Една от темите, коментирани през последните годините сред работническите общности по целия свят, е продължителността на работната седмица и продуктивността на работниците. Ясно е, че двете величини са взаимно свързани и се търси оптималният вариант между тях. Интересен пример от последните месеци е предложението на Белгия за намаляване на броя работни дни, но само при едно условие. Може ли да познаете кое е то?

Ще направя кратка ретроспекция и ще припомня, че в момента в света има само две страни, в които хората могат да работят четири дни. Това са Нова Зеландия и Исландия. Условностите са свързани с договорка на работодателя. В момента текат тестови програми с по-кратки дни за работа, които се прилагат в Испания, Великобритания, Швеция и САЩ. Резултатите от тях ще узнаем скоро.

Но да се върнем на Белгия, която също тестваше четиридневната работна седмица. Правителството съвсем скоро ще предложи промяна на трудовите закони. Въпреки че всички очакват, че възможността за по-малко дни работа, има и малка уловка. Да, хората ще имат право на избор, но той ще е дали да работят четири дни по 9,5 часа, или 5 дни по 8 часа. Тоест работните часове няма да се изгубят.

Идеята не е толкова лоша, но според мен това ще причини сериозни затруднения в редица сектори. Нормално е работниците да се разделят в двата полюса, а какво ще предприеме работодателят, за да тече нормално работният процес? Даже не ми се мисли…

Ако аз бях в положението на работниците в Белгия, сигурно щях да избера да редувам – една седмица 4 дни, друга 5, през лятото щеше да е само първият вариант. Но може би след малко повече работа в този режим на увеличени часове, ще променя мнение си. Кой знае – нека и в България стане така и да проверим!