Въпросът „Колко корици има книгата?” звучи много лесен и логичен. Предна и задна, нали?
Да, ама не. Наскоро ми се наложи да печатам едни рекламни материали за работа и по този повод посетих печатница за първи път в живота си. Дадоха ми визитките, но любопитството ме гризеше да разгледам машините, които ги бяха отпечатали (а и останалите в помещението). Помолих да ме разведат за десетина минути из цеха и един служителите го направи много отзивчиво.

На една съседна, голяма машина печатаха кориците за нова книга, която щяла да излезе на пазара другата седмица. Издателят искал да я направи по-хубава и затова печатали и четирите корици. Аз се ококорих. Как така 4?

Тогава човекът от печатницата ми обясни, че лицето на всяка книга е нейната първа корица, която хората често наричат предна. Задната част на същия този картон, която най-често остава бяла, е втората корица. Четвъртата е продължението на първата, а третата е продължението на втората. Звучи малко странно, но ето по-лесно обяснения.
Когато влезете в книжарница, вие виждате нейната първа корица, където има заглавие, автор, картинка и т.н. Обратната й страна, където четем анотацията, е четвъртата корица. Втората и третата са обратните страни на тези двете, които най-често остават бели, защото двулицевия  печат е по-скъп и съответно се прави по-рядко.
Така научих нещо ново. Надявам се да съм го обяснил  разбираемо и да е било полезно и за вас.