрес, когато чух думи като супер, гъза, купон. Някак не си представям, че древните, величествени българи са имали толкова модерни думи и че са се изразявали по по-примитивен начин. Особено щом поредицата и самото й заглавие насочват към силата на езика и буквите.

Именно тези причини ме принудиха да прекратя гледането на „Войната на буквите“ след втория епизод. За мен това е омаскаряване на историята ни и на книжовността ни. Даже не знам как националната телевизия, с която са в партньорство, са одобрили подобен блудкав и елементарен сценарий. Просто е недопустимо.

Ако сред вас има почитатели на това произведение, няма да моля да ме извинявате, а да уважите мнението ми. Все пак ще се радвам да чуя и вашите гледни точки, така че спокойно може да ги споделяте в коментари.

Януари на сухо – ще можем ли?

e-Емил

Януари е първият месец от новата година. Аз бих го характеризирал като труден, бавен, мотивиращ, дълъг. Но оказва се е и още нещо – сух.

Тук ако се сещате за това, че липсват сняг и валежи, ще ви кажа, че сте в тотално грешна посока. Вече 10 години Асоциацията за алкохол в САЩ отбелязва януари като месец без алкохол. Той се въвежда и във Великобритания, като вече ми прави впечатление, че и в България не малко личности подкрепят и насърчават към инициативата.

Цялата концепция около сухия януари е да се даде почивка на тялото и ума от алкохола. След празничния декември, в който особено около нова година се консумират толкова много напитки, че се натоварват черният дроб, стомахът, бъбреците. Заедно с тях и умът е замаях от въздействието на алкохола, а той има нужда от концентрация и почивка.

Затова след голямото натоварване точно първият месец от годината е най-подходящ за детокс. Изпитание за духа и тялото. Това предизвикателство може да послужи като добро новогодишно обещание, а също и да е каляване в желанието да спазите целите си занапред.

Аз искам да ви попитам дали вие бихте приели предизвикателството? Това означава да не консумирате бира, вино, коктейли, сайдери и прочие. Единственото, което може да се допусне, е безалкохолна бира. Според мен точно януари е труден за българите, защото до 15-ти има толкова много имени дни и няма как да не пиеш, дори за наздраве.

Аз смятан да изпълня януари без алкохол, само че периодът ще е от 15-ти този месец до 14 февруари. Смятам, че така ще успея да съобразя режима си от празненства и същевременно да детоксикирам и дам нужната почивка на тялото си.

Хайде, ще има ли други ентусиасти, които ще се пробват с мен?

Далеч от града¬ с парично обезщетение

e-Емил

Мечтата на много от познатите ми е да си закупят жилище в големите градове в страната. А имам дори и по-големи мечтатели, които работят усилено, за да си позволят собствено в европейска или друга столица. Но тази тенденция се оказва не толкова актуална вече, защото управлението на редица страни приема нови политики. А те включат допълнително финансиране, ако се изместиш от големия град.

Защо?
За никого не е тайна, че в мегаполисите е концентрирано огромно количество население. То е там заради възможностите на локацията за кариерно и личностно развитие. Това обаче е за сметка на обезлюдяване на малките и средните населени места. Също довежда и до големи норми на замърсяване на конкретна територия. Справянето с подобен тип проблеми е трудно, но се работи в тази посока.

Добър пример
Една от държавите, силно водеща политика за ново населване на селата, е Япония. Страната на изгряващото Слънце отчита като един от големите си проблеми струпването на жители в Токио. Също и ниската раждаемост и високата продължителност на живот. Комплексът от тези фактори рано или късно ще доведе до много ниско качество на живот.

За да се изпреварят тези събития, правителството на Япония предлага обезщетение от над 20 хил. долара на всяко семейство с две деца, което поне 5 години е живяло Токио. Те трябва да се преместят в избрано от тях село или град. Могат да запазят работните си места с дистанционна работа, да започнат собствен бизнес или да стартират в местна компания.Още по-хубавото е, че за всяко дете държавата отпуска над 7 хил. долара.

Кога ли и при нас ще има такава политика, защото аз ще съм първият, който ще изостави града и ще се отаде на селския живот. А парите – те ще са само мотив и бонус.

Работа – повече часове или дни?

e-Емил

Една от темите, коментирани през последните годините сред работническите общности по целия свят, е продължителността на работната седмица и продуктивността на работниците. Ясно е, че двете величини са взаимно свързани и се търси оптималният вариант между тях. Интересен пример от последните месеци е предложението на Белгия за намаляване на броя работни дни, но само при едно условие. Може ли да познаете кое е то?

Ще направя кратка ретроспекция и ще припомня, че в момента в света има само две страни, в които хората могат да работят четири дни. Това са Нова Зеландия и Исландия. Условностите са свързани с договорка на работодателя. В момента текат тестови програми с по-кратки дни за работа, които се прилагат в Испания, Великобритания, Швеция и САЩ. Резултатите от тях ще узнаем скоро.

Но да се върнем на Белгия, която също тестваше четиридневната работна седмица. Правителството съвсем скоро ще предложи промяна на трудовите закони. Въпреки че всички очакват, че възможността за по-малко дни работа, има и малка уловка. Да, хората ще имат право на избор, но той ще е дали да работят четири дни по 9,5 часа, или 5 дни по 8 часа. Тоест работните часове няма да се изгубят.

Идеята не е толкова лоша, но според мен това ще причини сериозни затруднения в редица сектори. Нормално е работниците да се разделят в двата полюса, а какво ще предприеме работодателят, за да тече нормално работният процес? Даже не ми се мисли…

Ако аз бях в положението на работниците в Белгия, сигурно щях да избера да редувам – една седмица 4 дни, друга 5, през лятото щеше да е само първият вариант. Но може би след малко повече работа в този режим на увеличени часове, ще променя мнение си. Кой знае – нека и в България стане така и да проверим!

Новата посока на Twitter

e-Емил

От този месец Илон Мъск вече официално е собственик на една от големите социални мрежи с международно политическо и социално влияние – Twitter. Сделката се планираше повече от половин година и имаше както одобрителни, така и неодобрителни коментари по темата. Въпросът обаче се постави с това в каква посока ще поеме новото ръководство и за какво му трябва социална платформа на един от най-богатите хора в света.

Бомбата с дискусията всъщност хвърли бившият президент на САЩ – Доналд Тръмп. Той заяви, че съвсем скоро ще се завърне в Twitter. A както може би повечето от вас знаят, профилът му бе деактивиран заради засичане от мрежата, че проповядва слова на насилие и дискриминация. Какво ще означава възстановяването на профила?

След като пое ръководството на новата си компания, Мъска заяви, че сменя тотално нейното ръководство. От мениджърите до масовите служителите – чистка определено ще има. А това се дължи на виждането му за нова политика, която не включва ограничаване на профили. Бизнесменът смята, че всеки има право на мнение и глас и ако все пак проповядва към насилие, ще има временни ограничения и рестрикции.

Новият курс подсказва, че наистина Доналд Тръмп може да се завърне в социалната мрежа. Според някои американски специалисти това ще е крачка назад към ограничаване словото на омраза онлайн. За други пък е нова възможност за контрол на профилите и минимална политическа намеса. Коя от двете посоки е по-добрата за обществото ни, ще разберем сигурно до една година.