Темата, която засегнах миналия път, е доста обширна, затова реших да я разделя на две части. Днес ще ви поговоря за още няколко грешки, които допускаме при спорове и конфликти, като продължавам директно от миналата публикация.
6. Да говориш, да говориш, да говориш … и да не слушаш
Да говорим, без да мислим, че другият има какво да каже, е много класическа грешка. Прекъсването на другия, без да ги оставяме да довършат или въобще да говорят, е друг вреден навик. Това са грешки, които не помагат за разрешаването на конфликта, а само го увеличават, защото водят до погрешни тълкувания и заключения, които не отчитат мнението на другият човек.
7. Манипулиране на другия с вина
Обвиняването на някой друг за случилото се и опитите да ги накарат да се чувстват отговорни е голяма грешка, дори и да е вярно. На първо място, защото не винаги разполагаме с пълната информация – понякога не знаем какво се е случило или защо, игнорирайки тази част от отговорността, която самите ние може да носим. Второ, защото това вкарва отсрещния в отбранителна позиция и го кара да се затвори в себе си, заслепен само от факта, че не се чувства изцяло отговорен и не признава случилото се. Отговорността е много трудно нещо за поемане.
8. Съсредоточаваме се върху „спечелването“ на спора
Много хора обичат да печелят. Самият конфликт няма значение, стига да се чувстват или знаят, че са победител в спора. За това те манипулират и усукват информация и търсят начини да излязат победители на всяка цена. Всичко това само усложнява проблема и вместо да реши конфликта, го прави по-голям. Това може да доведе до абсурдно съперничество, което не носи нищо положително в отношенията.
9. Вкарване на повече конфликт в разговора
Ако проблемът сам по себе си е труден за решаване, става практически невъзможно да се реши, когато се смеси с други проблеми. Повдигането на въпроса с минали грешки като начин за атакуване на позицията на отсрещния може да предаде усещане за нелоялност. Освен това другата страна може да изтълкува, че предпочитаме да направим лична атака, пред това да разрешим самия конфликт. Разрешаването на конфликта трябва да бъде приоритет.
Изглежда очевидно, но много пъти избираме да действаме по егоистичен и безотговорен начин. Не става въпрос за спечелване или загуба на конфликта, нито да посочиш кой е виновен.
Проблемът е, че много пъти сме принудени да действаме по тези начини, защото другата страна използва словесно насилие в разговора. Да бъдеш настойчив и да се опитваш да успокоиш нещата трябва да бъде основна предпоставка, преди да продължиш напред в такъв разговор. Само така можем успешно да разрешим конфликт.