Продължавам си темата за двойствения живот, който водят някои хора. За единия образ, който си изграждат в интернет пространството, най-вече в социалните мрежи, и за другия, който е реалният, истинският – в живота. Само че да ви кажа, не съм много сигурен дали на моменти и те не му изпускат края кои са всъщност. Вкарали са се във филм, от който няма излизане. Имам един приятел, който веднъж ми каза: знаеш ли, случвало ми се е да повторя една лъжа няколко пъти и всеки следващ я доукрасявам, правя я по-хубава и реална и накрая даже аз самият започвам да си вярвам – в такива моменти даже нямам усещането, че лъжа. Мисля си, че нещо ей такова им се случва на тия хора. Започват да бъркат действителното и реалното с въображаемото, желаното. Принципно нямам нищо против. Щото всеки има право да избира как да живее, за какъв да се представя и кога да влиза в роля и да излиза от нея. Има обаче една интернет порода, така наречените хейтъри, които ме изкарват извън релси. Сипят омраза наляво и надясно, обидни квалификации и епитети – грозна работа. Допускал съм, че в действителност това са комплексирани и доста плахи хора в реалния живот, но имам и съвсем конкретно потвърждение за това. Става въпрос за колежката на един мой приятел, която познавам бегло – ходили сме на екскурзии няколко пъти. Тя от хората, които постоянно сипят омраза от стената си във фейсбук. В редките ми контакти, които съм имал с нея наживо, е постоянно с цигара в ръка, казва нещо само ако я попиташ или заговориш, излъчва плахост, напрегнатост и нервност. Ето това са хейтърите – искат да са смели, агресивни,  с ясна позиция, но понеже в реалността това не им се отдава, го преекспонират в грозна форма в интернет.