Жени, без вас не можем! Това ясно и дотук добре! После? Ами спрете да се възползвате от нашата зависимост, де. 🙂

Така например, моля, моля, моля, когато гледаме футбол (особено ако играят „нашите“), единствено ако краят на света идва до 30 мин, тогава имате право да прекъсвате любимото ни занимание; ако единият чорап е в кухнята, другият – в спалнята, не ни се сърдете, просто сме такива (ние как не мъмрим за топките косми от коса, които са навсякъде?); ако сме забравили кои точно бяха любимите ви цветя, ами и вие невинаги помните кой беше фаворитът ни през Световното по футбол 2002; ако не изпадаме в обстоятелствени обяснения за предишната вечер, то е наистина, защото сме говорили за „мъжки работи“, които едва ли ще са ви интересни;

Всъщност, не знам дали това са повече „дразнещи женски навици“ или „типични мъжки оправдания“, но идеята ми е, че когато се обичаме истински, не трябва да обръщаме внимания на дребните неща, на битовизмите и делничните проблеми.

Защото никой не е длъжен да ви обича – това, че някой го прави с цялото си сърце и душа, може само да ви ласкае и вие трябва да сте благодарни (това и за мъжете, и за жените).

🙂 🙂 🙂