Всеки от нас е чувал за писателите Cлaвeйкoв, Baзoв, Бoтeв, Явopoв, Бaгpянa, Baпцapoв. За тях и творчество им сме изучвали в училище. Но това е била само основата, върху която да се гради пробуденият ни интерес. С годините осъзнах, че всъщност разбиранията ми за българската литература се нуждаят от своето надграждане. А четиво в тази посока е „Християнство и поезия“ на Васил Лазаров.

Тази книга не е просто компилация от произведенията на родните писатели, а съдържа една различна перспектива. Там са събрани анализи относно творчеството им, но от християнска гледна точка. Набляга се на тезата, че авторите ни от преди и след революционния период, дори и до този на въвеждането на комунизма, влагат в много от произведенията си християнските догми.

Всъщност ние българите не може да се похвалим с автори, чието творчество основно се изгражда около религията. Такъв пример е Достоевски за руската литература. Въпреки че в произведенията на нашите творци не липсват подобни идейни линии, те не са християнски изчистени и винаги са преплетени с нещо друго. При тях водещ е хуманизмът, който е ангажиран с бита.

Именно книгата на Васил Лазаров ме накара да се замисля в тази посока – че литературата е много обвързана с историята, актуалните събития и същността на авторовите личности. Осъзнавайки тези факти, започна търсене, пътуване и достигане до истината. Защото темата с християнството и поезията все още има нужда от своите създатели и изследователи.

Трябва да отбележа, че през годините на турско владичество именно запазването на вярата, религията, езика и традициите са били основополагащи. Точно чрез словото е можело да се достигне до хората, за да се постигне обединение. На основите и на ценностите, засегнати в християнството, пък се изгражда и представата за чиста държава. Ето какви хубави изводи може да си извадим от подобни четива. Поздравления за Васил Лазаров и неговата книга.