Знаете ли какво е 42? Това е Отговорът на Вечния въпрос за Живота, Вселената и всичко останало. А знаете ли откъде идва идеята за този въпрос? От „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Чели ли сте книгата? Ако не сте, препоръчвам ви да го направите. Съвсем наскоро препрочетох първата част от поредицата, а вчера приключих с втората – „Ресторант на Края на Вселената“ и съм решил следващите месец-два да прочета и другите три. Просто съм очарован от гения на Дъглас Адамс, от неоспоримия му талант и хумор. Книгите са едни от най-добрите, на които съм попадал. Убеден съм, че ще се харесат и на вас, ако:

1) се забавлявате на британския хумор;

2) широко скроени сте и ви допада идеята за извънземни, междупланетни стопаджии, космически кораби с невероятностни двигатели и един изключително симпатичен, но много депресиран робот;

3) приемате идеята, че белите мишки и делфините са по-интелигенти от хората;

4) сте склонни да се съгласите, че хавлията е най-полезното нещо в цялата Вселена.

Надявам се, че привлякох вниманието ви с тези опорни точки, а сега нека ви кажа още нещо. Първата част от „Пътеводителят“ на Дъглас Адамс може да се прочете буквално за един ден, ако сте по-сериозни. Има и филм от 2005 г., но него не ви го препоръчвам. Изгледайте го, след като сте прочели историята, защото така ще ви е е много по-забавен и ще вникнете в историята. В противен случай ще ви се стори глупав, което ще е жалко за тази брилянта история. Когато четете, не приемайте нищо на сериозно – в крайна сметка това е фантастична хумористична поредица, чиято история най-напред е разигравана като радио-комедия. В последствие Адамс написва книгите, през 1981 г. се появява сериал и както казах, има игрален филм. Книгите обаче са НАЙ-ДОБРИТЕ.