Предполагам, че повечето от вас, които четете блога ми, обичате кафето. Аромат, вкус, послевкус – истинска наслада за сетивата, която има силата и да придава свежест във всеки нов ден. Е, аз пиша за този блажен момент, но истината е, че никога през живота си не съм изпивал чаша кафе.

Още от тийнейджърските си години не съм привърженик на кофеиновите напитки. Опитвал съм, разбира се, и то най-вече, защото съм воден от невероятния аромат. Но веднага щом допра устни и небцето ми усети този горчив вкус, всичко приключва. А да не ви казвам какво влияние оказва и на стомаха ми…

Единственият поносим за мен прием на кафе е през летните месеци и то под формата на фрапе – с много мляко и захар. Определено щом изпия една такава напитка, ми идват силите, тонизирам се и се енергизирам. Обаче и това си има своя негатив – не мога да заспя докъсно.

Осъзнал влиянието на кафето върху организма ми и неприятния вкус, прецених, че няма да се измъчвам да го пия. Все пак сутрин се събуждам без проблем и хапването на шоколадово или протеиново барче ми дава енергията, от която имам нужда.

Интересно е обаче как хората реагират, когато има кажа, че не само не пия, но и не обичам кафе. „Наистина ли?“, „Как живееш“, „Защо си го причиняваш?“ чул съм хиляди подобни възклицания и въпроси през живота си. И на всеки обяснявам за вкуса и негативното му действие върху тялото ми. Изненадата в отсрещния човек е огромна. Понякога дори усещам неразбиране и отхвърляне.

Но това съм аз. Няма, а и не искам, да се променя. Не желая и да се насилвам да правя неща само заради другите. Обичам удоволствията и ги намирам в разнообразни храни и напитки, въпреки че не консумирам най-желаната кофеинова течност в света.