След падането на режима на Тодор Живков през 1989-а година, българските граждани отправят жаден взор към Запада и тяхната демокрация. Берлин е отново обединен. Желязната завеса се е вдигнала, а Студената война е на път да приключи. И ето, че демокрацията побеждава и ние се отдаваме напълно в ръцете й, разрешавайки й да прави с нас каквото си пожелае.

Но истината е, че въобще не разбираме какво всъщност представлява Демокрацията. И че тя не е това имагинерно одушевено създание, което ще мине покрай нас и ще ни просвети в тайните на щастливия и богат живот.

Демокрацията е идеология, която се ражда, расте и цъфти в едно общество. А обществото, както знаем, сме ние, тези, които чакаме вълшебната пръчка на орисниците да бъде размахана върху нас и да се събудим научени.

Днес, заради 29-годишното неразбиране на това какво всъщност представлява демокрацията, едни хора стоят пред нас, с арогантно и самодоволно поведение и се подиграват на исканията на хората, които са ги поставили на този пост.

А демокрацията е, по определение, власт на народа. В реалността – власт на олигархията над масите. Едни хора, които обслужват определени олигархични интереси, биват поставени да извършват и изпълняват законите на страната. Но в България поставените лица на тези постове забравят, че трябва да представят пред обществеността дела, на базата на които, при следващите избори, отново да бъде гласувано за тях.

В момента, в който разберем това, ще можем по-правилно да формулираме исканията си пред политиците и тогава нещата може и да се променят. Но както гласи народната мъдрост – една птичка пролет не прави. Тази идея, знание и разбиране трябва да порасне в съзнанието на масата, за да има реален ефект.