Ненужната агресия
Всеки ден четем по информационни сайтове, слушаме по радио и телевизия за различни актове на агресия – хора се сбиват, понякога убиват – и това винаги ни изглежда някак далечно, като част от информационния поток, като нещо, което на нас, понеже сме кротки и възпитани хора, няма как да се случи, замисли се Емил Попов тази сутрин. Чудим се какви са тия хора, пък то на практика се оказа, че всеки може да попадне в подобна ситуация, даже и да е най-хрисимият, ако срещу него застане някой, решен на всяка цена да оправя възникнал проблем или спор с юмруци. Миналата събота седнахме се един приятел на едно квартално кафене, имаше доста хора – нормално за събота сутрин – и доста паркирани коли отпред. По някое време се появи една кола, която започна да паркира в една свободна дупка – точно пред нашата маса. Шофьорът, мъж на средна възраст, доста внимателно маневрираше и успя да влезе почти на косъм от това да закачи колата, която беше отзад – но не я докосна, видях много добре, защото беше точно пред нас. Явно не така обаче е изглеждала ситуацията от масата на собственика на колата отзад – видимо скъпа и лъскава кола. Скочи въпросният здравеняк и буквално измъкна нищо неподозиращия мъж от колата и почна да го тресе и да му вика. Аз Емил Попов скочих веднага да му обясня, че въобще не е докоснал колата му. Здравенякът замалко и на мен да налети. Дойдоха и други мъже от съседни маси, предотвратиха мелето. Неприятна ситуация, но поне ми стана ясно как човек от кроткото съботно кафе може за миг да влезе в новинарските емисии.
