Всяка страна си има свои културни традиции, които обхващат не само музика, облекло и народните поверия и поговори, които се помнят, пазят и предават, но и навици, изградени или придобити в дълги периоди от време. Като такива визирам дори хранителните.
Дали кулинарията е култура, или не – можете да ме оспорите. Но храненето с определени ястия си е въпрос на всенароден навик, според мен. Ето, да речем ние, българите, сме свикнали да похапваме пържени картофи, скара, пълнени чушки, салата от домати и краставици, мусака, пиле с ориз…
Част от тази традиция са и навиците, които имаме за действие, когато ни дойдат гости, когато имаме повод и черпим. Българите избираме шоколадови бонбони. Нещо повече – у нас е прието рожденикът да черпи за своя празник, докато в много страни по света е точно обратното. Партито и почерпката се устройват от близките и приятелите и рожденикът е само гост в деня на собственото си раждане или друго събитие.
Шоколадовите бонбони са неотменна част и от домашния бюфет. Когато имаме гости, непременно правим кафе и черпим с бонбони. И вие ли сте така?
За мнозина е трудно да приемат нещо извън тази традиция. В Холандия има една поговорка: Селянинът не яде това, което не познава. Българинът е същият, при това и не прави друго!!! Една огромна част от нашенците не могат да си представят да вечерят с екзотично тайландско предястие, френски супа от морски дарове или да речем мексиканско пикантно ястие.
Хората по света имат не само различен вкус, но и различни традиции в черпенето. Шоколадови бонбони са си ограничени в нашия регион и в още няколко, но не и в целия свят. Една бърза проверка в Интернет ми показа, че в Турция, например, ще те посрещнат с чай и баклава, а пък в Бразилия – с лимонада и бисквити. В Италия гости се посрещат на вечеря, а ако сте в Холандия трябва задължително да си носите пиенето, когато отивате на купон при рожденик.
Така като гледам, шоколадовите бонбони освен, че са сладки и почти всеки би желал да си посегне към тях, но излизат по-изгодна и ненатрапчива почерпка. При това без никакви усилия от страна на рожденика да готви, меси, сиропира и пече. Мързелешко и практично!
Но ние сме в България, така че аз съм пристрастен 😉