За повечето хора постоянното генериране на идеи е сложен процес. Има обаче и такива, които го владеят до съвършенство. Трудно е да си го представим, но да, те винаги имат свежи и оригинални идеи и остават незасегнати от вътрешен или външен критицизъм. Отстрани изглежда, че не полагат никакви усилия и идеите просто идват при тях сами, но дали наистина е така?

Идейните хора търсят вдъхновение навсякъде. Те четат много, гледат видеа и се интересуват от актуалното в обществото в момента. Така им хрумват и идеи, които хем са нестандартни, хем се харесват на останалите. Тук се разкрива и едно друго тяхно умение – да вникват в актуалностите на ежедневието и оттам да извлекат креативна идея.

Когато зациклят, производителите на идеи не гледат празната страница с часове, търсейки отговор между редовете, които въобще отсъстват. Те стават да се поразтъпчат, занимават се с нещо друго, излизат на чист въздух и се пречистват от задължението, че трябва да измислят нещо на всяка цена. Тогава, най-неочаквано, идеята сама ги връхлита.

Човекът-идея не е безстрашен, той също се страхува какво ще стане, ако не успее да се справи с поставената му задача. За него дори залогът е по-висок, защото всички знаят колко е добър в произвеждането на идеи. Но вместо да се страхува от страха, той го потупва по рамото и го подминава, без да му позволява да го настигне.

Генераторът на идеи не си мисли, че знае всичко, въпреки че се интересува от всичко. Той продължава да надгражда, защото повечето знания са и повече източници на идеи. Той не остава и славата му да го заслепи, започва всяка нова задача начисто, с късмета на начинаещия.