Светът на вчера и днес
Навремето, когато беше млад, човек можеше да отиде на кино без да вади билетче от машина, която отказва да работи. Продавачката ти подаваше билетчето с едно кимване и може би усмивка. Сега, ако имаш късмет и машината приеме банкнотата ти, може и да стигнеш до прожекцията. Ако не – чакаш на опашка, за да обясняваш на служител, който очевидно не е виновен, че техниката е решила да те изнерви.
Преди време, когато ти потрябваше инструмент, просто отиваше в кварталния магазин. Продавачът познаваше името ти, знаеше какви ремонти вършиш и ти даваше съвет какъв ключ или бургия ще свърши работа. Днес, ако влезеш в железария, гледат те като извънземен. Ако все пак намериш човек, готов да ти обърне внимание, ще получиш лекция за разликите между китайските и немските бормашини, без да си го искал.
Като студент, човек можеше да си купи хляб за 15 стотинки. Сега, за същата сума едва ли ще намериш нещо повече от една опаковка дъвки. Разбира се, заплатите уж са се вдигнали, но цените – също. И то не само на хляба. На всичко.
Хората тогава се гледаха в очите, разговаряха си, споделяха. Днес, всеки е забит в телефона си. Влакът е пълен, а всички са в собствените си дигитални светове. Някой да каже „Добър ден“ или „Моля“, вече е рядкост.
Преди, когато нещо се счупеше, се опитвахме да го поправим. Сега, когато нещо се счупи, просто го изхвърляме и купуваме ново. В крайна сметка е по-лесно и по-евтино, нали? Но къде отиват всички тези отпадъци? Никой не пита това. Никой не мисли.
Старото не беше по-хубаво по принцип. Имаше си и своите кусури. Но имаше нещо човешко в него. Имаше топлина, която днес липсва. Имаше време за разговори и усмивки. А сега всичко е бързане, нерви и екрани. Дори носталгията вече е комерсиална – продават я по телевизията.
7 thoughts on “Светът на вчера и днес”
Точно това усещане ми напомни едно видео в YouTube за това как навремето хората са си поправяли нещата сами, а днес почти всичко се изхвърля и купува ново. С машините за билети е същото – преди беше човешко отношение, а сега е само стрес и ядове. Няма да споря за качеството на бормашините, но ако човекът в магазина не може да ти даде елементарен съвет, защо му плащаш заплатата?
Това сравнение с киното и железарията е много точно. Всъщност ми се случи точно това с една самозалепваща лента миналата седмица – влезнах в един нов магазин и човекът ме гледаше все едно искам да изстрелям ракета. Статията е хубава за хора, които обичат да си спомнят как беше едно време и да се чудят какво стана с онова човешко отношение.
Напълно съм съгласен за киното – наистина е дразнещо машината да те върне, а човекът да те гледа виновно. Но за железариите не мисля, че е съвсем така – по-скоро повечето продавачи са по-заети и затова не отговарят толкова лично, отколкото да не искат да помогнат. Понякога просто имам нужда от конкретен съвет и го получавам, ако го поискам.
Тая история с билетите на киното е съвсем вярна – миналата седмица машината ме изнерви толкоз, че щях да си тръгна. От магазина за инструменти вече чак ме е страх да влизам – само ми рецитират технически спецификации, все едно съм им колега, а аз искам просто една бургия.
Съвсем наскоро имах подобен проблем с билетна машина на летището в Истанбул – просто отказваше да приеме картата ми, а и кеш нямаше къде да се плати. Наложи се да отида до гише и да чакам на дълга опашка, докато всички около мен се ядосваха. Все пак служителката беше много любезна и ми помогна.
Много вярно си улучил с машините за билети – наскоро в едно кино едва не изпуснах прожекцията, защото машината ми връщаше банкнотата с часове. А иначе си спомням как в кварталната железария човекът ти помагаше искрено, а сега наистина е като лекция по инженеринг. Ще пишеш ли още по тази тема за разликата между живота тогава и сега?
Опитвах се да си купя билет за кино миналия уикенд и машината първо не прие картата, после не прие и монета. Накрая се наложи да търся служител, който явно вече е слушал същите оплаквания стотици пъти. Същото е и с железариите — вече отивам само в тези, където продавачът ме познава, иначе си тръгвам объркан от всички „експертни“ съвети.