Явно напоследък съм на книжна вълна, но няма как и вие да не сте забелязали, че има много филми, чиито сценарии е базиран на книга. Замислих се каква трябва е чисто търговската връзка между тях.

Ако става дума за класики като „Портретът на Дориан Грей”, „Дейвид Копърфийлд”, „Големите надежди”, разкази за Шерлок Холмс, „Гордост и предразсъдъци” и т.н., то книгата вече е издадена. Интересът към нея се засилва реципрочно с интереса към филма. От книжарите остава само да я преместят на по-видно място в книжарниците си. А ако случайно книгата е изчерпана, все ще се намери друг издател за нея. Тъй като авторското право важи до 70 г. след смъртта на автора, то за класиките често срокът вече е изтекъл. Припомнете си случая с „Великият Гетсби” от зимата на 2012 г. Поне две издателства пуснаха книгата едновременно.

Ако обаче книгата е нова и е на пазара още преди да бъде обявен филм по нея, толкова по-добре. Навярно издателите този път са купили правата за нея на по-ниска цена, а вложенията ще им се възвърнат многократно, може да прибягнат дори до второ издание.

Въпросът е какво правим, когато книгата излезе след филма (с уточнението, че тук става дума за преводни издания). По мои наблюдения повечето хора предпочитат първо да прочетат книгата и след това да гледат филм по нея. Но каква е ситуацията, ако такава възможност не им се предоставя? Аз бих се отказал да чета точно тази история, ако сюжетът вече ми е познат. По мое мнение, ако и книгата и филма са нови, то първата трябва да е на разположение в книжарниците поне месец предварително (ако не и повече) преди премиерата на екранизацията по кината. Това е вид реклама и за двата продукта, чрез която интересът на хората ще се поддържа по-дълго време.