Ние хората имаме уникални способности. Един от талантите ни е да се опитваме да улесним живота си, но в същото време да навреждаме на природата, която ни го подсигурява. Тези действия ни носят нови беди, които ни принуждават отново да предприемем неправилни действия. И така се получава кръговрат.

Аз бях изумен от един случай, но за съжаление по негативен начин, и искам да го споделя в блога. Това е пресушаването на Аралско море. То не е вследствие на някой катаклизъм или промяна в земните слоеве. За това сме виновни всички ние, хората.

Историята на Аралско море започва назад във времето – има сведения за него още през 4 век пр.н.е. То е позициониране между днешните държави Узбекистан и Казахстан. В него са се вливали две големи реки – Амударя и Сърдаря. Именно те му помагат да поддържа нивото си и да служи като естествен водоем за населението там.

На в началото на 20 век какво се случва. Руските управници решават, че на почти пустинните земи около морето ще създават памукова плантация. За да й осигурят нужната влага, инженерите създават водоеми, които отклонят голяма част от водите на притоците. Това довежда до разделяне на водния басейн на две. Така едната част остава в Казахстан, а другата в Узбекистан.

Но това не е достатъчно за хората и през 2004-та година се създава водоем, който довежда до пресушаването на южната част на Аралско море. Достигаме до 2014 година, когато вече няма естествен водоем, а само суша. И това е много жалко, защото обричаме природата на гибел и несъмнено ще повлияе негативно на нас.

Нямам пряка връзка с този случай, но се почувствах наистина засегнат. Просто не мога да си обясня как се взимат поредица от грени решения при развитие на умствения и технологичен капацитет, с които разполагаме сега?!