Майчинството не е никак лека задача. И ако някой мъж си мисли, че е такава, нека се опита да гледа сам дете по цял ден за поне една седмица! На мен ми се наложи, защото ми оставиха племенниците точно за седем дни да  си грига за нея и се видях в чудо и приказ. Малката е на 2 години и половина, така че е в разцвета на силите и развитието си.

И така… каква е ситуяцията с децата ще попитате.

Първо, се чудиш с какво да ги храниш. Вярно е, че повечето плачат само за сладки неща, но сладкото не е полезно. Да не говорим, че води до хиперактивност на детето и пълно изтощение на теб самия.

Второ, трябва да ходите на разходки и по детски площадки. За предпочитане е това да се случва сутрин до обяд и да сте се прибрали най-късно до 12 ч. Значи ставате, миете се, закусвате и излизате. С малко късмет и възрастният успява да закуси, но не е задължително. После започвате да се лутате и да се чудите къде да отидете. А стигнете ли най-накрая до някоя детска площадка, включвате режим „на четири очи“. Да не изпуснете малчугана някъде от поглед, да не вземе да се удари или да тръгне на някъде и да се изгуби…. Ужас ви казвам!

Трябва да прецените и кога детето се е изморило и да го приберете навреме, за да може да хапне и тогава да спи обеден сън. Тогава ви остава единственото свободно време, в което внимавате прашинка да не падне на пода да не вдигне шум и да го събуди.

След 2-3 часа (ако сте късметлии) детето се събужда и отново е готова за игри, поразии и какво ли не.

След преживяната седмица съм готов да стисна ръката на всяка майка, с която се размина. Вие сте герои!