Днес искам да ви поговоря за една тема, по която не съм експерт, но смятам, че е интересен обект на размишление – социалните маски. В частност, какви са тези маски, защо ги носим и защо трябва да ги сваляме?

Според бащата на аналитичната психология, Карл Густав Юнг, всички ние носим няколко маски (персони) през целия си живот. Много от тях ще са ни необходими и можем да ги използваме в наша полза.

Носим маски, защото обществото го налага – има правила, които трябва да спазваме. В крайна сметка не можем да имаме същото отношение в работата, което имаме на парти с приятели, защото рискуваме да останем без работа. Някои от тези маски се слагат за удобство, а други слагаме несъзнателно.

Слагането на маската е вторична реакция, проокирана от срам, страх или инстинкт за самосъхранение. Слагаме маска, защото не можем да се преборим и прекарваме остатъка от живота си, без да се налага да се сблъскваме с болката си или да решаваме тази ситуация вътре в себе си.

Минали злоупотреби, насилие, отхвърляне, изоставяне, травмите в живота ни ни карат да си слагаме маските и да се преструваме, че всичко е наред, а вътрешно се нуждаем от помощ. Ние сме в капан в миналото, защото е било твърде травматично и отказваме да продължим, като по този начин ставаме жертва на самите себе си.

Следователно е очевидно, че трябва да свалим маските, за да можем да се свържем със себе си, да се опознаем по-добре и да можем да променим това, което ни дърпа назад в живота и във взаимоотношенията ни.

Това не означава да изкараме всичките си страхове и недостатъци на бях свят, а да разпознаем, че имаме недостатъци и да знаем как да се справим с тях, да бъдем свободни от маските, които ни затварят и да имаме здрави отношения.