ЗА любовта

Да ви споделя, в траур съм тия дни. По принцип не харесвам лъскави жени и особено пък широко популярния в България тип фолкпевици. Винаги съм харесвал по-семпли жени, но със силно излъчване. Ама Диляна Попова е друга работа. Много е хубава тая жена. Естествена, сексапилна, спортен тип – още много дълго мога да продължавам списъка с неща, които смятам за изключителни предимства за една жена. Да ви кажа, и като актриса много я харесвам, даже си мисля, че в “Стъклен дом” се справи с ролята си доста по-добре от някои професионални актриси. Да се чудиш Дичо как я е изпуснал навремето. Ще питате защо съм в траур. Ами гръмна пресата, че имала от няколко месеца връзка с екранния си партньор – актьора Асен Блатечки. И то поне да беше някой смотаняк с пари, да кажеш заради парите го е харесала, манекенска работа, и да не се ядосваш. Ами той мъжко момче, много талнатлив, модерен. А сега, кажете ми как да не съм в траур. Шансовете ми, не че някога съм ги имал, в момента са сведени до абсолютната нула. Шегувам се. И започнаха сега да се надпреварват  завистниците да обясняват как не е морална тая работа, как му е развалила семейството на Асен и т. н. Ама аз съм на мнение, че дойде ли любовта, няма начин да се спре – не пита кой женен, кой с дете, кой с две. И не мисля, че има смисъл лицемерно да се крие – така или иначе потърпевшите винаги знаят. Пък при тия двамата как да не дойде. Те са си лика-прилика. Млади, хубави, талантливи. С две думи – аз съм ЗА.